няма кимона. Нашата търговия е жизнено важна за тях. Затова ви казвам — плюйте на този Торанага. Можем да си вършим търговията с християнските крале — как им бяха имената? Да, Оноши и Кияма и с другите християнски крале от Кюшу. В края на краищата имаме Нагасаки, където сме силни, и цялата търговия се върти оттам.
— Не можем, капитане — търпеливо му заобяснява дел Аква. — Вие сте за пръв път в Япония и нямате представа за проблемите, пред които сме изправени тук. Вярно е, че имат нужда от нас, но ние имаме по- голяма нужда от тях. Без благоволението на Торанага — и на Ишидо — ще изгубим влиянието си над християнските крале. Ще изгубим и Нагасаки, и всичко, което сме градили цели петдесет години. Да не сте замесени в покушението над този англичанин?
— Аз открито заявих пред Родригес, както и пред онези, които са си отваряли ушите от самото начало, че англичанинът е опасен пират, който ще зарази всеки, влязъл в допир с него, и затуй трябва на всяка цена да бъде премахнат. И вие казахте същото, макар и с други думи, ваше високопреосвещенство. Както и вие, отец Алвито. Нали стана дума за това на срещата ни с Оноши и Кияма преди два дни? Нали казахте, че е опасен пират?
— Да, но…
— Ще ме извините, отче, но понякога се налага военните да служат на бога с каквито средства сметнат за необходимо. Трябва да ви призная, че побеснях от яд, задето Родригес не е инсценирал някакъв нещастен случай по време на бурята. Той поне би трябвало да съобрази! Ами вижте какво направи дяволът му с дявол със самия Родригес! Нещастният глупак му е благодарен, задето онзи му спасил живота, макар че и на едно невръстно дете ще му стане ясно, че това е бил най-обикновен номер, за да му спечели доверието! Превзел е квартердека на Родригес с измама и за малко не го убил! А що се отнася до покушението в крепостта — кой знае какво всъщност е станало? Трябва да е било поръчано от някой местен — прилича ми на японска работа. Не че ми е мъчно, а само съм отвратен, че не са успели. Когато аз се заема с премахването му, могат да са сигурни, че провал няма да има.
Алвито отпи от виното си.
— Торанага каза, че изпраща Блакторн в Идзу.
— Полуострова на изток ли? — заинтересува се Ферейра.
— Да.
— По суша или по море?
— С кораб.
— Добре. Тогава с прискърбие ви съобщавам, че има опасност да изгубим целия екипаж по време на силна буря.
Алвито се обади хладно:
— Аз също ви заявявам с прискърбие, капитане, че Торанага каза — предавам ви съвсем точно думите му: „Лоцманът ще има лична охрана, Цуку-сан, и ако го сполети някакво нещастие, то ще бъде разследвано, доколкото позволяват възможностите ми и тези на регентите, и ако случайно се окаже, че е станало по вина на някой християнин или човек, макар и най-бегло свързан с християните, твърде е възможно да преразгледаме Указите за прогонване и също така е възможно незабавно да затворим всички християнски църкви, училища и манастири.“
— Да пази бог — прекръсти се дел Аква.
— Дрън-дрън! Как ли пък не — ухили се Ферейра.
— Грешите, капитане. Торанага е хитър като Макиавели и безмилостен като Атила. — Алвито отново погледна към дел Аква. — Ако се случи нещо с англичанина, няма нищо по-лесно от това да обвинят нас.
— Така е.
— А може би трябва да подходите към същността на проблема — отряза Ферейра. — Премахнете Торанага.
— Не е време за шеги — упрекна го Делегатът посетител.
