Шогун

изпълнени по негова заповед, поради безумните му нападки срещу църквата и като протест срещу Указите за прогонване, които току що беше издал и с които ни изгонваше от Япония. Ако вие ни сътрудничите и следвате съветите ни, цяла Япония ще се покръсти за едно — единствено поколение! Кое е по-важно — търговията или спасението на душите?

— Отговорът ми е — душите. Но щом ме просветихте в японските дела, нека ги поставя в правилна светлина. Единственият ключ към китайските коприни и злато е японското сребро. Огромните печалби, конто извличаме оттук и изнасяме в Малака и Гоа, а оттам в Лисабон, издържат цялата ни Азиатска империя, всичките ни укрепени градове, мисии, експедиции, мисионери, открития и плащат за повечето, ако не за всички наши европейски начинания, не позволяват на еретиците да надделеят над нас и ги държат далеч от Азия, която би им дала материалните средства, нужни да ни погубят — и нас, и вярата ни. Та кое е по- важно, отче — испанското, португалското и италианското християнство или японското?

Дел Аква изгледа военния е изпепеляващ поглед.

— Веднъж завинаги ви казвам: НЯМА ДА СЕ БЪРКАТЕ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ НА ТАЗИ СТРАНА!

От огъня се изтърколи едно въгленче и запръска искри по килима. Ферейра, който седеше най-близо до камината, го ритна обратно вътре.

— И ако аз ви послушам, как ще постъпите с еретика? И Торанага?

Дел Аква седна пак на мястото си с чувството, че е победил.

— Засега не знам. Но дори мисълта да се премахне Торанага е абсурдна. Той е много благосклонен към нас и е настроен положително към увеличаването на търговията. — Гласът му отпадна. — А следователно и на вашите печалби.

— Както и на вашите — пламна отново Ферейра.

— Нашите печалби са посветени на службата на бога, което ви е много добре известно. — Дел Аква наля с изморен жест вино по чашите и му предложи, за да го поуспокои. — Хайде, Ферейра, стига сме се карали. Проблемът с еретика е много сериозен, признавам. Но кавгите не допринасят за нищо. Трябва ни вашият съвет, ум и сила. И повярвайте ни — Торанага е от жизнено важно значение за нас. Ако не е той да обуздава останалите регенти, цялата страна отдавна да е затънала отново в пълна анархия.

— Така е, капитане — додаде Алвито. — Но аз не разбирам защо той е все още в крепостта и се е съгласил да се отложи заседанието. Струва ми се невероятно да се е оставил да го надхитрят. Невъзможно е да не знае, че Осака е стегната в по-сигурен обръч от девствения пояс на съпругата на някой ревнив кръстоносец. Трябваше да си тръгне още преди няколко дни.

Ферейра отново се обади:

— Щом Торанага е от такова жизнено важно значение, защо тогава поддържате Оноши и Кияма? Нали те са се съюзили с Ишидо срещу него? Защо не ги посъветвате да не го вършат? Този въпрос беше обсъден едва преди два дни.

— Те само ни съобщиха за решението си, капитане. Не сме го обсъждали.

— А може би е трябвало, ваше високопреосвещенство. Щом е от такова значение, защо не сте ги посъветвали да не го вършат? Под заплахата от отлъчване от църквата.

Дел Аква въздъхна:

— Де да беше толкова просто. В Япония не може да се действува по такъв начин. Те ненавиждат всякаква външна намеса във вътрешните им работи. Дори само един намек от наша страна трябва да се поднася по-най тактичен начин.

Ферейра пресуши сребърния бокал, сипа си още вино и се опита да си наложи спокойствие, защото имаше нужда от езуитите — без техните преводачи беше безпомощен. Трябва да осигуриш успеха на това плаване, каза си той. Ти пролива пот и кръв цели единадесет години в служба на краля, за да спечелиш — с пълно право — най-голямата награда, която той може да даде — капитанството на годишния Черен кораб и една десета от печалбата, която върви ръка за ръка с тази чест; една десета от коприната, златото и среброто и от печалбата при всяка сделка. Сега ще си богат до края на живота си — за тридесет живота, ако ги имаше, и то само от едно — единствено плаване. Ако го осъществиш.

