необходимите за това пари. Постройте си нов кораб и нов живот, любов моя. Вземете догодина Черния кораб и живейте вечно. Слушайте, скъпи мой — християнската ми душа се моли да ви срещне в християнския рай, а японската ми хара се моли в следващото си съществование да бъда нещо, което да ви носи радост и да бъде навсякъде с вас. Простете ми — но за мен няма нищо по-важно от вашия живот. Толкова ви обичам.“
— Какво пише в писмото, Анджин-сан?
— Много се извинявам, господарю. Марико-сама пише: корабът не е важен. Пише построите нов кораб. Пише…
— А! Възможно ли е? Възможно ли е, Анджин-сан?
Блакторн видя как очите на Торанага светнаха — той изглеждаше силно заинтригуван.
— Да. Ако имам… — Но не можа да си спомни как беше на японски „дърводелец“.
— Ако Торанага-сама даде хора да правят кораб. Да, мога.
И новият кораб вече започна да придобива конкретни форми в мислите му. По-малък — доста по-малък от „Еразъм“. Около деветдесет-стотонен — с по-голям не би могъл да се справи, защото досега не беше строил сам цял кораб, макар че Олбан Карадок старателно го бе обучил на корабостроително дело. Бъди благословен, Олбан! — възторжено благодареше той на стария си учител. Да, като начало ще започна с деветдесет тона. „Златното руно“ на Дрейк имаше горе-долу такава водоизместимост, а като си спомня само през какви премеждия премина! Ще мога да разположа двадесет оръдия на палубите и това ще е достатъчно, за да… Исусе Христе, оръдията!
Той рязко се извъртя и се вторачи в развалините на кораба, но в следващия миг съзря погледите на Торанага и останалите и осъзна, че досега им е говорил на английски.
— Извинете, господарю. Мисля много бързо. Големи пушки — там на кораб, нали? Трябва да ги взема бързо!
Торанага размени няколко думи с хората си, после пак се обърна към него:
— Самураи казват: всичко от кораба е в лагера. Някои неща извадени от морето по време на отлив. Сега в лагер. Защо?
На Блакторн му олекна.
— Мога направя кораб. Имам големи пушки — убивам враг. Торанага-сама може намери барут?
— Да. Колко дърводелци? Какво трябва?
— Четиридесет дърводелци, ковачи, дъб за греди — имате ли дъб? Освен това желязо, стомана, а ковачница сам ще си построя и ще ми трябва майстор… — Той отново разбра, че говори английски. — Извинете. Пиша на хартия. Внимателно. И мисля внимателно. Моля ви, вие дадете хора за помощ?
— Всички хора, всички пари, от които имате нужда. Веднага. Корабът ми трябва. Веднага. За колко време ще го построите?
— Шест месеца.
— О! А по-бързо?
— Не, съжалявам.
— По-късно ще говорим още, Анджин-сан. Какво друго казва Марико-сама?
— Малко още, господарю. Дава пари да помогне за кораб — пари на Марико-сама. Също казва: много съжалява, ако… ако тя помогнала мои врагове разрушат кораб.
— Какви врагове? Как да разрушат кораба?
— Не казва кой, не казва как, господарю. Нищо ясно. Само много съжалява. Марико-сама казва
— Да, послужи ми много добре.
— Да.
Торанага му се усмихна:
— Радвам се, че сега всичко е добре, Анджин-сан. И-и-и, Марико-сама беше права. Не се тревожете за това — посочи той овъгления корпус. — Постройте нов кораб — веднага. Боен кораб, нали разбирате?
— Много разбирам.
— Този нов кораб — може ли да победи Черен кораб?
— Да.
— Догодина? Черен кораб?
— Възможно.
— Ами екипажът?
— Моля?
— Моряци?
— Моряци? Артилеристи?
— А! До друга година аз обучавам мои васали. Артилеристи, не моряци.
— Можете да си изберете, които моряци искате — от цяло Кванто.
— Тогава догодина възможно. — Блакторн се усмихна широко. — Догодина възможно? Война? Ще има война?
Торанага сви рамене.
— Война или не — ще опитаме въпреки всичко, нали? Черният кораб е ваша плячка — разбирате ли думата „плячка“? И наша тайна. Само вие и аз. Черен кораб, разбирате ли?
— Свещеници скоро знаят тайна.
— Може би. Но този път няма да има бури, няма да има тайфуни, приятелю мой. И вие ще бдите, и аз ще бдя.
— Да.
— Първо Черен кораб, после вървете у дома. Доведете цяла флота. Разбирате ли?
— Да, много добре.
— Ако загубя — карма. Ако ли не — тогава всичко ще се сбъдне, Анджин-сан. Всичко ще стане, както казахте. Всичко — Черен кораб, посланик, договор, кораби. Разбирате ли?
— Да, благодаря ви.
— Благодарете на Марико-сама. Без нея…
Торанага му се поклони с много топлота — за пръв път като на равен, и си тръгна, придружен от телохранителите си. Васалите на Блакторн се закланяха, поразени от честта, оказана на господаря им.
Блакторн го проследи с поглед. Беше превъзбуден, щастлив. После забеляза храната. Слугите бяха започнали да я прибират.
— Чакайте! Сега храна, моля.
Започна да се храни внимателно, бавно, възпитано, а васалите се надпреварваха да му прислужват. Прехвърляше в ума си огромните възможности, предоставени му от Торанага. Спечели! — ликуваше той и му се прииска да затанцува радостно любимия си „хорнпайп“. Но не го направи. Прочете още веднъж писмото. И отново я благослови.
— След мен! — заповяда, щом се нахрани, и тръгна към лагера, а във въображението си вече чертаеше планове как ще построи бъдещия кораб и как ще разположи оръдията върху палубите. Господи, Исусе Христе, нека Торанага не допусне Ишидо в Кванто и Идзу и благослови, моля те, Марико, където и да е, и нека оръдията да не са ръждясали кой знае колко. Марико имаше право: „Еразъм“ бе обречен — независимо дали с мен или без мен. Тя ми върна живота. Сега ще си построя нов живот, нов кораб. Деветдесет тонен. Ще бъде с остър нос, неудържим, пъргав като хрътка, по-маневрен от „Еразъм“, с високомерно вирнат бушприт, а под него, на носа, изящно издялана женска фигура с лице, съвсем като нейното — с прекрасни дръпнати очи и красиви скули. Моят кораб ще… Господи, та аз ще мога да спася от тази развалина около един тон материали! Ще използувам част от кила, някои шпанхоути, да не говорим за хилядите гвоздеи! А остатъкът от кила ще ми стигне за скоби и какво ли не… стига да имам време.
Да. Корабът ми ще прилича на нея, реши той. Спретнат, миниатюрен и съвършен като острие на меч, изработено от Йошитомо. По-добър от него няма да има на света, да не говорим каква опасност ще представлява за някои… Догодина ще плячкоса стоки, които ще надвишават двадесет пъти собственото му тегло, също като Марико в Осака, и моят кораб ще прогони врага от Азия. А по догодина и една година по- късно ще се появя с него по Темза и право в Лондон, натоварен със злато и пребродил седемте морета.
