Шогун

— Ишидо и сега ни мрази достатъчно. А и без това им няма никакво доверие, както впрочем и те на него, пък и още не сме наясно защо всъщност са преминали на негова страна. Щом получим съгласието на Оноши и Кияма, ще направим предложението си официално, като че ли идеята ни е била чисто и просто да поддържаме безпристрастно и Ишидо, и Торанага. А насаме ще можем да подшушнем на Торанага колко са били щедри към него.

Дел Аква претегли наум плюсовете и минусите на плана.

— Отлично — похвали го той най-накрая. — Почни да действуваш. А що се отнася до еретика, предай още днес дневниците му на Торанага. Кажи му, че са ни били изпратени тайно.

— Как да обясня закъснението, с което му ги предаваме?

— Няма да го обясняваш. Ще му кажеш само истината: докарани са били от Родригес, но никой от нас не е знаел, че запечатаният пакет съдържа липсващите дневници. Пък и ние наистина цели два дни не ги отворихме. Забравихме ги във възбудата около еретика. Те доказват, че Блакторн е пират, крадец и предател. Собствените му думи ще го опровергаят веднъж завинаги и по този начин ще се възцари божията справедливост. Кажи на Торанага истината: че Мура ги е предал на отец Себастио, който ни ги препратил, защото не знаел какво да прави с тях. Това ще освободи от подозрения Мура, Себастио и всички останали. Ще трябва да съобщим на Мура по пощенски гълъб как сме постъпили. На Торанага ще му стане ясно, че неговите интереси са ни по-близки от тези на Ябу. Знае ли, че Ябу е постигнал споразумение с Ишидо?

— Струва ми се, че да, ваше високопреосвещенство. Но се носят слухове, че Торанага и Ябу отново са се сближили.

— Не бих имал доверие на това изчадие адово.

— Убеден съм, че и Торанага мисли така. Както съм убеден, че Ябу също не е искрен с него.

В този момент отвън се дочу някаква препирня. Вратата се разтвори рязко и в стаята нахълта качулат монах, който се опитваше да се освободи от отец Солди.

— Исус Христос да ви благослови — пропя той със стържещ от омраза глас. — И дано прости греховете ви.

— Отец Перес! Какво правите тук? — избухна дел Аква.

— Завърнах се в тази помийна яма, наречена Япония, за да донеса отново на езичниците Словото господне.

— Но вие сте прогонен по силата на Указа за подстрекателство към бунт и ви е забранено да се завръщате под страх от незабавна смърт! По едно чудо се спасихте от мъченическите екзекуции в Нагасаки и ви бе заповядано…

— Всичко е в божите ръце и един кирлив езически указ, издаден от мъртъв маниак, няма никакво отношение към мен. — Монахът беше нисък, слаб испанец с дълга неподдържана брада. — Дойдох да довърша божието дело. — Той погледна към отец Алвито. — Как върви търговията, отче?

— За щастие на Испания, много добре — отвърна Алвито с леден глас.

— А пък аз не прекарвам времето си в търговските кантори, а с паството си, отче.

— Много похвално — сряза го Аква. — Но си го прекарвайте където ви нареди папата — извън Япония. Тук е наша територия. Освен това територията е португалска, а не испанска. Трябва ли да ви напомням, че трима папи наредиха всички ордени, освен нашия, да напуснат Япония? И крал Филип заповяда същото.

— Не си правете труда, ваше преосвещенство, да ми държите проповеди. Делата господни стоят над всички земни заповеди. Аз се завърнах да разтворя вратите на църквите и да призова множеството да въстане срещу езичниците.

— Колко пъти трябва да ви предупреждавам? Не можете да се отнасяте с японците като с инките — деца на джунглата, без история и без култура. Забранявам ви да изнасяте проповеди и настоявам да се подчините на заповедите на светейшите папи!

— Ние ще покръстим езичниците. Слушайте, ваше преосвещенство, в Манила чакат да се качат на кораб и да пристигнат тук още сто мои братя заедно с безброй славни конквистадори, които ще ни защитят при нужда. Ще проповядваме открито, ще носим одеждите си открито и няма да се спотайваме по ъглите, навлечени в идолопоклоннически копринени ризи като езуитите.

