и двамата са варвари.
— Ти, Нага-сан, какво ще кажеш?
— На негово място щях да убия и Цуку-сан, и всички останали, стига да имах-вашето позволение. Не познавам друг човек да мрази тъй много и тъй неприкрито. През последните два дни Анджин-сан се държи като луд — само ходи напред-назад, мърмори си нещо под носа, гледа останките от кораба, спи ей там на пясъка, свит на кълбо, почти не се храни… — Нага погледна към Блакторн. — И аз съм на мнение, че корабът не изгоря само от природната стихия. Познавам свещениците и съм убеден, че те стоят зад тази работа — но и аз нямам доказателства. Само знам, че не е от бурята…
— Ще го убие или не?
— Няма да се сдържи. Вижте го как върви… Според мен ще го убие — надявам се да го убие.
— Бунтаро-сан?
Бунтаро се обърна — стиснал тежки челюсти, неизбръснат, заковал крака в земята, с ръка върху лъка.
— Посъветвахте го да не убива Цуку-сан — значи, не желаете да видите свещеника мъртъв. Но на мен, господарю, ми е все едно дали ще го убие, или не. Интересува ме само дали на вас това ви е безразлично. Да го спра ли, ако понечи да не ви се подчини? Много лесно ще го улуча.
— Гарантирате ли само да го раните?
— Не, господарю. Торанага се засмя.
— Няма да го убие. Ще крещи, ще беснее, ще съска като змия, ще раздрънка меча си, а Цуку-сан ще бъде обзет от „свещен“ гняв, без капка страх, и ще му изсъска в отговор: „Всичко е божия воля! Аз нямам нищо общо с гибелта на кораба ви!“ Тогава Анджин-сан ще го нарече „лъжец“, Цуку-сан ще бъде обзет от още по-силен гняв, ще повтори твърдението си и двамата ще се намразят за двадесет човешки живота. Но никой няма да умре. Поне сега.
— Откъде знаете, татко? — възкликна Нага.
— Не го знам със сигурност, синко, но според мен нещата ще се развият точно така. Много е важно да изучаваш човека — важните хора. Приятели и врагове. За да ги разбираш. А те и двамата са важни за мен. Нали, Ябу-сан?
— Да, господарю — внезапно се разтревожи Ябу.
Нага метна бърз поглед към Блакторн. Той продължаваше да се приближава към Цуку-сан, без да бърза. Ето че беше само на петдесет-шестдесет крачки от свещеника, който го чакаше начело на хората си, а вятърът развяваше оранжевата му роба.
— Но, татко, те и двамата не са страхливци. Защо тогава… Как ще излязат тогава с чест от това положение?
— Няма да го убие по три причини. Първо, защото Цуку-сан не е въоръжен и няма да се бие с него, дори и с голи ръце. А моралният им кодекс забранява да убиват невъоръжени хора — това означава позор и е порицано от християнския им бог. Второ, защото е християнин. И трето, защото аз реших, че моментът не е подходящ.
— Моля да ме извините, господарю — намеси се Бунтаро. — Разбирам третата и дори първата причина, но нали се мразят, защото и двамата се смятат един друг не за християни, а за поклонници на сатаната? Нали така се казва?
— Да, но този техен Исус е проповядвал, че трябва да прощаваш на враговете си. Това означавало да си християнин.
— Ама че глупаво! — не се стърпя Нага. — Няма нищо по-глупаво от това да прощаваш на враговете си.
— Съгласен съм — каза Торанага и погледна към Ябу. — Глупаво е да прощаваш на враговете си, нали, Ябу-сан?
— Да — промълви тихо Ябу.
Торанага погледна към двете фигури в далечината, които вече се бяха доближили, и започна да ругае наум лекомислието си. И двамата много му трябваха — все още — и нямаше защо да рискува. Пусна Анджин-сан за свое лично удоволствие, а не за да убие, и сега съжаляваше. Затаи дъх като останалите. Но всичко протече точно тъй, както той бе предвидил — сблъсъкът беше кратък, остър и злобен, виждаше се дори от това голямо разстояние. И той изпита огромно облекчение. Взе да си вее с ветрилото. Какво не би дал да разбере думите, разменени между двамата мъже, да се увери доколко е бил прав. След малко Анджин-сан обърна гръб и си тръгна, а Цуку-сан избърса потта от челото си с цветна книжна кърпичка.
— И-и-и! — извика възхитено Нага. — Изключено е да загубим, ако вие ни командувате.
— Нищо не е изключено, синко. Всичко е карма. — После настроението му се промени. — Нага-сан, нареди на всички самураи, които дойдоха с галерата от Осака, да се явят при мен.
Нага хукна да изпълнява заповедта.
— Ябу-сан, доволен съм, че се завърнахте благополучно. Разпуснете полка, а след вечеря ще поговорим. Ще изпратя да ви повикат.
— Разбира се, господарю, благодаря. Ябу се поклони и си тръгна.
Торанага махна на телохранителите си да се отдръпнат, за да не слушат какво се говори, и загледа изпитателно Бунтаро. Той беше неспокоен. Накрая не издържа и попита:
— Моля, господарю?
— Преди време ми поискахте главата му…
— Да, господарю, да.
— Е?
— Той… ме наскърби тогава, в Анджиро. Още… се чувствувам посрамен.
— Заповядвам ви да забравите този срам.
— В такъв случай той не съществува, господарю. Но тя ми изневери с него и това не може да се забрави, нито прости — докато той е жив. Имам доказателства. Искам смъртта му. Още сега. Той… Моля ви, господарю, за какво ви е вече, като няма кораб?
— Какви доказателства имате?
— Всички знаят. По пътя от Йокосе. Говорих с Йошинака. Всички знаят! — настоя той нацупено.
— Йошинака ги е видял в леглото? Обвини ли я в изневяра?
— Не, но ми каза… — Бунтаро вдигна изпълнен с остра болка поглед. — Знам и това ми стига. Моля ви да изпълните заветното ми желание. Досега нищо не съм искал от вас.
— Той ми е нужен жив. Ако не беше той, нинджа щяха да я заловят жива и да я опозорят, а следователно и вас.
— Заветното ми желание — повтори Бунтаро. — Моля ви. Кораба му го няма… Той ви свърши вече работата, която очаквахте. Моля ви.
— Аз пък имам доказателства, че не ви е мамила.
— Извинете, но какви са доказателствата?
— Слушайте! Това е само за вашите уши — така се разбрахме с нея. Аз й заповядах да се сближи с него. Вярно е, че бяха приятели. Анджин-сан я боготвореше, но не ви е мамил с нея, нито тя вас с него. В Анджиро, малко преди земетресението, тя първа предложи да отиде в Осака и да освободи заложниците, като се опълчи срещу Ишидо на публично място, и после предизвика кризисно положение, като извърши сепуку. През този ден аз ре…
— Значи, всичко е било решено още тогава?
— Разбира се. Кога най-сетне ще проумеете? През същия този ден аз й заповядах да се разведе с вас.
— Моля, господарю?
— Да се разведе. Какво неясно има?
— Да, но…
— Да се разведе? Години наред ви влудяваше, години наред вие се отнасяхте отвратително с нея. Я си спомнете как постъпихте с дойката и дамите й! Казах ви изрично, че ми е крайно необходима, за да превежда на Анджин-сан, а вие въпреки това си изтървахте нервите и я пребихте от бой! За малко дори да я убиете, така ли беше?
— Да, моля за извинение.
