— Да.
— Трябваше да го попитате, капитане. На мен нищо не ми каза. И много умно, защото ние, жените, не разбираме от политика.
—
Марико си вееше, подгънала удобно крака под себе си.
— Танцувахте много добре, Анджин-сан. И жените ви ли танцуват така?
— Не, само мъжете. Това е мъжки, моряшки танц.
— Щом искате да ми задавате въпроси, може ли първо аз да ви попитам нещо?
— Разбира се.
— Как изглежда вашата съпруга?
— Тя е на двадесет и девет години. Висока е в сравнение с вас. По нашите мерки аз съм висок един метър и осемдесет и пет сантиметра, а тя е около един метър и седемдесет сантиметра, докато вие сте приблизително метър и половина — така че тя ще е с цяла глава по-висока от вас и съответно по-едра. Цветът на косата й е… — Той посочи към чистите кедрови дъски и всички очи в стаята проследиха жеста му, след което отново се върнаха върху лицето му — приблизително такъв цвят. Руса, с червеникав оттенък. Очите й са сини, много по-сини от моите, дори синьозелени. Косата й е дълга и я носи разпусната.
Марико преведе думите му на останалите и те затаиха дъх, местеха погледи от кедровите греди върху него, включително и самураите телохранители. Рако попита нещо.
— Рако-сан пита дали тялото й е като нашите.
— Да, но в бедрата е по-широка и по… Общо взето, нашите жени са по-закръглени и с много по-едри гърди.
— И всичките ли са по-високи от нас — и жените, и мъжете?
— В повечето случаи — да. Но имаме и ниски хора, като вас. Аз намирам дребния ви ръст за очарователен.
Аса също попита нещо и всички наостриха уши от любопитство.
— Аса-сан пита: как бихте сравнили нашите жени с вашите по отношение на леглото?
— Не ви разбирам.
— Ах, извинете ме. Като казваме легло, ние имаме предвид интимните въпроси. Да легнеш с някого, означава физическият контакт между мъжа и жената. Много е по-учтиво от всякакъв друг начин на изразяване.
Блакторн потъпка смущението си и отговори:
— Ами… аз такова… откак съм тук, само веднъж имах случай да… използувам леглото… Още в селото и… не си спомням почти нищо, защото, такова… бях изморен от плаването и състоянието ми беше полуспящо, полубудно. Но… доколкото имам впечатление… такова… беше доста задоволително…
Марико се намръщи.
— Откак сте тук, само веднъж сте лягали с жена?
— Да.
— Но тогава вие сигурно се усещате много напрегнат! Някоя от тези дами с удоволствие ще легне с вас, Анджин-сан. Или и трите, ако желаете.
— Ъ?
— Но да, разбира се. Ако пък не желаете никоя от тях, не се притеснявайте, те няма да се обидят. Само ми кажете какъв тип жена ви харесва и всичко ще се уреди незабавно.
— Благодаря, но не сега.
— Сигурен ли сте? Моля да ме извините, но Кирицубо-сан нареди много да внимаваме за здравето ви, а за какво здраве може да става дума без лягане с жена? Това е от голямо значение за мъжете, нали? От много голямо значение.
— Благодаря, но аз… Може би по-късно.
— Имате достатъчно време. С удоволствие ще се върна при вас след това. И ако желаете, ще имаме време да си поговорим до насита. Имате още най-малко четири пръчки време. — И поясни: — Преди залез слънце няма да потеглите.
— Благодаря, но не сега — повтори Блакторн, смутен от прямотата, с която го подканяха да легне с жена, и липсата на всякакви задръжки и свян по този въпрос.
— Но те наистина биха искали да ви услужат, Анджин-сан. О! Може би предпочитате момче?
— Ъ?
— Момче. Ако предпочитате, можем да ви го осигурим също тъй лесно. — Усмивката и беше искрена, тонът — най-естествен.
— ??!
— Какво има?
— Вие сериозно ли ми предлагате момче?
— Разбира се, Анджин-сан. Какво толкова? Казах, че ще ви изпратим момче, но само ако вие желаете.
— Не желая. — Блакторн усети как кръвта нахлува в лицето му. — Имам ли вид на гнусен педераст?
Острият му тон проряза стаята. Всички го зяпнаха, без да могат да отместят очи от него. Марико се поклони раболепно и остана със сведена до пода глава.
— Моля да ме извините, направих ужасна грешка. Оскърбих ви, а единственото нещо, за което мислех, беше да ви угодя. Не съм разговаряла с чужденец, освен със светите отци, и затова нямам представа за вашите… интимни обичаи. Никой не ме е просвещавал, защото светите отци никога не говорят на тази тема.
Главният от самураите, Кадзу Оан, наблюдаваше сърдито цялата сцена. Негово задължение беше да се грижи за безопасността и здравето на варварина и той бе видял със собствените си очи колко благоразположен беше Торанага-сама към него, а ето че Анджин-сан бе силно разгневен.
— Какво му стана?! — попита той ядосано, защото явно тази глупава жена бе казала нещо обидно на този тъй важен затворник.
Марико му обясни какви реплики са си разменили с Блакторн.
— Наистина не разбирам защо е толкова раздразнен, Оан-сан — каза тя в заключение.
Оан се почеса по главата, силно озадачен.
— Извинете, но бяхте ли достатъчно учтива? Да не би да сте употребили някоя погрешна дума?
— О не, Оан-сан, сигурна съм. Чувствувам се ужасно. Очевидно аз съм отговорна за станалото.
— Не, трябва да е нещо друго. Но какво?
— Това е, Оан-сан, само това.
— Е, не мога да ги разбера тези варвари — отчая се Оан. — За благото на всички ни, успокойте го, Марико-сан. Сигурно е нервен, защото отдавна не е лягал с жена. Ти — заповяда той на Соно — донеси още горещо саке и горещи хавлиени кърпи! Ти, Рако, започни за разтриваш врата на този дявол. — Момичетата се спуснаха да изпълняват нарежданията му. Тогава на него му хрумна — дали пък не е импотентен? Тази история за момичето в селото ми се стори много мъглява. Дали горкичкият не се ядоса така, защото подкачихте темата, а него хич не го бива?
— Много се извинявам, но не мисля така. Лекарят каза, че бил много надарен.
— Да, но ако е импотентен, това ще обясни яда му. На негово място и на мен щеше да ми се крещи. Да, попитайте го!
Марико незабавно изпълни нареждането му и за голям ужас на Оан лицето на варварина отново се наля с кръв и стаята се изпълни с отвратителни варварски думи.
— Той… той каза „не“ — едва прошепна Марико.
— Всички тези думи значеха само „не“?
— Те… използуват много описателни ругателски думи, когато са възбудени.
Оан започна да се поти от притеснение, защото този път той беше отговорен за станалото.
— Успокойте го! Попитайте го, Марико сан — започна Оан. — Или я по-добре недейте. Просто го успо…
Той млъкна. По коридора се зададе Хиромацу. Оан поздрави с треперещ глас, защото старият Железен
