методи.
Марико си пое дълбоко въздух.
— Мога ли… мога ли да ви попитам… защо поехте такъв риск?
— Защото в определени ситуации жените трябва да се закрилят една друга от мъжете. Защото всъщност нищо не съм видяла. Защото нищо лошо не съм видяла и от вас. Защото сте ми симпатична, както и Анджин-сан. Защото вярвам, че и двамата си имате свои карми. И защото предпочитам да ми бъдете жива приятелка, отколкото мъртва, пък и ми е интересно да ви наблюдавам как кръжите като нощни пеперуди около пламъка на живота.
— Не ви вярвам.
Гьоко се засмя.
— Благодаря, господарке. — Тя се овладя и продължи искрено: — Добре, ще ви кажа истинската причина. Имам нужда от вашата помощ. Знам, че Торанага-сама няма да изпълни молбата ми, но може би вие все ще измислите някакъв начин. Оставате единствената ми надежда и аз не мога да рискувам живота ви с лека ръка. Сега вече знаете. Моля ви, най-покорно ви моля да ми помогнете. — Тя сложи длани на рогозките и се поклони ниско. — Извинете ме за нахалството ми, Тода-сама, но ако ми помогнете, всичко, което имам, е ваше.
Гьоко седна отново на петите си, оправи гънките на кимоното и си допи сакето.
Марико се опитваше да разсъждава трезво. Интуицията й подсказваше, че може да има доверие на тази жена, ала умът й все още бе позамаян от току-що направеното, откритие за плановете на Торанага и от облекчението, че Гьоко не я е издала, както тя очакваше, затова сметна за благоразумно по-късно да вземе решение по този въпрос.
— Да, ще опитам. Но ми дайте време.
— Ще ви дам нещо повече. Един факт: нали сте чували за Амида Тонг? Убийците?
— Да.
— Спомняте ли си нападението на един от тях в крепостта Осака, господарке? Целта му е била Анджин- сан, а не Торанага-сама. Главният ковчежник на Кияма-сама е броил две хиляди коку за това покушение.
— Кияма? Но защо?
— Защото е християнин. А Анджин-сан още тогава беше опасен враг за християните. А щом е бил техен враг тогава, какво остава за сега? Сега, когато е самурай, свободен и има кораб!
— Друг Амида? Тук? Гьоко сви рамене.
— Кой знае? Но не бих дала и набедрената превръзка на някой ета за живота на Анджин-сан, ако има неблагоразумието да си покаже носа извън крепостта.
— Къде е той сега?
— В покоите си, господарке. След малко ще му отидете на гости, нали? Може би няма да е зле да го предупредите.
— Вие, изглежда, сте в течение на всичко, Гьоко-сан.
— Отварям си добре ушите, господарке. И очите.
Марико се опита да прикрие безпокойството си за Анджин-сан.
— Казахте ли на Торанага-сама?
— Да, казах му. — Около очите на Гьоко-сан се образуваха ситни бръчици. Тя отпи от сакето. — Всъщност трябва да ви призная, че той не се изненада. Интересно, не мислите ли?
— Може би грешите.
— Възможно е. В Мишима до ушите ми достигна слухът, че се замисля отравянето на Кияма-сама. Ужасно, нали?
— Кой го замисля?
Гьоко й разказа всичко с подробности.
— Не е възможно! Един даймио-християнин не би постъпил никога така с друг даймио-християнин.
Марико напълни отново чашите.
— Мога ли да попитам за какво друго си говорихте днес следобед?
— Донякъде стана дума за моята молба да си възвърнем благоволението му и да се измъкнем от онзи въшкарник и той се съгласи. Сега сме настанени в крепостта, в една от къщите за гости недалеч от Анджин-сан и съм свободна да се движа из крепостта, когато си пожелая. Той помоли Кику-сан да го развлича довечера и това е още една крачка напред, макар че нищо не е в състояние да го извади от тъжното му настроение. — Гьоко наблюдаваше Марико с проницателните си очи. По лицето на младата жена не трепна нито един мускул. Тя само леко кимна с глава. — Да, това е много тъжно. Жалко. А останалата част от времето разговаряхме за трите тайни. Помоли ме да повторя всичко, което знам — както вече ви казах.
Аха! — разбра изведнъж Марико. Още една подробност си падна точно на мястото. Очиба? Значи, така се е хванал Дзатаки. Освен това Торанага държи в ръцете си Оми и има оръжие срещу Оноши и Харима, ако му потрябва, а дори и срещу Кияма.
— Защо се усмихвате, господарке?
Да! — искаше й се на Марико да каже и да сподели с Гьоко радостната си възбуда. Ако знаеш какви ценни сведения си дала на господаря! — идваше й да извика. Сега вече трябва да те възнагради! Би трябвало и теб самата да направи даймио! Ах, какъв изумителен човек е Торанага-сама — да слуша най- безучастно, с привидно безразличие. Какъв изключителен човек!
Ала Тода Марико-но-Бунтаро само поклати глава и каза спокойно:
— Съжалявам, че вашите сведения не са го ободрили.
— Нищо от онова, което му казах, не подобри настроението му. През цялото време беше мрачен и унил. Тъжно, нали?
— Да, много тъжно.
— Да — подсмръкна Гьоко. — И преди да си тръгна, ще ви съобщя още една интересна новина за вас, господарке, за да закрепим нашето приятелство. Твърде е възможно Анджин-сан да е много плодовит.
— Какво?
— Кику-сан е бременна.
— От Анджин-сан?
— От него или от Торанага-сама. Възможно е също така да е Оми-сан. И тримата са били с нея в опасно за забременяване време. Тя, разбира се, е взела както винаги предпазни мерки след Оми-сан, но нали знаете — сигурни средства няма, а грешки стават. Тя мисли, че след Анджин-сан е забравила да вземе мерки, но не е сигурна. Същия ден в Анджиро пристигна куриерът и в цялата възбуда по заминаването ни за Йокосе и покупката на договора й, нали разбирате, не е трудно да се забрави. — Гьоко вдигна ръце нагоре, силно разтревожена. — А след Торанага-сама, по мое предложение, тя изобщо престана да се пази. И двете запалихме благовонни пръчки и се помолихме да бъде момче.
Марико не откъсваше поглед от рисунките на ветрилото си, сякаш ги виждаше за пръв път.
— А вие как мислите — от кого е?
— Там е бедата, господарке. Не знам. Ще ви бъда признателна, ако ми дадете някакъв съвет.
— Щом е съвсем в началото, трябва да се премахне, разбира се. Докато все още не е опасно за здравето й.
— Съгласна съм. За жалост Кику-сан е на друго мнение.
— Какво? Вие ме учудвате, Гьоко-сан. Разбира се, че трябва да го махне. Или да съобщи на Торанага- сама. Защо Кику е толкова непослушна и неблагоразумна?
— Карма, господарке. Иска да има дете.
— Чие дете иска?
— Не казва. Само твърди, че на когото и да е от тримата, все ще се роди с привилегии.
— Най-умно ще постъпи, ако се лиши от това дете, а следващия път е сигурна от кого е.
— И аз така мисля. Реших, че трябва да знаете, за всеки случай… Има още много време, преди нещо да проличи или преди премахването на детето да й навреди. Може би ще промени решението си. Но не мога да й се наложа. Тя вече не е моя собственост, макар че аз все още се грижа за нея. Прекрасно би било, ако детето беше на Торанага-сама. Но ако се роди със сини очи… И един последен съвет, господарке, кажете на
