военния и политическия гений на тайко.
— Ами ако вашето царство господне се намира в задника на някое куче — обади се Очиба.
— Моля?
Той не беше сигурен, че е чул правилно думите й, отвратен от неочакваната змийска злоба. Познаваше я от дванадесет години, когато едва петнадесетгодишна тайко я взе за наложница, и винаги беше кротка, услужлива, мълчалива, сладко и щастливо усмихната.
— Казах: ами ако вашето царство небесно се намира в задника на някое куче?
— Господ да ви прости! Господарят ви е мъртъв едва от няколко минути…
— Господарят ми е мъртъв и заедно с него умря и вашето влияние над него. Ясно ли е? Той поиска да дойдете — добре, негово право беше. Но сега е във Великия безкрай и вече не командува. Командувам аз! Свещенико, вие воните както винаги и присъствието ви разваля въздуха. Махайте се от крепостта ми и ни оставете сами с нашата мъка!
Пламъкът на свещта трепна и озари лицето и. Беше една от най-красивите жени в страната. Той неволно се прекръсти, за да се предпази от злото, излъчвано от нея.
Смехът й го смрази.
— Махайте се, свещенико, и повече да не ви виждам! Дните ви са преброени.
— Толкова, колкото и вашите. Аз съм в божиите ръце. Съветвам ви да имате страх от бога, защото, ако вярвате, ще постигнете вечно спасение.
— Значи сте в божиите ръце? Ръцете на християнския бог? Може и да сте. А може и да не сте. Как ще се почувствувате, свещенико, ако умрете и изведнъж откриете, че няма бог, няма ад, няма вечно спасение и всичко е само сън в съня?
— Аз вярвам! Вярвам в бога, във възкресението и в Светия дух — изрече той на глас. — Обещанията на християнската религия са истина! Истина са, истина — аз вярвам!
—
В първия момент смисълът на японските думи не достигна до него.
На вратата стоеше Торанага, заобиколен от телохранителите си.
Отец Алвито се поклони, вече посъвзел се, а гърбът и лицето му бяха плувнали в пот.
— Извинете ме, че идвам непоканен. Бях се… замислил. Спомнях си разни неща и на колко събития съм имал щастието да бъда свидетел тук, в Япония. Имам чувството, че съм живял само тук и никъде другаде.
— Това е от голяма полза за нас, Цуку-сан. Торанага се запъти уморено към подиума и седна на обикновената възглавничка. Телохранителите безмълвно се подредиха като защитен параван.
— Вие пристигнахте тук в третата година на Теншо, нали?
— Не, господарю, в четвъртата. Годината на плъха — отговори Алвито, като използува тяхното летоброене. Трябваха му месеци, за да го научи. Годините започваха да се броят от някаква година нататък, избрана произволно от управляващия император. Голямо бедствие или дар свише можеше да сложи край на ерата и да започне нова, по негова прищявка. Тогава нареждаше на учените да подберат от старите китайски книги някакво име, което да е особено добра поличба, и наричаха с него новата ера. Тя можеше да продължи една или петдесет години. Теншо означаваше Небесна справедливост. Предната година огромна вълна бе отнесла в морето Двеста хиляди души. Всяка година получаваше и номер, и име. Имената се редуваха по същия начин, както и названията на часовете: заек, дракон, змия, кон, коза, маймуна, петел, куче, глиган, плъх, вол и тигър. Първата година на Теншо се падна в годината на петела, така че 1576 година беше годината на плъха и четвъртата година на Теншо.
— Много неща се случиха през тези двадесет и четири години, нали, стари приятелю?
— Да, господарю.
— Да. Издигането на Города и неговата гибел. Издигането на тайко и смъртта му. А сега — думите му отекнаха в стената.
— Всичко е в ръцете на Безкрая — употреби Алвито думата, която можеше да означава и господ, и Буда.
— Нито господаря Города, нито тайко вярваха в някакви богове, нито дори в Безкрая.
— Нали Буда е казал, че много са пътищата, които водят до нирвана?
— Ах, Цуку-сан, вие сте мъдър човек. Как е възможно да сте толкова млад и толкова мъдър?
— Защо не беше това истина, господарю! Тогава бих могъл да ви бъда от по-голяма полза.
— Искали сте да ме видите?
— Да. Прецених, че поводът е достатъчно важен, за да дойда непоканен.
Алвито извади дневниците на Блакторн и ги постави на пода пред Торанага, като даде обяснението, подсказано от дел Аква. Видя как Торанага леко се намръщи и това го зарадва.
— Доказателство за това, че е пират?
— Да, господарю. Дневниците съдържат точните думи на заповедите им, които включват: „При нужда да превземат насилствено всяка открита от тях територия.“ Ако желаете, мога да ви направя точен превод на необходимите пасажи.
— Преведете всичко! Бързо!
— И още нещо, което Делегатът посетител заръча да ви предам.
Алвито му каза за картите и за Черния кораб, както бе уговорено с дел Аква, и с удоволствие забеляза, че лицето на Торанага светна.
— Отлично! Сигурни ли сте, че Черният кораб ще пристигне по-рано?
— Да — твърдо отговори Алвито. „Ах, господи, дано да стане както се надяваме!“
— Добре. Кажете на господаря си, че в най-скоро, време очаквам да прочета докладите му. Предполагам, че ще му трябват няколко месеца, за да получи сведенията?
— Помоли да ви предам, че ще ги приготви възможно най-бързо. Тези дни ще ви изпратим исканите карти. Ще бъде ли възможно да дадете по-рано необходимите разрешителни за нашия капитан? Това ще допринесе извънредно много за по-бързото пристигане на Черния кораб, Торанага-сама.
— Гарантирате ли, че корабът ще пристигне по-рано?
— Никой не може да гарантира за ветровете, бурите и морето. Но корабът ще тръгне рано от Макао.
— Ще получите документите преди залез слънце. Друго има ли? Следващите три дни няма да съм тук и ще бъда на разположение едва след като приключи заседанието на регентите.
— Не, господарю, благодаря. Моля се на Безкрая да ви пази както винаги.
Алвито се поклони и вече чакаше да го освободят, когато неочаквано вместо него Торанага освободи охраната си.
Това бе първият път, когато Алвито видя даймио без телохранители.
— Елате да седнете при мен, Цуку-сан — посочи Торанага подиума.
Никога не го бяха канили да се качи на подиум. Дали му гласуваше доверие, или му гласеше присъдата?
— Скоро ще има война — започна Торанага.
— Да — отговори той и си помисли: която няма да има край.
— Християните даймио Оноши и Кияма необяснимо защо се противопоставят на желанията ми.
— Не мога да отговарям за никой даймио, господарю.
— Но слуховете са лоши, нали? И за тях, и за останалите даймио християни.
— Мъдрият човек винаги ще постави на първо място интересите на империята.
— Да, но междувременно империята се разцепи на два лагера въпреки желанието ми. Мой и на Ишидо. Така че интересите на империята са или с едните, или с другите. Среден път не може да има. Къде са интересите на християните?
— На страната на мира. Християнството е религия, господарю — а не политическа идеология.
— Вашият отец великан е глава на църквата ви в Япония. Разбрах, че можете да говорите от името на този ваш папа.
— Забранено ни е да се месим в политиката ви, господарю.
— Да не мислите, че Ишидо ще се отнесе благосклонно към вас? — изостри се гласът на Торанага. — Той е върл противник на религията ви. А аз винаги съм се показвал добре разположен. Ишидо иска да
