Той също му махна и се хвърли да оправя гребците. Никой не гребеше — освен двете най-предни весла, които умело държаха галерата срещу вятъра. Със знаци и крясъци Блакторн успя да прибере веслата, удвои броя на гребците на работещите весла и отново се качи горе. Гребците се държаха мъжествено и макар че някои се чувствуваха много зле, никой не мърдаше от мястото си и всеки чакаше следващата заповед.
Заливът беше близо, но им изглеждаше на хиляди левги разстояние. Небето на североизток се чернееше. Дъждът ги шибаше и поривите на вятъра се усилиха. Ако бяха на „Еразъм“, Блакторн нямаше да се разтревожи. Лесно биха стигнали пристанището или безгрижно биха продължили по курса си. Корабът му беше строен и екипиран специално за лошо време. Но не и тази галера.
— Какво ще кажеш, англичанино?
— Каквото и да кажа, ти пак ще правиш каквото си знаеш, извика той срещу вятъра. — Но ако загребем още малко вода, ще отидем на дъното като камък, а като ме пратиш следващия път на носа, бъди така любезен да ме предупредиш, че обръщаш срещу вятъра. А още по-добре — направи го, докато съм вързан за спасителното въже. Тогава и двамата ще се доберем до някое пристанище.
— Божа работа беше, англичанино. Вятърът внезапно я плесна по задника и я завъртя.
— И аз за малко да изхвърча зад борда!
— Видях.
Блакторн преценяваше на око скоростта, с която се движеха.
— Ако останем на този курс, никога няма да стигнем до залива. Ще ни отнесе встрани от сушата с около миля — миля и половина.
— Ще остана срещу вятъра и в най-подходящия момент ще се насоча към брега. Можеш ли да плуваш?
— Да.
— Това е добре. Аз така-и не се научих. Вижда ми се прекалено опасно. По-добре да се удавиш веднага, отколкото да се мъчиш. — Родригес неволно потръпна. — Пресвета Богородице, закриляй ме от удавническа смърт! Тази трътлеста галера трябва до довечера да е в пристанището. Трябва! Шестото чувство ми подсказва, че ако обърнем срещу вятъра, ще започне да ни носи без посока. Прекалено сме натоварени.
— Облекчи я. Изхвърли товара.
— Дъртият Тода никога няма да даде съгласието си. Трябва да го закара, иначе няма смисъл изобщо да се спасява.
— Все пак го попитай.
— Господи! Ти да не си глух! Нали ти казах! Знам, че няма да се съгласи.
Родригес отиде при кормчиите да се увери, че заповедта им е ясна — на всяка цена да държат срещу вятъра.
— Наблюдавай ги, англичанино! Управлението го оставям на теб.
Той развърза въжето си и със сигурна стъпка се спусна по трапа. Гребците напрегнато го следяха с очи, докато се приближаваше до капитана, застанал на предната палуба, и започна да му обяснява с думи и знаци какво мисли да прави. Хиромацу и Ябу също излязоха на палубата. Капитанът им разясни намеренията на Родригес, И двамата бяха пребледнели, но въпреки това невъзмутими, и никой от тях не повръщаше. Погледнаха през пелената от дъжд към брега, свиха рамене и отново слязоха долу.
Блакторн също се загледа вляво, към залива. Знаеше колко е опасен планът на Родригес. Трябваше да изчакат да отминат най-близкия нос, след това да обърнат по посока на вятъра, да завият пак на северозапад и да гребат — да гребат, за да спасят живота си. Можеха да разчитат само на физическата си сила. Южната страна на залива се зъбеше с острите си скали. Ако не преценяха добре момента, течението можеше да ги завлече натам и да ги разбие в камъните.
— Англичанино, ела отпред — повика го Родригес. Той отиде при него.
— Какво ще кажеш за платното?
— Не, повече ще навреди, отколкото ще помогне.
— Тогава остани тук. Ако водещият веслата не успее да задържи ритъма или някоя вълна го отнесе в морето, ти ще се заемеш с тази работа. Ясно ли е?
— Никога не съм управлявал такава галера — не съм имал работа с гребла. Но ще опитам.
Родригес погледна към брега. Носът ту се появяваше, ту изчезваше в пристъпите на дъжда. Вече всеки момент можеха да се насочат към него. Морето все повече се вълнуваше и от гребените на вълните хвърчеше бяла пяна. Течението между скалите изглеждаше коварно. Дали ще ми се размине този път — попита се той. После плю и взе решението.
— Иди на кърмата, англичанино, и поеми руля. Като ти дам знак, завий на запад — северозапад и се цели ей в онази точка, виждаш ли я?
— Да.
— Не се колебай, дръж този курс. Следи ме внимателно. Като ти махна така, значи пълен ляв, а така — пълен десен. Като направя така, значи дръж този курс.
— Добре.
— В името на Девата ще изчакаш ли заповедите ми и ще се подчиняваш ли?
— Искаш ли да поема кормилото, или не искаш?
Родригес разбра, че е хванат натясно.
— Трябва да ти се доверя, англичанино, което ми е безкрайно неприятно. Хайде, върви. — Стана му ясно, че Блакторн е прочел мислите му. Когато се отдалечи, промени решението си и извика подире му: — Ей ти, надменен пират такъв! Върви по дяволите!
Блакторн с облекчение се обърна към него:
— Ти пък си испанец!
— Пикая на всички испанци! Да живее Португалия!
— Дръж този курс!
Стигнаха благополучно залива, но без Родригес. Отнесе го една вълна, когато спасителното му въже не издържа и се скъса.
Вече бяха почти в безопасност, когато откъм север връхлетя огромна вълни, и макар корабът да се беше напълнил с доста вода и да бяха изгубили капитана японец, сега съвсем затънаха, вълните ги подеха като детска играчка и ги затласкаха към назъбения от скали бряг.
Блакторн видя как Родригес изчезна зад борда и се боричкаше с разбеснялото се море, полуудавен от солената вода. Бурята и течението го отнесоха далеч, към южната страна на залива, а те бяха до сами скалите и на всички им стана ясно, че с тях е свършено.
Когато вълната поде Родригес и го понесе извън кораба, Блакторн му хвърли дървения спасителен пояс. Португалецът замаха отчаяно с ръце към спасителния кръг, ала морето му го измъкна и го запрати далеч от него. Едно от греблата го удари и той се опита да се вкопчи в него. Дъждът обаче плющеше като плътна завеса и последното, което Блакторн видя от Родригес, беше една ръка и счупеното весло, а вълните бушуваха и шибаха изтерзания бряг. Би могъл да се хвърли зад борда, да доплува до него и сигурно щеше да го спаси и сам той да оцелее, време имаше, ала последният му дълг беше към кораба, а неговият кораб беше в опасност.
И той обърна гръб на Родригес.
Вълната бе отнесла със себе си и няколко гребци и сега други със сетни усилия се мъчеха да се доберат до празните места и да ги заемат. Един от помощник-капитаните безстрашно развърза спасителното си въже, хвърли се на фордека, завърза се там и започна да бие тъпана. Викачът също възобнови монотонното си скандиране и гребците се опитаха да въдворят ред в хаоса.
—
Галерата вече беше в скалите или по-скоро скалите бяха почти на носа — и отдясно, и отляво. Греблата се потапяха и теглеха, ала корабът не помръдваше, вятърът и течението надделяваха и чувствително го дърпаха назад.
