— Не искам никаква манджа с морски дарове! — тропам с крак. — Трябва да го направим! Това е единственото, което ще ме накара да си спомня!
Ама на него какво му става? Очаквах да ми се нахвърли, а той си потрива челото със свит юмрук.
— Лекси, не искам да те карам да прибързваш. Това е много важно решение. Лекарят в болницата каза да не насилваме нещата…
— Няма проблем. — Разкопчавам нови две копчета и сутиенът ми от „Ла Перла“ се показва. Господи, циците ми изглеждат направо велики!
Така и трябва, това чудо на мен струва шейсет кинта.
— Хайде! — вдигам предизвикателно брадичка. — Аз съм ти съпруга.
Виждам, че Ерик мисли усилено, докато ме наблюдава.
— Ами… добре! — Затваря файла, над който работи, изключва компютъра, приближава до мен, прегръща ме и започва да ме целува. Приятно е…
Точно така. Приятно е…
Устните му са меки. Това вече ми е известно. Малко странно е за мъж. Не че не е секси, просто…
— Добре ли си, Лекси? — прозвучава задъханият му глас до ухото ми.
— Да — прошепвам в отговор.
— Да се преместим ли в спалнята?
— Добре!
Ерик ме извежда от кабинета, аз го следвам и се клатушкам на токчетата. Струва ми се доста официално, все едно че ме въвежда за интервю за работа.
В спалнята продължаваме да се целуваме. Струва ми се, че Ерик е доста разпален, а аз нямам представа какво да направя. Забелязвам, че съм оставила наръчника до отоманката, и се питам дали е удобно да се пресегна, да го отворя с пръста на крака и набързо да проверя какво се прави по време на любовната игра. Ами ако Ерик забележи?
Той ме полага на леглото и от мен се очаква да откликна. Въпросът е как. Леле боже… Не! Стоп! Ще започна с гърдите. Разкопчавам ризата. Нежни докосвания. По посока на часовниковата стрелка.
Не мога да отрека, че има хубави гърди. Стегнати са и много мускулести, благодарение на часовете, които прекарва всеки ден във фитнеса.
— Имаш ли нещо против да докосна гърдата ти? — шепне той, докато ми разкопчава сутиена.
— Май не — шепна аз.
Защо ме стиска така? Все едно че избира плодове. Утре ще имам синки.
Няма значение. Не бъди толкова придирчива. Всичко е чудесно. Имам страхотен съпруг с невероятно тяло, двамата с него сме в леглото…
— Ау! Това е зърното ми.
— Извинявай — шепне Ерик. — Кажи, мила, имаш ли нещо против да докосна корема ти?
— Ами… не!
Трябва ли да пита? След като нямам нищо против да ми пипа гърдите, защо да не пипа корема!? Нещо не се връзва. Честно казано, думата „против“ нещо не е много на място. Цялата тази работа ми се струва малко неестествена. Движим се и дишаме тежко, точно както е описано в наръчника, но ми се струва, че по този начин не постигаме абсолютно нищо.
Усещам горещия дъх на Ерик по врата си. Май е време да направя нещо. Може би да го пипна по бедрата или… А, да. Ако съдя по начина, по който се движат ръцете му, май вече е минал на етап вътрешни бедра.
— Ти си страхотна — изрича той с напрегнат глас. — Господи, страхотна си! Наистина е страхотно!
Направо не е за вярване. Той не спира да повтаря „страхотно“! Трябва да прави секс с Дебс.
Не става! Очевидно не може да прави секс с Дебс. Това отпада.
Неочаквано осъзнавам, че съм поне на три крачки зад него в любовната игра, да не говорим за усещанията. Само че Ерик изобщо не е забелязал.
— Лекси, мила? — шепне той в ухото ми.
— Да — шепна в отговор и се питам дали няма да ми каже, че ме обича.
— Имаш ли нещо против да пъхна пениса си в…
Гадооооост!
Преди да успея да се спра, го избутвам и се претъркулвам.
Опа! Не исках да го блъсна толкова силно.
— Какво има? — Ерик сяда в леглото. — Лекси? Какво стана? Добре ли си? Да не би да си спомни нещо?
— Не — прехапвам устни. — Просто изведнъж се почувствах малко… ами…
— Знаех си, знаех си, че прибързваме — Ерик въздиша и хваща ръцете ми ръце. — Лекси, погледни ме. Какво има? Да не би да си припомни нещо… нещо, което те е травмирало в миналото…
Господи! Той говори толкова искрено. Идва ми да умра. Не. Не мога да го излъжа. Бракът ти може да е успешен единствено ако си напълно откровен.
— Няма никакви спомени — отвръщам най-сетне и поглеждам кувертюрата. — Просто ти каза „пенис“.
— Пенис ли? — Очевидно е, че Ерик не разбира. — Какво от това?
— Просто… нали се сещаш. Това не е никак секси. Не е от сексапилните думи.
Ерик се обляга на таблата на леглото, сбърчил чело.
— Според мен „пенис“ е секси дума — заявява най-сетне той.
— Да, разбира се — отмятам се бързо. — Исках да кажа, че е твърде секси…
Как е възможно да приема думата пенис за секси?
— Както и да е, не е само това — бързам да променя темата. — Ами начинът, по който ме питаше дали имам, или нямам нещо против на всеки две секунди. Просто се чувствах като на официално събитие. Не мислиш ли?
— Просто се опитвах да бъда внимателен — заявява той объркан. — Положението е неестествено и за двамата. — Обръща ми гръб и започва да си облича ризата с нервни движения.
— Знам! — отговарям бързо. — Оценявам загрижеността ти и съм ти благодарна. — Поставям ръка на рамото му. — Не може ли да се отпуснем? Не може ли да сме по-спонтанни?
Ерик мълчи за кратко, сякаш преценява думите ми.
— Да остана ли… да спя ли при теб тази вечер? — пита накрая той.
— Ааа… — Нямах намерение да реагирам така.
Какво ми става? Ерик ми е съпруг. Преди малко горях от желание да правя секс с него. Но щом си представих, че ще спи в леглото ми… Прекалено интимно е.
— Дай да позабавим малко. Много съжалявам, просто…
— Добре. Разбирам. — Без да ме поглежда, той става. — Ще взема душ.
— Добре.
Щом оставам сама, се отпускам на възглавниците. Браво. Не правих секс. Сега няма да си спомня нищо. Мисията ми се провали.
Напушва ме смях и притискам устата си ръка, за да не ме чуе той. Телефонът до леглото започва да звъни, но в първия момент не помръдвам, защото решавам, че е за Ерик. След това се сещам, че той е под душа. Протягам се и вдигам изчанчената слушалка „Банг и Олуфсен“.
— Ало?
— Здрасти — чувам сух познат глас. — Джон се обажда.
— Джон? — По гърба ми пролазва тръпка. Ерик не се мярка, въпреки това аз се пъхвам в съседната баня с телефона, затварям вратата и я заключвам.
— Ти луд ли си? — съскам тихо. — Защо звъниш тук? Толкова е опасно! Ами ако се беше обадил Ерик?
— Аз очаквах Ерик да се обади — Джон ми се струва озадачен. — Трябва да говоря с него.
— Така ли? — В този момент се усещам. Как е възможно да съм толкова глупава? — Разбира се. — Опитвам се да се измъкна и заговарям с типичния за съпруга глас. — Разбира се, Джон. Ще го повикам…