Ръката на Ферейра неволно докосна дръжката на рапирата или по-точно сребърния кръст, преплетен в изящната и филигранна украса.

— Кълна се в Христовата кръв, че моят Черен кораб ще отплава навреме от Макао за Нагасаки и после този най-богат кораб в историята на земята ще се насочи на юг за Гоа заедно с ноемврийския мусон, а оттам — за дома. — И добави наум: дори ако се наложи да подпаля цяла Япония, цяло Макао и цял Китай, за да го осъществя! Кълна се в Девата!

— Нашите молитви ще ви съпътствуват — допълни дел Аква най-искрено. — Известно ни е огромното значение на вашето плаване.

— Тогава какво предлагате? Без пристанищни разрешителни и позволителни за търговия аз съм с вързани ръце. Не можем ли да минем без регентите? Може би има някакъв друг начин?

Дел Аква поклати глава.

— Какво ще кажеш, Мартин? Ти си търговският ни експерт.

— Съжалявам, но е невъзможно. — Алвито бе изслушал разгорещената препирня с напиращо в сърцето му възмущение. Какъв нагъл кретен, как може да няма никакви обноски! И веднага добави: — Ах, господи, дай ми търпение, защото църквата ни би загинала тук без този човек и подобните нему. Убеден съм, капитане, че след ден-два всичко ще се уреди и документите ще бъдат подпечатани. Най-много след седмица. Торанага има да решава доста сложни проблеми в този момент. Уверен съм, че всичко ще се уреди.

— Една седмица мога да изчакам. Но нито ден повече. — Скритата заплаха в гласа на военния внушаваше страх. — Ако можех да го пипна този еретик, щях да изкопча истината от него! Спомена ли Торанага нещо за въпросната вражеска флотилия?

— Не.

— Бих искал да знам каква е истината, защото корабът ми ще е издут като угоена свиня — трюмовете ще са претъпкани с повече коприна, отколкото изобщо е била събирана на едно място. Вярно, че е от най- големите кораби в света, но нямаме ескорт и стига една — единствена вражеска фрегата да ни спипа в открито море — или онази холандска брантия „Еразъм“ — и с нас е свършено. На бърза ръка ще ме принуди да сваля кралското знаме на Португалия. Най-добре англичанинът да не отплава никога с кораба си, особено ако е снабден с оръдия и снаряди.

— Така е — промърмори дел Аква.

Ферейра допи виното си.

— Кога ще изпратят Блакторн в Идзу?

— Торанага не ми каза точната дата, но останах с впечатлението, че много скоро — отговори Алвито.

— Може би днес?

— Не знам. След четири дни регентите ще се съберат на заседание. Предполагам, че след това.

Дел Аква каза натъртено:

— Не закачайте Блакторн. Нито него, нито Торанага.

Ферейра стана.

— Трябва да се прибирам на кораба. Ще вечеряте ли с нас? И двамата? Добре, на смрачаване. Ще имаме угоен петел, телешки бут и мадейра. Дори и пресен хляб.

— Благодаря, много сте любезен — оживи се дел Аква. — Малко човешка храна няма да ни се отрази зле. Много сте любезен.

— Щом се обади Торанага, веднага ще ви осведомя, капитане — додаде Алвито.

— Благодаря.

Щом Ферейра излезе и Делегатът посетител се увери, че не ги подслушват, той запита разтревожено:

— Какво друго каза Торанага, Мартин?

— Иска писмено обяснение за инцидента с пушките и за молбата да се изпратят конквистадори.

— Мамма миа!

— Беше много дружелюбен и любезен — никога не бях го виждал такъв.

— Какви бяха точните му думи?