Анджин-сан да не се доверява изцяло на този Урага-но-Тадамаса и особено в Нагасаки. Никога! Защото той винаги е бил безкрайно предан на чичо си Харима-сама.
— Как научавате всичко това, Гьоко-сан?
— Мъжете изпитват необходимост да споделят с някого тайните си, господарке. Това именно ги прави тъй различни от нас, докато ние, жените, разкриваме тайните си само за да извлечем някаква изгода. Малко сребро и винаги наострени уши — а аз разполагам и с двете, и оттам нататък всичко е лесно. Така е. Мъжете трябва да споделят с някого тайните си. Затова ние всъщност ги превъзхождаме и те винаги ще бъдат в наша власт.
Глава петдесет и първа
Преди зазоряване, във все още непрогледната тъмнина, решетката на една от страничните врати се повдигна безшумно и десет души забързано прекосиха подвижния мост над най-вътрешния ров. Желязната решетка отново се спусна след тях. На отсрещния край на моста бдителните пазачи нарочно обърнаха гръб и ги оставиха да минат, без да им поискат документи. Всички бяха облечени в тъмни кимона, с конусовидни шапки На главите, стиснали здраво мечовете си: Нага, Ябу, Блакторн, Урага-но-Тадамаса и шест самураи. Водеше ги Нага, следван от Ябу и останалите, той ги прекара със сигурна стъпка през лабиринта от криволичещи улички, нагоре и надолу по безброй стълби, през пусти коридори. При среща с постови или патрулиращи самураи — винаги нащрек! — Нага им показваше сребърен монограм и групата минаваше безпрепятствено, без да им задават въпроси.
Той ги изведе по тези почти неизвестни пътеки до главната южна порта, където се намираше единственият мост през първия голям ров на крепостта. Тук ги чакаше втора група самураи. Те безмълвно наобиколиха групата, като щит срещу евентуална опасност, и всички забързаха вкупом през спуснатия мост. И тук никой не им поиска документите. Продължиха по лекото възвишение към Първия мост, като се придържаха възможно най-близо до неосветените страни на стените, по-далеч от факлите, които обилно осветяваха крепостта. Веднага след моста завиха на юг и се изгубиха в лабиринта от улички, които водеха към пристанището.
До самия кордон от самураи, обкръжили кея, където бе завързан „Еразъм“, самураите-придружители отстъпиха назад и направиха знак на първите десетима да минат напред, после отдадоха чест, обърнаха се и потънаха отново в мрака.
Нага поведе групичката през бариерите. Пуснаха ги на кея, без да им задават въпроси. Тук имаше още повече факли и охрана.
— Готово ли е всичко? — запита Ябу, който пое оттук нататък ролята на водач.
— Да, господарю — отвърна старшият самурай.
— Добре. Разбрахте ли, Анджин-сан?
— Да, благодаря, Ябу-сан.
— Добре. Трябва да побързате.
Блакторн видя самураите си, строени от едната страна на кея, и махна на Урага да отиде при тях, както беше уговорено. Очите му зашариха трескаво по кораба, проверявайки дали всичко е наред, после се изкачи бързо по трапа и гордо застана на своя квартердек. Небето все още тъмнееше и нямаше и помен от зазоряване. По всичко личеше, че денят щеше да е хубав, а морето — спокойно.
Погледна отново към кея. Ябу и Нага бяха потънали в разговор. Урага обясняваше на васалите му какво става. Бариерите отново се разтвориха и в празното пространство зад тях се появиха с несигурни стъпки Бакус ван Нек и останалите мъже от екипажа, боязливи, заобиколени от строги пазачи.
Блакторн се приближи до перилата и извика:
— Ей! Я се качвайте!
Щом го видяха, хората му като че ли се отърсиха от страха си и забързаха към него, ала постовите ги изругаха и грубо им препречиха пътя.
— Урага-сан! — извика Блакторн. — Кажете им веднага да ги пуснат! Веднага! Урага пъргаво се подчини. Самураите го изслушаха, поклониха се на Блакторн и освободиха екипажа.
