Шогун

Блакторн се приближи до перилата и започна да наблюдава маневрите на галерата, леко на запад от „Еразъм“.

— Гинзел! Слез на брега и следи как боравят с нашите въжета! Внимавай да бъдат добре прикрепени! Хайде, живо!

След като се увери, че всичко на кораба е както трябва, той огледа двадесетте души.

— Защо са подбрани измежду онези със завързаните ръце, Урага-сан?

— Те са от един род, сен… Анджин-сан. Нещо като братя. Молят за честта да ви охраняват.

— Анатауа… анатауа… анатауа… Ти, ти и ти — посочи Блакторн безразборно десет от мъжете и им заповяда да се върнат на брега и да бъдат заместени от други десет, също посочени безразборно от Урага. След това нареди на секретаря си да им разясни, че всички негови васали трябва да са като братя, иначе могат незабавно да си направят сепуку.

— Уакаримасу?

— Хай, Анджин-сан. Гомен насай.

Корабните въжета бяха завързани вече здраво за другия кораб. Блакторн лично провери как е свършена работата, накъде духа вятърът, мобилизирал целия си морски опит, защото много добре съзнаваше, че дори в тихите води на обширното пристанище на Йедо плаването им можеше да стане опасно, ако внезапно задухаше силен вятър.

— Тръгвайте! — извика той. — Има, капитан-сан!

Другият капитан махна с ръка и галерата се откъсна от кея. На нея се намираше Нага заедно с голям брой самураи и останалите васали на Блакторн. Ябу стоеше до Блакторн на квартердека на „Еразъм“. Корабът леко се разклати, като че бе усетил подводно течение. Блакторн и останалите членове на екипажа му почувствуваха внезапен прилив на възбуда при мисълта, че отново ще бъдат в открито море, и тя надделя над тревогите им. Гинзел се бе надвесил над малката платформа, мереше дълбочината и я съобщаваше гръмогласно. Кеят започна да се отдалечава.

— Ей там, отпред! Юкури сей! Намалете ход!

— Хай, Анджин-сан — извикаха в отговор. Двата кораба заедно навлязоха в центъра на пристанището. На главните им мачти ярко се открояваха запалените предупредителни фенери.

— Добре, Анджин-сан — обади се Ябу. — Много добре.

Той изчака да навлязат в открито море и дръпна Блакторн настрани.

— Анджин-сан — предпазливо започна той. — Вие вчера ми спасихте живота. Разбирате ли? Като върнахте ронините назад, помните ли?

— Да. Само мой дълг.

— Не, не беше ваш дълг. В Анджиро, спомняте си онзи човек, вашия моряк… Спомняте си?

— Да, помня.

— Шигата га най, нее? Карма, нее? Това било преди вие самурай и хатамото… — Очите на Ябу блестяха на светлината на морския фенер. Той докосна дръжката на меча в пояса на Блакторн и заговори тихо, но ясно: — Пред Стария продавач на масло моля като един самурай друг самурай да забравите всичко старо. Ново начало. Тази вечер. Моля? Разбирате ли?

— Да, разбирам.

— Имате нужда от мен, Анджин-сан. Без мен няма варвари-вако. Сам не можете да ги наемете. Не от Нагасаки. Никога. Аз мога да ви ги наема — да ви помогна да ги наемете. Сега се бием на една и съща страна. На страната на Торанага. Без мен няма вако, разбирате ли?

Блакторн огледа галерата, движеща се пред неговия кораб, после провери палубата и дали всички моряци са си по местата. Чак тогава върна погледа си върху Ябу.

— Да, разбирам.

— Знаете думата „омраза“, нали?

— Да.

— Омраза идва от страх. Аз нямам страх от вас. Вие няма защо да имате страх от мен. Никога вече. Искам това, което искате и вие: ваши нови кораби тук, вие тук, капитан на нови кораби. Аз мога да ви помогна много. Първо Черният кораб… да, Анджин-сан — побърза да добави той, забелязал как радостна тръпка премина през тялото на Блакторн.