— Онова, което свърши блестяща работа в Индия, Малая, Бразилия, Перу, Мексико, Африка, крайбрежието и къде ли не другаде, ще свърши работа и тук. Аз самият съм действувал по този начин поне десетина пъти в Малака и Гоа чрез японски наемници, а моята власт и познания изобщо не могат да се сравняват с вашите. Ще използуваме християнските крале. С тяхна помощ ще премахнем Торанага, щом той ни създава неприятности. Няколкостотин конквистадори ще ни стигнат. Разделяй и владей. Ще направя предложение на Кияма. Ако вие, отец Алвито, ми превеждате…
— Не можете да сравнявате японците с индийците или с разни неграмотни диваци от рода на инките! Тук не може да се приложи правилото разделяй и владей. Япония не е като останалите страни. Ни най- малко дори — уморено го прекъсна дел Аква. — Най-официално ви предупреждавам, капитане, да не се месите във вътрешните работи на тази страна.
— Съгласен съм. Извинете ме за казаното. Беше нетактично и наивно от моя страна да говоря така открито. За щастие бурите са нещо естествено по това време на годината.
— Ако извие буря, ще бъде пръст божи. Но вие няма да закачате лоцмана!
— О, нима?
— Именно. Нито ще заповядвате на друг да го извърши.
— Дал съм клетва на моя крал да унищожавам враговете му. Англичанинът е национален враг. Паразит, пират и еретик. Ако сметна за необходимо да го премахна, то си е лично моя работа. Аз съм капитан на тазгодишния Черен кораб и следователно съм също така и губернатор на Макао за тази година, с права на вицекрал в района, и ако реша да премахна него, Торанага или когото и да било другиго, ще го направя.
— В такъв случай ще го извършите въпреки изричната ми забрана и рискувате незабавно отлъчване от църквата.
— Не е във вашата власт да го направите. Въпросът е светски, а не духовен.
— За голямо ваше съжаление църквата тук е замесена в политиката и търговията с коприна — всичко има отношение към безопасността на църквата. И докато съм жив, кълна се в надеждата си за спасение, никой няма да поставя в опасност бъдещето на католическата църква в Япония!
— Благодаря ви, че се изразихте без заобикалки, ваше високопреосвещенство. Специално ще се занимая с изучаването на Япония.
— Горещо ви го препоръчвам, за благото на всички нас. Тук търпят християнството единствено защото даймио вярват безпрекословно, че ако ни прогонят и изкоренят вярата ни, Черният кораб няма да дойде. Ние, езуитите, сме им необходими и ако имаме някакво влияние, то е, защото единствено ние говорим и двата езика и можем да превеждаме и посредничим в търговията. За жалост това не е истина. Убеден съм, че търговията ще продължи независимо от нашето положение и положението на църквата, защото португалските търговци се грижат повече за собствените си егоистични интереси, отколкото за това да служат на бога!
— Може би не по-малко очевидни са егоистичните помисли на църковните служители, които се опитват да ни принудят — дори стигат дотам, че молят негово светейшество да им даде законни права — да ни принудят да влизаме във всяко пристанище, в което те си наумят, и да търгуваме с всеки даймио, който им е угоден, независимо от явните опасности.
— Вие се забравяте, капитане!
— Съвсем не забравям, че миналогодишният Черен кораб се изгуби някъде по пътя от Япония за Малака заедно с целия си екипаж и двеста тона злато и сребро на стойност петстотин хиляди крусадос, защото потеглянето му беше неоснователно забавено по ваше лично настояване, докато настъпи неблагоприятният сезон. Не забравям също, че това разори всички оттук до Гоа.
— Забавянето бе наложително поради смъртта на тайко и вътрешните политически ходове във връзка е онаследяването.
— Не забравям също, че поискахте от вицекраля на Гоа да анулира идването на Черния кораб преди три години и да го изпрати чак когато вие решите, в което пристанище вие определите, и че той прецени хода ви като нагло вмешателство.
— Това беше направено с цел да сложим юзди на тайко, да предизвикаме икономическа криза по средата на идиотската война с Корея и Китай като възмездие за мъченическите екзекуции в Нагасаки,
