юмрук, който и при най-добри обстоятелства беше невъзможно строг началник, през последната седмица се държеше, сякаш имаше цирей на задника, а днес беше по-зле от всякога. Понижи в чин десет души за неспретнат вид, цялата нощна стража маршируваше позорно из крепостта, на двама самураи им нареди да си направят сепуку, задето закъснели за дежурство, а четирима събирачи на изпражнения били хвърлени от крепостната стена, защото разсипали част от кофата в градината на крепостта.
— Държи ли се добре, Марико-сан? — попита Хиромацу раздразнено. Оан беше убеден, че тази глупава жена, причинила неприятностите, ще разкаже за станалото и главите им ще хвръкнат на всички, и то с право. За голямо облекчение тя каза, че всичко било наред.
— Наредено ви е да тръгнете заедно с Кирицубо-сан.
— Да, Тода-сама.
Хиромацу продължи проверката на постовете, а Марико се замисли: защо я пращаха? Дали за да превежда на Кири и варварина по време на пътуването? Нима бе толкова важно? Дали и други жени на Торанага щяха да пътуват с тях? Садзуко може би? Би било опасно да я изпращат по море. Сама ли ще бъда с Кири, или и съпругът ми ще дойде? Ако той остане тук — а негов дълг е да бъде при господаря си — кой ще се грижи за дома му? И защо по море? Пътят за Токайдо е все още безопасен. Не вярвам Ишидо да ни направи нещо. Впрочем не — като заложници цената ни е голяма: Садзуко и Кирицубо, а и останалите също. Дали не е това причината, поради която ни пращат по море?
Марико цял живот бе мразила морето. Прилошаваше й само като го погледнеше. Но щом трябва, ще вървя, и туйто. Карма. Тя отклони мисълта за неизбежното и се замисли за по-непосредствени неща — странния варварин, който й причиняваше само неприятности.
Щом Железният юмрук зави зад ъгъла Оан вдигна глава и всички въздъхнаха облекчено. По коридора се зададе Аса със сакето, следвана по петите от Соно с горещите хавлиени кърпи.
Всички ги наблюдаваха, докато обслужваха варварина. Лицето му беше изпънато в хладна маска, сакето изпи без удоволствие, а горещите кърпи прие със сдържани благодарности.
— Оан-сан, защо не изпратите една от жените да доведе някое куче — услужливо прошепна старият самурай. — Просто ще го пуснем из стаята. Ако го иска, всичко ще е наред, ако не — ще се престори, че не го е видял.
Марико поклати глава.
— Мисля, че не бива да поемаме този риск. Имам чувството, Оан-сан, че този тип варвари не обичат да разговарят на тема легло. И понеже е първият от неговия народ, пристигнал у нас, трябва да налучкваме много предпазливо какво обича.
— Съгласен съм. Беше съвсем спокоен, докато не споменахте леглото — и той изгледа страшно Аса.
— Много се извинявам, Оан-сан — побърза да каже момичето. — Вие сте напълно прав, грешката е изцяло моя. — И тя започна да се кланя до земята.
— Да, ще докладвам на Кирицубо-сан.
— Ох!
— По-скоро мисля, че трябва да предупредим господарката да внимава с всички разговори за жени с този човек — намеси се дипломатично Марико. — Вие сте много мъдър, Оан-сан. Но може би Аса беше щастливият инструмент, с помощта на който ще предотвратим евентуално изпадане на Кирицубо-сан или дори на Торанага-сама в подобно неудобно положение. Представете си какво щеше да стане, ако Кирицубо-сан сама бе задала този въпрос пред господаря Торанага! И ако варваринът бе реагирал по този начин…
Оан изтръпна.
— Щяха да потекат кървави реки! Напълно сте права, Марико-сан. Трябва да благодарим на Аса. Ще обясня на Кирицубо-сан какъв късмет е имала.
Марико предложи на Блакторн още саке.
— Не, благодаря.
— Още веднъж се извинявам за глупостта си, Анджин-сан. Искахте да ми зададете някакъв въпрос ли?
Блакторн ги наблюдаваше, докато разговаряха помежду си, и го беше яд, че нищо не разбира, че не може да ги наругае както трябва за оскърблението, което му нанесоха, и да напердаши самураите.
— Да. Значи ли това, че содомията се смята тук за нещо нормално?
— Ах, извинете ме, не може ли да разговаряме на друга тема?
