— Лично послание.
— Добре.
— Ще бъде устно. Разкажете му всичко, което ми казахте и което аз ви казах. Дума по дума.
— Добре.
— Обещавате ли? Пред бога?
— Няма нужда да ме заклевате, отче. Аз вече дадох съгласието си.
Той я погледна в очите — твърда, силна, решена.
— Извинете, Мария. А сега да чуя изповедта ви.
Но тя отново спусна воала си.
— Моля да ме извините, отче, но не съм достойна дори да се изповядам.
— Пред бога всичко е достойно.
— Освен мен. Аз не съм достойна, отче, вярвайте ми.
— Трябва да се изповядате, Мария. Не мога да ви отслужа литургия — трябва да се явите пред него пречистена.
Тя коленичи.
— Простете ми, отче, защото съм съгрешила, но мога да изповядам само, че не съм достойна да се изповядам — прошепна тя едва чуто.
Отец Алвито докосна леко главата й и в жеста му имаше много съчувствие.
— Дъще божия, ще моля господа да опрости греховете ви. Той ще ви прости. После я благослови и отслужи литургия във все още несъществуващата катедрала, под бледото небе… Една много по-истинска и по-красива служба от всички други — за него и за нея.
„Еразъм“ бе пуснал котва в най-доброто и закътано от всякакви бури пристанище, което Блакторн беше виждал, достатъчно отдалечено от брега, за да има корабът простор да маневрира, и все пак не прекалено далеч — на безопасно разстояние. Под него имаше десетина метра чиста морска вода и солидно дъно, а като се изключеше тесният вход за залива, местността наоколо беше издигната и това създаваше уютна сигурност за всеки кораб, скрил се тук от яростта на океана.
Еднодневното пътуване от Йедо не беше белязано от събития, макар да бе изморително. Галерата бе завързана на половин ли северно от „Еразъм“, недалеч от рибарското селище Йокохама. Блакторн и хората му — холандци и японци — бяха сами на кораба. Ябу и Нага слязоха на брега да направят проверка на мускетния полк и заръчаха и той да се присъедини към тях след известно време. На запад слънцето вече се бе спуснало ниско до хоризонта и аленочервеното небе предвещаваше, че и утре денят ще е хубав.
— Защо сега, Урага-сан? — попита Блакторн от квартердека, със зачервени от безсъницата очи. Беше наредил на екипажа си да се оттегли за почивка, но Урага го помоли да отложи за момент изпълнението на заповедта си, за да разберат дали няма християни сред васалите му. — Не може ли утре?
— Не, господарю, много съжалявам — погледна нагоре към него Урага, застанал сред насъбралите се самураи-васали. Холандският екипаж се бе скупчил нервно до перилата на квартердека. — Моля да ме извините, но много е важно веднага да разберем това. Вие сте най-заклетият им враг. Затова трябва да знаете, за вашата собствена безопасност. Единственото ми желание е да ви предпазя. Няма да ни отнеме много време.
— Всички ли са тук на палубата?
— Да, господарю.
Блакторн се приближи още повече към перилата и извика на японски:
— Има някой християнин? — Отговор не последва. — Заповядвам, всеки християнин крачка напред! — Никой не помръдна. Той се обърна пак към Урага: — Десет души да останат на палубата да пазят, останалите са свободни.
— С ваше разрешение, Анджин-сан — настоя Урага, извади от кимоното си малка иконка, която бе донесъл със себе си от Йедо, хвърли я на палубата с образа нагоре и я стъпка. На Блакторн и екипажа им стана неприятно от това светотатство. Само Ян Ропер нямаше нищо против. — Моля ви. Накарайте всичките си васали да постъпят по съшия начин — продължи Урага.
— Защо?
— Ще мога да позная кой е християнин. — Очите на Урага бяха наполовина скрити от периферията на шапката му. — Моля ви, господарю. Много е важно всички до един да направят същото — настоя той.