— Не бива да предизвиквате властите, защото ще погубите католическата църква!

— Казвам ви го направо и открито — ние се връщаме в Япония и ще останем тук! Ще проповядваме Словото напук на вас — напук на всеки прелат, архиепископ, крал или дори папа, за възхвала на бога!

И монахът тресна вратата след себе си.

Пламнал от ярост, дел Аква си наля чаша мадейра. Няколко капки от виното се разсипаха по полираната повърхност на писалището му.

— Тези испанци ще ни погубят — Дел Аква отпи бавно, като се опитваше да се успокои. След дълго мълчание добави: — Мартин, нека някои от твоите хора го следят какво върши. И най-добре веднага да предупредиш Кияма и Оноши. Всичко може да се случи, ако този глупак започне да проповядва публично.

— Да, ваше високопреосвещенство. — До вратата Алвито се поколеба. — Първо Блакторн, а сега и Перес. Съвпадението е прекалено голямо. Възможно е испанците в Манила да са знаели за него и да са го пуснали да дойде, за да ни омотае в мрежите си.

— Възможно е, но по-вероятно е между тях да няма никаква връзка — Дел Аква пресуши чашата си и я постави внимателно на масата. — Във всеки случай с божията помощ и нашето старание няма да допуснем някой от тях двамата да навреди на Майката църква — независимо от цената, която ще платим.

Глава двадесета

— Да ме нарекат проклет испанец, ако това не е живот!

Блакторн се беше излегнал по корем гол и блажен като херувим върху дебели рогозки, увит донякъде в памучно кимоно, подпрял главата си с ръце. Момичето плъзгаше ръце по гърба му, масажираше мускулите, галеше кожата, успокояваше духа му и на него му се искаше да замърка от удоволствие. Друго момиче му сипваше саке в миниатюрна порцеланова чашка. Трето стоеше настрана, като резерва, за всеки случай, и държеше в ръце лакиран поднос с бамбукова кошничка, препълнена с пържена риба по португалски, второ шише със саке и клечки за ядене.

— Нан десу ка, Анджин-сан? Какво има, почтени лоцмане? Какво казахте?

— Не мога да го кажа на Нихон-го, Рако-сан — усмихна, се той на момичето, което му предлагаше саке. После посочи чашата. — Това как се казва? Намае ка?

— Сабадзуки. — Тя изговори думата три пъти, а той я повтаряше след нея. Другото момиче, Аса, му предложи риба, но той поклати глава отрицателно. — Ийе, домо. Не, благодаря — защото не знаеше как да каже „сит съм“. Опита се обаче да го изрази с „не гладен сега“.

— А! Има хара нете уа орану — обясни Аса.

Той повтори фразата няколко пъти и трите се засмяха на произношението му, но той упорствува, докато не сполучи. Никога няма да го науча този език, отчая се Блакторн за кой ли път вече. Няма нищо общо с английския или дори с латинския или португалския.

— Анджин-сан — Аса отново му поднесе таблата. Той поклати глава и посочи стомаха си. Но прие още малко саке. Соно, момичето, което му масажираше гърба, спря да го разтрива и той взе ръката й, постави я на врата си и се престори, че пъшка от удоволствие. Тя разбра и продължи масажа.

Всеки път, щом той изпразнеше чашата, някое от момичетата бързаше да му я напълни. По-полека, каза си той, това е вече третото шише и топлината се разлива чак до връхчетата на пръстите ми.

Трите момичета — Аса, Соно и Рако — се появиха призори и му сервираха чай, който, както му беше обяснил фра Доминго, се наричал още тее по китайски и бил любимото питие на китайци и японци. Сънят му беше неспокоен след инцидента с убиеца, но горещият ароматен чай го ободри и възвърна силите му. Донесоха също и малки горещи хавлиени кърпи, навити на рула, държани на пара и леко парфюмирани. Той не знаеше какво да ги прави и Рако — най-главната от трите момичета — му показа как да си избърше с тях лицето и ръцете.

След това го придружиха, както впрочем и четиримата самураи които го пазеха неотлъчно, до горещите бани в най-отдалечения край на тази част от крепостта и го предадоха на прислужничките в банята.