Пръв се качи Винк, а последен, пипнешком — полуслепият Бакус. Бяха все още наплашени, но никой не се качи на квартердека — той беше царството на Блакторн и само на Блакторн.
— Господи, лоцмане — задъхано започна Бакус, надвиквайки гълчавата от въпроси. — Какво става?
— Какво има, лоцмане? — додаде като ехо Винк. — Исусе, тъкмо си спяхме и изведнъж вратата се разтвори с гръм и трясък и тези маймуни ни поведоха насам…
Блакторн вдигна ръка.
— Мълчете и слушайте! — Когато се успокоиха и утихнаха, той започна тихо: — Ще откараме „Еразъм“ в едно безопасно пристанище през…
— Много сме малко, лоцмане — загрижено го прекъсна Винк. — Няма да ус…
— Замълчи, Йохан, и слушай. Ще ни теглят дотам. Другият кораб ще пристигне всеки момент. Гинзел, иди на носа да мериш дълбочината, Винк да поеме кормилото, Ян Ропер и Бакус да застанат на носа на лебедката, а Саламон и Кроок — отзад. Сонк да слезе долу и да провери запасите. Донеси грог, ако намериш. Хайде!
— Един момент, лоцмане — провикна се Ян Ропер. — За къде сме се забързали толкова и защо?
Блакторн усети как в него се надига вълна от яд, задето му задават въпроси, но си напомни, че те имаха право да знаят, че не са му васали, нито ета, а собственият му екипаж, негови другари — моряци, и в някои отношения почти партньори.
— Започва сезонът на бурите, тук им казват тайфуни — големи бури. Това пристанище не е никак безопасно. А зад него, няколко левги по на юг, се намира най-сигурното и безопасно заливче. Близо до едно село, което се казва Йокохама. Там „Еразъм“ ще е на сигурно място и ще издържи на всякаква буря. А сега на работа!
Никои не помръдна.
— Само на няколко левги ли каза, лоцмане? — обади се ван Нек.
— Да.
— Тогава за какво сме се разбързали толкова?
— Торанага-сама ми разреши да свърша тази работа сега — сподели Блакторн половината от истината. — Колкото по-бързо, толкова по-добре, сметнах аз, защото, току-виж, си променил решението. А в Йокохама… — Той погледна към Ябу, който затрополи по мостчето, придружен от шестимата телохранители. Щом го видя, екипажът се разбяга ужасен.
— Господи! Това е той! — задъхано възкликна Винк. — Същия кучи син, дето свари Питерзоон.
Ябу се приближи широко усмихнат до квартердека, без да забелязва ужаса, който обзе моряците, щом го разпознаха, и посочи към морето:
— Вижте, Анджин-сан! Ей там! Всичко е наред, нали?
От тъмнината, откъм запад, към тях безшумно като чудовищна морска гъсеница се плъзгаше голяма галера.
— Добре, Ябу-сан. Вие искате останете тук?
— По-късно, Анджин-сан.
И Ябу се запъти към трапа.
Блакторн се обърна отново към хората си.
— Хайде на работа. И внимавайте какво приказвате. Ще разговаряте помежду си само на холандски жаргон — на кораба има човек, който знае португалски. Ще ви обясня някои неща, след като потеглим.
Мъжете се разпръснаха, доволни да бъдат възможно по-далеч от Ябу. Урага и двадесет от самураите на Блакторн се качиха на кораба. Останалите се строиха на кея, за да се качват двама по двама.
— Това е личната ви охрана, ако нямате нищо против, сеньор — каза Урага.
— Казвам се Анджин-сан, а не сеньор — поправи го Блакторн.
— Извинете, Анджин-сан! — И Урага понечи да се качи на квартердека.
— Стоп! Останете долу! Никой не може да се качва на квартердека без мое разрешение. Кажете това и на останалите.
— Да, Анджин-сан, моля да ме извините.
