Глава двадесет и първа
Веднага след залез слънце Кири заслиза нервно по стълбите, придружена от две прислужнички, и се запъти към покритата носилка със спуснати перденца, поставена до малката къщичка в градината Върху кимоното си бе наметнала огромна пелерина — която я правеше още по-пълна, а на главата си имаше голяма широкопола шапка, завързана под брадичката.
Садзуко търпеливо я чакаше на верандата. До нея стоеше Марико. Блакторн се бе облегнал на стената, близо до голямата порта. Беше с кафяво кимоно, чорапи таби и военни сандали. В предния двор зад портата се беше строил в стегнати редици ескортът им от шестдесет тежко въоръжени самураи, всеки трети от които държеше по един факел. Оглавяваше ги Бунтаро, съпругът на Марико — нисък, набит мъж, почти без врат. Той тихо разговаряше с Ябу. И двамата бяха в железни брони, с преметнати през рамо лъкове и колчани, а Бунтаро носеше на главата си рогат военен шлем. Носачите търпеливо бяха наклякали недалеч от многобройния багаж и дисциплинирано мълчаха.
Лекият свеж ветрец обещаваше топло лято, но никой не му обръщаше внимание освен Блакторн, макар че дори и той усещаше напрежението, което ги обкръжаваше. Освен това забеляза, че всички, с изключение на него, бяха въоръжени.
Кири се приближи до Садзуко.
— Не бива да стоите на течение, Садзуко-сан, ще настинете. Мислете за детето! Тези пролетни нощи са все още много влажни.
— Не ми е студено, Кири-сан. Нощта е много приятна.
— Всичко наред ли е?
— Да, всичко е наред.
— Ах, как не ми се тръгва!
— Няма защо да се безпокоите — обади се Марико и се приближи до тях. Тя носеше подобна широкопола шапка, но нейната беше ярка, докато на Кири беше в тъмен цвят. — Ще видите колко ще ви е приятно да се завърнете в Йедо. Господарят ще се присъедини към нас само след няколко дни.
— Кой може да каже нещо за утрешния ден, Марико-сан?
— Утрешният ден е в божиите ръце.
— Утре денят ще бъде прекрасен, а ако не е, какво от това? — каза Садзуко. — Кой го е грижа за утрешния ден? Сега ми е приятно и това е най-важното. Вие сте чудесна, Кири-сан, и много ще ни липсвате. И вие, Марико-сан. — Тя погледна към портата и вниманието й се отвлече за миг, защото Бунтаро се бе разкрещял на един от самураите, за гдето си изтървал факела.
Официално началник на ескорта и по-старши от Бунтаро беше Ябу.
— Ах, Ябу-сан, Бунтаро-сан — притеснено им се поклони Кири. — Извинете, че ви накарах да ме чакате. Господарят Торанага щеше да слезе с мен, но в последния момент се отказа. Заповяда веднага да потеглим. Моля ви да приемете извиненията ми.
— Никакви извинения не са необходими — галантно отвърна Ябу, който умираше от нетърпение да напусне крепостта и да се прибере в Идзу. Все още не можеше да повярва, че тръгва заедно е главата си на раменете, варварина, пушките и всичко останало. Бе изпратил специални послания с пощенски гълъби до жена си в Йедо, за да е сигурен, че в столицата му Мишима всичко ще е подготвено за неговото пристигане, а също писа и на Оми в Анджиро. — Готови ли сте?
Очите на Кири се изпълниха със сълзи.
— Само да си поема дъх, и веднага се качвам в носилката. Ах, как не ми се тръгва. — Тя се огледа за Блакторн и най-сетне го видя, застанал в сянката. — Кой отговаря за Анджин-сан, докато се качим на кораба?
Бунтаро се обади заядливо:
— Заповядах му да върви до носилката на съпругата ми. Ако тя не смогне да го усмири, аз ще се заема с тази работа.
— Може би, Ябу-сан, вие ще придружите Садзуко-сан.
— Охрана!
Предупредителният вик се раздаде откъм предния двор. Бунтаро и Ябу се затичаха натам през укрепената порта. Целият отряд се изниза след тях, а от вътрешните крепостни стени заприиждаха още Кафяви.
По алеята между двете крепостни стени се зададе Ишидо, начело на двеста Сиви. Спря в предния двор зад портата и макар и от двете страни самураите да нямаха враждебен вид — никой не докосваше лъка си — всички бяха напрегнати.
Ишидо се поклони учтиво.
— Хубава вечер, Ябу-сан.
— Да, наистина.
Ишидо кимна едва — едва на Бунтаро, който му отвърна също така небрежно — с възможно най- незабележимата вежливост. И двамата бяха любими пълководци на тайко. Бунтаро беше командир на един от полковете в Корея, когато Ишидо беше главнокомандуващ. Всеки бе обвинил другия в предателство и измяна. Само личната намеса и категорична заповед на самия тайко предотврати кръвопролитието и личната мъст.
Ишидо огледа Кафявите. После погледът му се спря на Блакторн, който леко му се поклони. През портата се виждаха трите жени и носилката.
— Изглеждате, сякаш отивате на война — обърна се той пак към Ябу — а не като официален ескорт на Кирицубо-сама.
— Хиромацу-сама нареди така заради наемния убиец.
Ябу млъкна по средата на изречението, тъй като Бунтаро войнствено пристъпи напред и закова дебелите си крака по средата на аортата.
— Ние сме винаги в бойна готовност! Готови да се бием! С броня или без. Готови сме да се опълчим срещу десеторно по-многоброен враг и петдесеторно повече чесъноядци10. — Никога не обръщаме гръб на врага, не бягаме като сополиви пъзльовци и не зарязваме другарите си в беда!
Ишидо се усмихна презрително, а гласът му бе предизвикателен:
— Нима? Може би в най-скоро време ще ви се предостави такава възможност — да се изправите срещу истински мъже, а не срещу чесъноядци!
— Колко скоро? Защо не още тази вечер? И защо не тук?
Ябу предпазливо се промъкна помежду им. И той се беше бил в Корея и знаеше, че и двамата бяха донякъде прави и същевременно и на двамата не можеше да се вярва, при това на Бунтаро дори по-малко, отколкото на Ишидо.
— Тази вечер не може, защото сме сред приятели, Бунтаро-сан — опита се да го успокои той, защото на всяка цена трябваше да избегне сблъсък, който би ги задържал в крепостта. — Ние сме сред приятели — повтори той.
— Какви приятели? Много добре знам кои сами приятели и кои — врагове. — И Бунтаро отново се нахвърли върху Ишидо. — Къде е този мъж, този истински мъж, за когото споменахте, Ишидо-сан? Или мъже? Нека изпълзят от дупките си и се изправят срещу мен — Тода Бунтаро, господар на Сакура — ако им стиска!
Всички заеха позиции. Ишидо го изгледа злобно.
— Не е сега моментът, Бунтаро-сан — намеси се отново Ябу. — Приятели или вра…
— Приятели? Къде виждате приятели? В тази торна купчина?
И Бунтаро се изплю в прахта.
Ръката на един от Сивите се стрелна към дръжката на меча, десетина Кафяви веднага го последваха, петдесетина Сиви изостанаха от тях само на част от секундата и чакаха Ишидо да извади меча си и да даде сигнал за атака.
В този момент от сянката на градината се появи Хиромацу и излезе през портата в предния двор. Мечът му беше полуизваден от ножницата, макар че ръката му го държеше някак отпуснато и свободно.
