— Делегатът-посетител вече не е с раздвоено внимание и ще може да се съсредоточи върху Кияма-сама и Оноши-сама.
— Тези приказки съм ги чувал и преди — сряза го Торанага. — Каква действителна помощ може да ми окаже главният християнски жрец?
— Господарю, имайте доверие на… — започна Алвито, но промени решението си и продължи искрено: — Моля да ме извините, но аз чувствувам с цялото си сърце, че ако се доверите на господа бог, той неминуемо ще ви помогне.
— Доверявам му се, но най-много доверие имам на Торанага. А междувременно разполагам със сведения, че Ишидо, Кияма, Оноши и Дзатаки са свикали войските си. Ишидо ще излезе срещу мен с триста-четиристотин хиляди души.
— Делегатът-посетител изпълнява поетото към вас обещание, господарю. В Йокосе трябваше да ви докладвам за неуспеха му, но сега има голяма надежда.
— Голата надежда няма да ми помогне срещу мечовете.
— Да, но с божията помощ може да се победи и най-многобройният враг.
— Да, ако бог съществува. — Гласът на Торанага се изостри още повече. — За каква надежда ми говорите?
— Не знам с точност, господарю. Но нали Ишидо излиза да се бие срещу вас? И напусна крепостта Осака. Това не е ли пак божия воля?
— Не е. Но, значи, разбирате какво означава това негово решение?
— 0, да, много добре. И съм убеден, че и Делегатът-посетител също разбира.
— Нима твърдите, че това е негово дело?
— О, не, господарю. Но все пак е факт.
— Не е изключено Ишидо да промени решението си и да назначи Кияма за главнокомандуващ, а той самият да се укрие в Осака и да пусне срещу мен Кияма и наследника.
— На този въпрос не мога да отговоря, господарю. Но ако Ишидо напусне Осака, това ще е истинско чудо, нали?
— Нима твърдите най-сериозно, че за това също има заслуга вашият християнски бог?
— Не. Но може да има. Аз твърдо вярвам, че нищо не може да се случи без негово знание.
— Дори и след смъртта си не научаваме нищо за съществуването на какъв да е бог.
— И Торанага добави рязко: — Разбрах, че Делегатът-посетител е напуснал Осака.
С удоволствие забеляза как през лицето на Цуку-сан премина сянка. Тази новина я научи същия ден, когато тръгна от Мишима.
— Да — отвърна свещеникът, леко уплашен. — Замина за Нагасаки, господарю.
— За тържественото погребение на Тода Марико-сама, нали?
— Да. Ах, господарю, вие всичко знаете. Ние сме глина върху грънчарско колело, което вие въртите.
— Не е вярно. И мразя празните ласкателства. Нима забравихте?
— Не, господарю, моля да ме извините. Не исках да ви лаская. — Алвито беше още повече нащрек, съвсем посърнал. — Имате ли нещо против специалната литургия в памет на Тода-сама, господарю?
— Безразлично ми е. Тя беше изключителна личност и примерът й заслужава всички възможни почести.
— Да, господарю. Благодаря ви. Делегатът-посетител ще остане доволен. За него службата е от голямо значение.
— Разбира се. Тъй като тя беше мой васал и християнка, примерът й няма да остане незабелязан от останалите християни. Или от онези, които възнамеряват да се покръстят. Така ли е?
— Убеден съм в това. Пък и как може да остане незабелязан? Напротив — тя заслужава големи почести за саможертвата си.
— Защото е дала живота си, за да живеят други ли? — кратко попита Торанага, без да споменава думите сепуку или самоубийство.
— Да.
Торанага се усмихна вътрешно. От вниманието му не убягна фактът, че Цуку-сан нито веднъж не спомена другото момиче — Ачико Кияма. Нито дума за нейната храброст, смърт или погребение, което също щеше да бъде много тържествено.
— Значи, не знаете кой е заповядал или подпомогнал опожаряването на моя кораб? — остро запита той.
— Не, господарю. Освен да съм допринесъл с молитвите си — друго не знам.
— Разбрах, че строежът на църквата ви в Йедо напредва добре.
— Да, господарю. Още веднъж ви благодаря.
— Е, Цуку-сан, надявам се, че усилията на върховния жрец на християните скоро ще се увенчаят с успех. Но се нуждая от нещо повече от надежда и освен това имам добра памет. А сега ще ви помоля да ми послужите като преводач. — Торанага веднага усети как свещеникът настръхна. — Няма от какво да се страхувате.
— Не се боя от него, господарю. Моля да ме извините — просто не ми се иска да съм близо до него.
Торанага се изправи.
— Ще ви помоля да се отнасяте с уважение към Анджин-сан. Неговата храброст изигра огромна роля и той не един път е спасявал живота на Марико-сама. Освен това сега не е на себе си — и има защо. Загубата на кораба… нали разбирате?
— Да, да, много съжалявам.
Торанага тръгна пред него по брега, а телохранителите им осветяваха пътя с факли.
— Кога ще получа доклада на главния ви жрец за инцидента с пренасянето на пушките?
— Веднага щом получим необходимите данни от Макао.
— Моля да му предадете, че желая да ускори проучването си.
— Да, господарю.
— И кои са били въпросните даймио-християни?
— Дори и да е имало замесени даймио, господарю, на мен това не ми е известно. Моля да ме извините.
— Жалко, че не знаете нищо по въпроса, Цуку-сан. Това би ми спестило много време. На доста даймио би им било интересно да научат истината за този случай.
Ех, Цуку-сан, мислеше Торанага. Че знаеш — знаеш, и стига да поискам, бих могъл да те притисна. Ще се гърчиш и ще се извиваш като змия, но в края на краищата, като ти заповядам да се закълнеш в християнския си бог, ще ми кажеш: „Кияма, Оноши и може би Харима.“ Но не е дошъл моментът. Поне засега. Не е дошъл моментът да разберете, че според мен вие, християните, нямате нищо общо с пожара на кораба. Нито Кияма, нито Харима, нито дори Оноши. Всъщност съм сигурен. Но не е било и божие дело. Беше дело на Торанага.
Точно така! Защо? — ще попитате вие.
Кияма много мъдро отхвърли предложението, което му направих в писмото, предадено му от Марико. Трябваше му доказателство за моята искреност. А какво можех да му дам освен кораба и варварина? Какво можех да му предложа от нещата, които вдъхваха ужас на вас, християните? Очаквах, че може да загубя и кораба, и варварина, макар че загубих само кораба. Днес в Осака мои посредници ще предадат на Кияма и на главния ви жрец, че това е безвъзмезден подарък от мен, доказателство за моята искреност, за това, че нямам нищо против християнската църква, а само против Ишидо. Добро доказателство, нали?
Да, но ще можеш ли изобщо да имаш някога доверие на Кияма? — ще попитате, и то с право.
Не. Но Кияма е преди всичко японец и след това християнин. А вие непрекъснато забравяте това. Кияма ще повярва на моята искреност. Подаръкът ми е абсолютен — като примера на Марико и храбростта на Анджин-сан.
Как подпалих кораба ли? — ще попитате може би.
Какво значение има това за вас, Цуку-сан? Стига ви фактът, че съм го сторил. И никой не го знае освен мен, няколко много доверени хора и самият подпалвач. Кой е той ли? Ишидо използува нинджа, защо и аз да не направя същото? Аз обаче наех само един и успях. А Ишидо се провали.
