— Сам ли е?
— Не, Мартин, не е — отвърна отец Солди, дребен, добродушен неаполитанец с белязано от едрата шарка лице, който служеше като секретар при Делегата посетител вече тридесет години, двадесет и пет от които в Азия. — Капитан Ферейра се намира при негово високопреосвещенство. Да, паунът е в момента при него. Но негово високопреосвещенство каза веднага да влезеш. Какво се е случило?
— Нищо.
Солди изсумтя и продължи да си подостря перото.
— Нищо значи. Е, така или иначе, скоро ще разбера.
— Вярно — съгласи се Алвито, комуто старецът много допадаше. После се запъти към най-крайната врата. В камината горяха дърва и осветяваха тежките мебели, потъмнели от времето и от грижливото поддържане. Над камината висеше малка картина от Тинторето — Мадона с младенец. Делегатът посетител я бе донесъл със себе си от Рим и Алвито много я харесваше.
— Пак ли си се срещал с англичанина? — извика отец Солди подире му.
Алвито почука на вратата, без да отговори.
— Влез!
Карло дел Аква, Делегат посетител в Азия, личен представител на генерала на езуитите, най-висшият езуит и следователно най-властният човек в Азия, бе освен всичко и най-високият. Ръстът му беше метър и осемдесет и осем, а телосложението му хармонираше прекрасно е тази височина. Робата му бе оранжева, а разпятието — изящно. На беловласата си глава имаше тонзура. Беше неаполитанец, шестдесет и една годишен.
— А, Мартин, влез де, влез — покани го той. Португалският му беше приятно напевен, с лек италиански акцент. — Видя ли се с англичанина?
— Не, ваше високопреосвещенство. Само с Торанага.
— Зле ли са нещата?
— Малко вино?
— Да, благодаря.
— Колко зле? — намеси се Ферейра. Той беше седнал до огъня на кожен стол с висока облегалка — горд като ястреб във военната си униформа и също толкова живописен, капитан на „Нао дел Трато“ — тазгодишния Черен кораб. Беше тридесет и няколко годишен, слаб, дребен, но вдъхващ силен респект.
— Доста зле, капитане. Например едно от нещата, които Торанага каза, беше, че няма защо да се бърза с тазгодишната търговия.
— Търговията очевидно не може да се бави, както впрочем и аз. Трябва да отплавам с отлива — заяви Ферейра. — Доколкото знам, всичко беше уредено преди няколко месеца. — Той започна да ругае и японците, и разпоредбите им, според които всички кораби, дори и техните, трябваше да имат разрешителни за влизане и излизане от пристанищата. — Идиотските нареждания на туземците не бива да ни връзват ръцете. Нали казахте, че срещата била само формална — за да вземете документите.
— Трябваше да бъде, но излезе, че съм се лъгал. Най-добре да обясня…
— Аз трябва незабавно да се прибера в Макао, за да приготвя Черния кораб. През февруари закупихме от кантонския пазар най-хубавите коприни на стойност един милион дуката и ще пренасяме най-малко сто хиляди унции китайско злато. Мислех, че ви е ясно — всички налични пари в Макао, Малага, Гоа, всичко, което търговците и управителите на Макао можаха да вземат на заем, са вложени в тазгодишното начинание. Както впрочем и вашите пари.
— Не по-малко от вас съзнаваме колко е важно всичко да мине гладко — натъртено каза дел Аква.
— Съжалявам, капитане, но Торанага е председател на Съвета на регентите и ние сме длъжни да се обърнем към него — обясни отец Алвито. — Обаче той не пожела да обсъждаме тазгодишната търговия и разрешителните ви. Започна с думите, че не одобрявал убийствата.
— Че кой ги одобрява — учуди се Ферейра.
— Какво има предвид Торанага, Мартин? — разтревожи се дел Аква. — Какви са тия номера? Какво убийство? И какво общо имаме ние с това?
— Каза ми буквално: „Защо вие, християните, искате да убиете моя затворник, лоцмана?“
— Какво?
