приложи указите на тайко за вашето изгонване, и то незабавно, и завинаги да затвори страната за всички варвари. А аз търся разширяване на търговията.
— Но ние не контролираме никой от християните даймио!
— Тогава как да им повлияя?
— Не съм достатъчно осведомен, за да мога да ви дам съвет.
— Много добре ви е известно, стари приятелю, че ако Кияма и Оноши се съюзят с Ишидо срещу мен, всички останали даймио християни ще ги последват незабавно и тогава срещу всеки мой войник ще се изправят двадесет техни.
— Ако избухне война, ще се моля да победите.
— Ще имам нужда от нещо повече от молитви, особено ако противникът има двадесеторно превъзходство.
— Няма ли начин да се избегне войната? Започне ли, никога няма да свърши.
— И аз така мисля. И всички ще изгубим — и ние, и варварите, и християнската църква. Но ако всички даймио християни застанат сега открито на моя страна, война няма да има. Амбициите на Ишидо ще бъдат завинаги обуздани. Дори да вдигне бойния си флаг и да се разбунтува, регентите ще могат да го стъпчат като оризов червей.
Алвито усети как примката около врата му се затяга.
— Но ние сме тук само за да разпространяваме Словото господне. А не да се бъркаме в политиката ви, господарю.
— Предишният ви водач е предложил на тайко услугите на християните даймио в Кюшу, преди да покорим тази част от империята.
— Направил е голяма грешка. Не е бил упълномощен от църквата, нито от самите даймио.
— Той предложил да предостави на тайко кораби — португалски кораби, за да превозят войските ни в Кюшу, и предложил освен това португалски войни с пушки да ни помогнат. Дори срещу Корея и Китай.
— Пак твърдя, господарю, че е извършил грешка, без да е бил упълномощен от никого.
— Скоро всеки ще трябва да избира на чия страна да застане, Цуку-сан. Много скоро.
Алвито усети заплахата физически.
— Винаги съм готов да ви служа.
— А ако загубя, ще умрете ли с мен? Ще си направите ли сепуку — ще ме последвате ли в смъртта като верен придворен?
— Животът ми е в божиите ръце. Както и смъртта ми.
— Ах, да! Християнският ви бог — Торанага леко помръдна мечовете си. После се наклони напред. — Ако в следващите четиридесет дни Оноши и Кияма преминат на моя страна, Съветът на регентите ще анулира указите на тайко.
Какво да отговоря, отчаяно се питаше Алвито. Какво?
— Ние не можем да им въздействуваме, както вие мислите.
— Може би водачът ви трябва да им заповяда. Да им заповяда! Ишидо ще предаде и вас, и тях. Много добре го познавам. Както и Очиба-сама. Тя вече настройва наследника срещу вас.
Да, искаше му се на Алвито да извика, но Оноши и Кияма имат от Ишидо писмено поето задължение да им позволи да назначат всички учители на наследника и един от тях да бъде християнин! Освен това Оноши и Кияма са се заклели писмено, че според тях вие ще унищожите църквата, след като смажете Ишидо.
— Делегатът посетител не може да им нарежда, господарю. Това би било непростима намеса във вътрешните ви работи.
— Оноши и Кияма в срок от четиридесет дни и указите на тайко ще бъдат анулирани — никакви мръсни свещеници. Регентите ще им забранят да стъпят на японска земя.
— Какво?
— Ще останете само вие и вашите свещеници от вашия орден. Никой от другите — никой от смрадливите, просещи чернодрешковци, от онези босоноги, космата монаси, дето крещят глупави заплахи и създават само неприятности. Ако искате, ще получите и главите им — поне на тези, които са тук.
Цялото същество на Алвито крещеше: внимавай! Торанага никога не бе разговарял така открито. Една грешка — и може да го обидиш и да го направиш завинаги враг на църквата!