— Разбира се, сеньора, но преди това нека приключим с тази, за да нямаме неизяснени въпроси. Значи содомията тук е нещо нормално?
— Всичко, свързано с леглото, е нормално — отговори тя дръзко, предизвикана от липсата му на обноски и очевидна глупост. После си припомни, че Торанага и бе казал да говори свободно на неполитически теми, а по-късно да му предава всички разговори. Освен това нямаше намерение да му позволява да я обижда, защото Анджин-сан беше все пак само един варварин, вероятно и пират, застрашен от смъртна при съда, която за момента се отлагаше от Торанага. — Леглото е най-нормалното нещо — повтори тя. — Колкото до това, дали някой мъж ляга с момче или с друг мъж, това засяга само лично тях. Какво пречат на останалите — на вас или на мен? — За какво ме има, мислеше тя възмутено, за безмозъчно нищожество? Или за глупав търговец, когото всеки варварин може да сплаши? Аз съм самурай! Да, така е, Марико, но освен това си и много глупава. Ти си преди всичко жена и трябва да се отнасяш с него като с всеки мъж, за да можеш да го държиш в ръцете си: прави му комплименти, съгласявай се с него, наливай му мед в душата. Не забравяй оръжията си. Защо те кара да се държиш като дванадесетгодишно дете? И тя си наложи да посмекчи тона си. — Разбира се, ако вие смятате…
— Содомията е отвратителен, проклет от бога грях и копелетата, които го практикуват, са най-долна измет — прекъсна я рязко Блакторн, все още разгневен заради оскърблението, че е могла да допусне такова нещо за него. В името на Христа, как е могла! Я се вземи в ръце! Започваш да говориш като някакъв фанатичен пуританин или калвинист! Какво толкова се нахвърляш върху тези нещастни отрепки содомитите. — Содомията е проклет грях и е абсолютно против божиите и човешки закони — заключи той.
— Аз мислех, че тези християнски думи се отнасят за други неща — отговори тя, доста разгневена и раздразнена от невижданата му недодяланост. — Грях? Не виждам какъв грях може да има в това!
— А би трябвало да знаете! Нали сте католичка! Нали сте възпитана от езуитите!
— Един от светите отци ме научи да говоря и пиша на латински и португалски. Не разбирам какъв смисъл влагате в думата „католичка“, но аз съм християнка от близо десет години и никой от светите отци не е разговарял с мен на тема легло. Никога не съм чела вашите книги за леглото — само религиозни. Как може леглото да е грях! Как може да е грях нещо, което дарява, на хората удоволствие!
— Попитайте отец Алвито!
Де да можех, мислеше си тя, объркана. Но ми е заповядано да не обсъждам с него нито дума от казаното тук — само с Кири и с господаря. Молих се на господа и на светата Дева да ми се притекат на помощ, но те не пожелаха да разговарят с мен. Единственото, което знам, е, че откак вие пристигнахте тук, имаме само неприятности. И аз имам само неприятности…
— Щом е грях, както твърдите, защо много от нашите свещеници го вършат и винаги са го вършили? Някои будистки секти дори го препоръчват като форма на култ. Та нали моментът на Облаците и Дъжда е най-близкото състояние до сливането с бога, достъпно на простосмъртните? Свещениците не са лоши хора — поне не всички. А някои от светите отци също го предпочитат. Те грешни ли са? Разбира се, че не! Защо да се лишат от едно най-обикновено удоволствие, щом жените са им забранени? Глупаво е да се говори, че нещо, свързано с леглото, е грях и проклето от бога!
— Содомията е мерзост и е противозаконна! Попитайте изповедника си!
Вие сте една мерзост, вие, капитане, идеше и на Марико да изкрещи. Как смеете да сте толкова груб и слабоумен! Неугодно богу, казахте? Та това е абсурд! Неугодно на вашия зъл бог може би. Твърдите, че сте християнин, но очевидно не сте, очевидно сте лъжец и измамник. Може да знаете невероятни неща и да сте посетили непознати места, но явно не сте християнин и богохулствувате. Дали не сте изпратен от сатаната? Грях значи? Каква нелепост!
Беснеете за най-нормални неща и се държите като луд. Разстроихте светите отци и господаря Торанага, предизвикахте дрязги помежду ни, обърнахте с краката нагоре онова, в което вярваме, измъчвате ни с
