слънчеви лъчи играеше по сребърното разпятие на стената зад гърба на Делегата посетител. На другата стена висеше малко маслено платно от венецианския художник Тициан, купено на младини от дел Аква в Падуа, където бе изпратен от баща си да учи право. На третата стена беше библиотеката с неговите библии и книги на латински, португалски, италиански и испански. Както и два реда книги и брошури на японски, отпечатани на преносимата печатарска преса на Ордена в Нагасаки, която дел Аква бе поръчал и докарал с много усилия и големи разноски от Гоа преди десет години. Това бяха религиозни книги и катехизми от всякакъв характер, преведени с невероятно старание и труд от самите езуити. Имаше и книги, адаптирани на латински от японски в помощ на покръстените японци — да учат по-лесно този език, и — най-накрая — две малки безценни книжлета: първата португалско-японска граматика, дело на отец Санчо Алварес, работена от него през целия му живот и отпечатана преди шест години, както и уникалният португалско-латинско- японски речник, излязъл от печат предната година както на латиница, така и на азбуката хирагана. Работата по този речник започна по негова заповед преди двадесет години — първият речник с японски думи, който някога е бил съставян.
Отец Алвито свали книгата от лавицата и поглади ласкаво корицата и. Знаеше, че държи в ръцете си уникално произведение на изкуството. Той самият съставяше подобен речник от осемнадесет години, но работата съвсем не беше към края си. Неговият речник обаче щеше да съдържа обяснителни бележки и щеше да е далеч по-подробен — нещо като въведение в Япония и японския език, и той вече знаеше без никакво суетно самохвалство, че ако успееше да го завърши, щеше да е шедьовър в сравнение с книгата на отец Алварес и че ако името му изобщо се запомни с нещо, то ще е заради книгата му и заради Делегата посетител — единствения баща, когото бе имал.
— Искаш ли, синко, да напуснеш Португалия и да се посветиш на служба на бога? — попита го езуитът великан още първия ден, когато се срещнаха.
— Да, отче, много ви моля — отговори той и изви глава нагоре, за да го погледне с искрен копнеж в очите.
— На колко си години, моето момче?
— Не знам, отче — може би десет, а може и единадесет, но мога да чета и пиша — свещеникът ме научи — и съм сам — самичък, нямам никакви роднини…
Дел Аква го взе със себе си в Гоа, оттам в Нагасаки, където постъпи като кандидат послушник в семинарията на езуитите — най-младият европеец в Азия, най-сетне със свое семейство. След това откриха чудната му дарба за езици и му повериха поста на доверен преводач и търговски съветник — отначало на Хирама Тадао, даймио на Хидзен в Кюшу, където се намираше Нагасаки, а след време и на самия тайко. Ръкоположиха го, а по-късно стигна и до четвъртия обет. Този обет беше допълнителен, свръх останалите три — за сиромашество, въздържание и послушание, и се даваше само от избраници езуити — обет за пълно послушание на папата, да му служи като лично оръдие в служба на бога, да отиде навсякъде, където папата лично нареди, да прави всичко, което той поиска от него, да стане като основателя на ордена — войника от баската област Игнаций Лойола — един от специалните лични воини на господа, и да служи вярно на неговия генерал на земята — папата.
Толкова ми провървя, мислеше Алвито. О, господи, помогни ми, за да помогна!
Най-сетне дел Аква се изправи, протегна се и отиде до прозореца. Слънцето се отразяваше в позлатените керемиди на централната кула на замъка. Невероятната изящност на архитектурата даваше превратна представа за непревзимаемата сила на постройката. Кула на злото, нарече я той наум. Колко ли време ще остане да стърчи тук, за да ни напомня за… Нима са изминали само петнадесет… не, седемнадесет години, откак тайко нареди на четиристотин хиляди души да копаят и строят и разори страната, за да изплати строежа — неговия паметник. Ала не изминаха и две години, и крепостта Осака бе готова. Невероятен човек! Невероятен народ! Да. И ето я — непобедима. Освен за пръста божи. Той може да я срути за миг, само да пожелае. Ах, господи, помогни ми да изпълня волята ти.