Помисли за предложението му! Само ние в цялата империя! Единственото нещо, което ще гарантира чистотата на църквата и нейната безопасност, докато тя расте и укрепва. Единственото безценно нещо. Единственото, което никой не може да ни даде — нито дори папата! Никой, освен Торанага. Ако Кияма и Оноши открито го подкрепят, Торанага ще премаже Ишидо и ще получи надмощие в Съвета.
Отец Алвито никога не бе допускал, че Торанага може да бъде толкова откровен. Или да предложи толкова много. Възможно ли е да накарат Оноши и Ишидо да се обърнат? Двамата се ненавиждат. Съюзили са се срещу Торанага по причини, които само те си знаят. Защо и кое би ги накарало да предадат Ишидо?
— Не съм упълномощен да ви дам отговор, господарю, или да обсъждам подобен въпрос. Мога само да повторя, че единствената ни цел е да спасяваме душите.
— Дочух, че синът ми Нага проявява интерес към християнската ви вяра.
Заплашва ли, или прави предложение — питаше се Алвито. Дали предлага да позволи на Нага да се покръсти — това би бил страхотен удар — или просто предупреждава: „Ако не ми помогнете, ще му заповядам да се откаже.“
— Вашият син, господарю, е един от благородниците е доста широки възгледи за религията.
Алвито изведнъж си даде сметка колко огромна е дилемата на Торанага. Беше притиснат до стената. Трябва да се споразумее с нас на всяка цена, осъзна той положението. Принуден е да опита. Каквото и да поискаме, ще ни го даде, стига да сме готови да преговаряме. Най-сетне признава, че равновесието на силите се поддържа от християните даймио! Каквото си поискаме! Какво ли можем да си пожелаем? Нищо. Освен…
Той нарочно погледна надолу към дневниците, поставени пред Торанага. Проследи с очи как Торанага ги взе и пусна на сигурно място в ръкава на кимоното си.
— Ах, да, Цуку-сан — продължи великият даймио със зловещ и същевременно изморен глас. — По въпроса за новия варварин — пирата. Врагът на вашата страна. Очаква се в най-скоро време да заприиждат масово. Можем да ги обезкуражим, но можем и да ги насърчим — както впрочем и този пират. Не мислите ли?
Отец Алвито разбра, че вече получиха всичко. Дали да поискам главата на Блакторн върху сребърен поднос, като главата на свети Йоан Кръстител, за да сключим най-после споразумението? Да му поискам ли разрешение да построим катедрала в Йедо или дори вътре в очертанията на крепостта Осака? За пръв път в живота си усети, че се носи без компас в мечтите си за власт.
Та ние не искаме повече от онова, което ни се предлага! Ех, защо не мога още сега да сключа споразумението! Ако зависеше само от мен, бих рискувал. Познавам Торанага и бих заложил на него. Ще се закълна, че ще опитам, и ако Оноши и Кияма не склонят, ще ги отлъча, само и само да получа тези облаги за майката църква. Две души срещу десетки, дори стотици хиляди, милиони! Смятам, че е справедливо. Бих казал веднага: да, да да — за прослава на господа. Ала аз нищо не решавам и ти много добре го знаеш. Аз съм само пратеник, а част от посланието ми…
— Трябва ми помощ, Цуку-сан, и то незабавно.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Торанага-сама. Обещавам ви.
Торанага отсече:
— Ще чакам четиридесет дни. Четиридесет дни! Алвито се поклони. Забеляза, че Торанага отвърна на поклона му по-ниско от обикновеното, почти както се кланяше на самия тайко. Свещеникът стана разтреперан. Навън в коридора ускори крачки.
Торанага го проследи с поглед от амбразурата как прекосява градината, далече долу. Вратата леко се плъзна встрани, той изруга телохранителите и им нареди да го оставят сам. Не откъсваше очи от Алвито, който мина през укрепената врата, после през предния двор, докато накрая се изгуби в лабиринта от вътрешни стени.
След което Торанага се заусмихва в самотната си тишина. Запретна кимоното си и се впусна в бърз танц — „хорнпайп“.