— Добре — неохотно се съгласи Блакторн. Урага се обърна към скупчилите се васали.
— По мое предложение господарят желае всички да стъпчете иконата.
Самураите замърмориха недоволно, а един го прекъсна: — Нали вече заявихме, че не сме християни? Какво ще докаже тъпченето на някаква си варварска картинка? Нищо!
— Християните са врагове на нашия господар. Те са много вероломни, но какво да се прави — такива са. Моля да ме извините, но много добре ги познавам — за голям мой срам и аз бях изоставил нашите богове. Съжалявам, но съм убеден, че това е необходимо за безопасността на нашия господар.
— В такъв случай няма какво повече да говорим — обади се един самурай от първата редица, излезе напред и стъпка иконата. — Не се прекланям пред никаква варварска религия. Хайде, направете всички същото.
Започнаха един по един да излизат напред. Блакторн наблюдаваше с неприязън сцената.
— Не мисля, че е редно — обади се притеснено ван Нек. Винк вдигна поглед към квартердека.
— Ама че копелета! Ще ни прережат гърлата, без да им мигне окото. Сигурен ли си, че можеш да им имаш доверие, лоцмане?
— Да.
— Никой католик няма да стъпче иконата, нали, Йохан? — додаде Гинзел. — Този Урага-сама е много хитър.
— Какво значение има дали са католици, или не? Нали си остават проклети самураи.
— Така е — обади се и Кроок.
— И въпреки това не е хубава тази работа — настоя ван Нек.
Самураите на палубата продължаваха да тъпчат иконата един след друг, след което се отдалечаваха свободно, на групички. Всичко това беше много отегчително и Блакторн съжали, задето бе дал съгласието си, тъй като имаше много по-важни работи да се свършат, преди да зазори. Погледът му се прехвърли върху селото и земите наоколо. Стотиците сламени навеси, издигнати за мускетния полк, бяха накацали като насекоми по хълмовете. Толкова работа ме чака, мислеше си той и изгаряше от желание да слезе на брега, да го разгледа, да се порадва на земите, подарени му от Торанага, защото в тях влизаше и Йокохама. Господи, ти, дето си на небето — та аз съм господар на едно от най-хубавите пристанища на този свят!
Внезапно един от самураите заобиколи иконата, измъкна с рязко движение меча си и се метна към Блакторн. Десетина изненадани самураи наскачаха безстрашно и му препречиха пътя към квартердека, докато Блакторн се завъртя на пети, вече с готов пищов. Останалите се пръснаха, взеха да се блъскат, препъваха се и, общо взето, създаваха суматоха. Нападателят рязко закова на място, изкрещя яростно, после смени посоката и замахна към Урага, който като по чудо избягна удара. Останалите се нахвърлиха отгоре му, ала той се извърна с лице към тях, сражава се свирепо няколко кратки мига, хвърли се към перилата на кораба и скочи през борда.
Четирима от онези, които можеха да плуват, Захвърлиха дългите си мечове, захапаха късите и се хвърлиха след него във водата, докато останалите самураи и холандците се струпала до перилата.
Блакторн също се хвърли към перилата. В първия момент нищо не можа да различи, след това забеляза мятащи се във водата сенки. Един от петимата изплува за миг на повърхността, пое си въздух и отново се гмурна. След още малко се появиха четири глави. Теглеха трупа със забит в гърлото нож.
— Съжаляваме, Анджин-сан, това е собственият му нож — надвика един общата гълчава.
— Урага-сан, нека го претърсят и го хвърлят на рибите.
Обискът нищо не разкри. Когато се върнаха обратно на палубата, Блакторн посочи отново иконата и заповяда:
— Всички самураи — пак!
Незабавно му се подчиниха и той лично надзираваше как всеки един се подлага на изпитанието. После, за да направи удоволствие на Урага, нареди на екипажа си да извърши същото. Те започнаха да