— Торанага е убеден, че снощното покушение е било насочено срещу англичанина, а не срещу него. И добави, че в затвора е бил направен още един опит да го убият — Алвито говореше с впити във военния очи.
— В какво ме обвинявате, отче — не издържа Ферейра. — В опит за убийство ли? Мен? В крепостта Осака? Та аз съм за пръв път в Япония!
— Значи отричате, че знаете нещо по въпроса?
— Не отричам, че колкото по-скоро пукне този проклет еретик, толкова по-добре — заяви той хладно. — Ако холандците и англичаните започнат да сеят заразите си из Азия, ще ни навлекат огромни неприятности. На всички нас.
— Вече ги имаме — напомни му Алвито. — Торанага още в самото начало ми каза, че научил от варварина за невероятните печалби, които извличаме от португалския монопол върху търговията с Китай, че португалците продавали коприната скъпо и прескъпо, че само те имали правото да я купуват от Китай и я плащали с единственото, което китайците вземали в замяна — японско сребро, което хитрите португалци купували тук, в Япония, на безценица. Торанага заяви: „Понеже Китай и Япония са в състояние на война и ни е забранено да водим всякаква пряка търговия, а само португалците имат разрешително да я водят, те трябва да отговорят официално — писмено — на обвиненията в лихварство, отправени срещу тях от лоцмана.“ Той ви „моли“, ваше високопреосвещенство, да представите на регентите доклад за курса, по който се води търговията — сребро към коприна, коприна към сребро, злато към сребро. И добави, че няма нищо против големите ни печалби, стига източникът им да са китайците.
— Вие, естествено, ще откажете да отговорите на такова нагло искане — възмути се Ферейра.
— Това е много трудно.
— Тогава им дайте фалшиви данни.
— И ще изложим на огромен риск цялото положение, защото отношенията ни се основават на взаимното доверие.
— Нима имате доверие на японците? Разбира се, че не. Печалбите ни трябва да останат в тайна. Ах, този проклет еретик!
— Трябва да ви кажа, че за съжаление Блакторн е очевидно прекрасно осведомен за състоянието на нещата. — Алвито погледна, без да иска, към дел Аква и за миг маската на самоконтрола се смъкна от лицето му.
Ала Делегатът посетител не продума нищо.
— И какво друго измисли японецът? — полюбопитствува Ферейра, като се престори, че не е забелязал разменените погледи. Защо не знам онова, което те знаят, съжали той.
— Торанага ме помоли да му набавя до утре на обяд карта на света, като на нея да са отбелязани линиите, по които Испания и Португалия са си поделили света, имената на папите, одобрили споразуменията, и точните им дати. В срок от три дни „моли“ да му дадем писмени обяснения за нашите „завоевания“ в Новия свят и „само за негова лична справка“ количествата злато и сребро, пренесени — той използува думата „награбени“, очевидно казана от Блакторн — пренесени в Испания и Португалия от Новия свят. Освен това иска да му представим друга карта, на която да са отбелязани териториите на Испания и Португалия отпреди сто години, отпреди петдесет години и днес — заедно с разположението на нашите бази от Малака до Гоа. Между другото Торанага ги назовава съвсем правилно — бяха написани на листче хартия. Също и броят на японските наемници, чиито услуги ползуваме във всяка една от базите.
Дел Аква и Ферейра бяха поразени.
— Не, трябва категорично да откажете да изпълните подобно искане — освирепя военният.
— На Торанага не може да се откаже — поясни дел Аква.
— Струва ми се, ваше високопреосвещенство, че отдавате прекалено голямо значение на неговата тежест — продължи Ферейра. — Имам чувството, че този Торанага е просто един от многото техни деспотични кралчета, обикновен езичник убиец, от когото няма защо да се страхувате. Откажете му. Без нашия Черен кораб цялата им икономика ще рухне. Те ни молят на колене за китайски коприни. Без коприна