— Е, Мартин, работа ни чака — Дел Аква започна да се разхожда напред — назад, а гласът му стана твърд и уверен като стъпките му. — Що се отнася до англичанина — ако не го защитим, ще го убият и рискуваме яростта на Торанага да се стовари отгоре ни. Ако успеем да го опазим, той ще се самообеси в най-скоро време. Можем ли обаче да чакаме? Присъствието му представлява голяма опасност за нас и не можем да предвидим каква вреда може да ни нанесе до настъпването на този щастлив ден. Друг начин е да помогнем на Торанага да го премахне. Или най-накрая да го спечелим за католическата вяра.
Алвито примигна.
— Какво?
— Той е интелигентен и знае много за католицизма. А всички англичани дълбоко в себе си са католици. И веднага биха приели отново нашата вяра, ако техният крал или кралица я приемат преди това. Англичаните се отнасят доста небрежно към религията. В момента ни мразят фанатично, но причината е само Армадата. Не е изключено да успеем да го спечелим. Това ще е най-доброто разрешение на въпроса — за възхвала на бога, и освен това ще спасим една еретична душа от вечните мъки, към които се е запътила със сигурна крачка.
Второ — относно Торанага. Ще му дадем картите, които иска. Обясни му за „сферите на влияние“. Та нали демаркационните линии се поставят именно за да се разграничи влиянието на португалците от това на нашите приятели, испанците. Така си е! И му кажи, че по останалите важни въпроси аз лично ще имам честта да подготвя отговорите и ще му ги предоставя в най-скоро време. Тъй като някои от фактите трябва да сверя в Макао, би ли ми отложил срока в рамките на възможното? И веднага добави, че имаш удоволствието да му докладваш, че Черният кораб ще потегли три седмици по-рано от предвиденото с най- големия товар от коприна и злато, който някога е превозвал, и че всички стоки, както и нашият дял от товара… — Той се замисли за миг. — И че поне тридесет процента от целия товар ще бъде продаден чрез личния му посредник.
— Ваше високопреосвещенство, на капитана никак няма да му се иска да тръгне по-рано и освен това…
— Нашата задача сега е да вземем от Торанага разрешителното на Ферейра за незабавно отплаване. Иди веднага при него с моя отговор. Не може да не му направи впечатление бързината, с която действуваме — нали това е едно от нещата, от които се възхищава! Щом има документа, Ферейра ще се съгласи на малка отстъпка — да пристигне по-рано — а що се отнася до посредника, какво значение има за капитана дали е този туземец или някой друг? Нали, така или иначе, ще си получи процента печалба?
— Да, но обикновено Оноши и Кияма си поделят процента от посредничеството. Не знам дали ще се съгласят.
— Намери тогава някакво решение на проблема. Торанага ще се съгласи да забавим отговора, за да получи концесията. А единствените концесии, от които се нуждае, са власт, влияние и пари. Какво можем да му дадем? Не можем да му дадем християнските даймио. Можем…
— Засега — допълни Алвито.
— А дори и да можехме, все още не знам дали е редно. Оноши и Кияма са злостни врагове, но са се съюзили срещу Торанага, защото и двамата са убедени, че той ще унищожи и църквата, и тях, ако вземе властта в Съвета.
— Торанага ще подкрепи църквата. Истинският ни враг е Ишидо.
— Не споделям твоята увереност. Мартин. Не бива да забравяме, че поради християнската вяра на Оноши и Кияма всичките им привърженици са също християни, а те са десетки хиляди. Не можем да си позволим да ги оскърбим. Единствената концесия, която можем да дадем на Торанага, трябва да е областта на търговията. Той е фанатичен привърженик на търговията, но досега не е имал възможност лично да участвува в нея. Така че тази концесия може да го изкуши да ни разреши едно отлагане на отговора, което ние може би ще успеем да превърнем в постоянно. Знаеш как обичат японците да разрешават проблемите си по този начин: и вълкът да е сит, и агнето да е цяло.
— А според мен от политическа гледна точка моментът не е оправдан Оноши и Кияма да се обърнат срещу Торанага. Те трябва да се придържат към старата поговорка: винаги си оставяй вратичка за отстъпление. Бих могъл да им подскажа, че предлагаме на Торанага двадесет и пет процента, така че четиримата — Оноши, Кияма и Торанага — да имат по равен дял в печалбата, и по този начин целим да омекотим удара от „временното“ им преминаване на страната на Ишидо.
— Тогава Ишидо ще престане да им има доверие и още повече ще ни намрази.