— Аз ще убедя Торанага-сама. Знаете, аз добър воин, нали? Аз ще поведа атаката. Ще ви докарам Черния кораб на сушата. Заедно вие и аз сме по-силни, отколкото сами.

— Да, възможно наемем още хора? Повече от двеста?

— Ако ви трябват две хиляди… пет хиляди! Не се безпокойте, водете си кораба — аз ще поведа битката. Съгласен?

— Да. Справедливо разпределение. Благодаря. Съгласен.

— Добре, много добре, Анджин-сан — остана доволен Ябу. Знаеше, че от това партньорство и двамата ще имат изгода, колкото и да го мрази варваринът. И в това отношение логиката на Юрико се оказа безпогрешна.

Предната вечер той се срещна с Торанага и му поиска разрешение незабавно да замине за Осака и да подготви пристигането му там.

— Моля да ме извините, но сметнах, че този въпрос не търпи отлагане. В края на краищата, господарю — добави той почтително, както го беше подучила жена му, — трябва да изпратите там някой от висок ранг, за да се увери, че всичко е както трябва. Ишидо е селянин и не разбира нищо от церемониалност. Подготовката трябва да е безупречна, иначе не бива да ходите. Може би ще трябват цели седмици, за да се уреди всичко, както подобава, нали?

Той остана очарован от лекотата, с която успя да убеди Торанага.

— Също така и въпроса с варварския кораб, господарю. Най-добре веднага да бъде прибран в Йокохама — в случай, че излязат тайфуни. Аз лично ще надзиравам откарването му там, ако позволите, преди да замина. Мускетният полк може да охранява кораба, и без това нямат никаква работа. Оттам ще замина с галерата направо за Осака. По море е по-бързо.

— Много добре, Ябу-сан. Щом смятате всичко това за необходимо, направете го. Но вземете и Нага-сан със себе си. Оставете го в Йокохама той да отговаря за всичко.

— Добре, господарю. — След това Ябу разказа на Торанага как Цуку-сан побеснял от яд и добави, че ако Торанага иска Анджин-сан да живее достатъчно дълго, за да успее да наеме моряци в Нагасаки, и ако възнамерява да използува кораба, то може би това трябва да стане без протакане. — Свещеникът беше бесен — според мен достатъчно, за да насъска хората си срещу Анджин-сан.

— Сигурен ли сте?

— Напълно, господарю. Може би ще е най-добре засега да поставя Анджин-сан под свое покровителство. — После, сякаш това току-що му бе хрумнало, добави: — Най-лесно ще стане, ако взема Анджин-сан със себе си. Мога да започна подготовката в Осака, да продължа в Нагасаки, да наема нови варвари и да приключа всичко, като се върна.

— Правете, каквото смятате за необходимо — вяло се съгласи Торанага. — Оставям на вас да решите, приятелю. Какво значение има? Какво значение има всичко?

Ябу беше доволен, че най-сетне щеше да пристъпи към някакви действия. Само присъствието на Нага не му влизаше в сметките, но всъщност и това беше без значение, пък и нямаше да е лошо да остане в Йокохама и да се грижи за всичко.

Сега Ябу наблюдаваше Анджин-сан — едър, с горда осанка, леко разкрачен, полюляващ се тъй естествено в такт с кораба и вълните, сякаш беше част от самия кораб, огромен, силен и различен. Тъй различен от онова, което беше на брега. Ябу съзнателно и старателно започна да му подражава, опита се да заеме същата стойка.

— Искам не само Кванто, Юрико-сан — тихо прошепна той на жена си точно преди тръгване. — Искам още нещо — да стана властелин на моретата, адмирал, командуващ цялата флота на империята. Ще изразходваме целия доход от Кванто, за да осъществим плана на Оми — да придружим варварина до страната му, да купим още кораби и да ги докараме тук. Оми ще замине с него.

— Да — доволна се съгласи тя. — Можем да, му имаме доверие.