пара.
— По дяволите. — Хилари ме поглежда. — Може ли да те оставя за малко, Саманта?
— Разбира се! — Старая се да не проличи колко ми се иска да се отърва от нея. — Ще се справя.
Щом излиза, въздъхвам облекчено.
— Кажи сега. — Гай извива вежди. — Как си? Вълнуваш ли се?
— А-ха! — усмихвам се аз.
Имам чувството, че съм попаднала в сюрреалистичен сън, в който отново съм облечена в черен костюм, заобиколена от служители на „Картър Спинк“. От часове не съм виждала нито Триш, нито Еди. „Картър Спинк“ напълно са превзели къщата.
— Взе правилното решение — казва Гай.
— Знам. — Избърсвам бяло петънце от костюма.
— Изглеждаш страхотно. Направо ще ги смаеш. — Той се настанява на канапето срещу мен и въздъхва. — Господи, Саманта, да знаеш само колко ми липсваше. Не беше същото без теб.
Оставам загледана в него. Той чувал ли е какво е ирония? Или в Харвард са ликвидирали този дребен, но напълно излишен проблем?
— Значи пак ми стана най-добрият приятел? — Не успях да се сдържа да се позаяждам с него. — Странно.
Гай ме наблюдава.
— Това пък какво трябва да означава?
— Стига, Гай. — Идва ми да се изсмея. — Не искаше и да чуеш за мен, когато бях загазила. Сега изведнъж пак станахме дружки.
— Не е честно — отвръща разгорещено Гай. — Направих каквото можах, Саманта. Борих се за теб на онова събрание. Арнолд отказа да те върнат на работа. През всичкото това време нямахме представа…
— Ти не желаеше да припаря до къщата ти, нали? — усмихвам му се аз. — Не сме били чак такива приятели.
Гай ми се струва сломен. Приглажда си косата и с двете ръце.
— Чувствам се ужасно заради това — отвръща той. — Не бях аз. Виновна е Шарлот. Бях й бесен…
— Разбира се.
— Така е!
— Да, сигурно — отвръщам саркастично аз. — Значи сте се скарали страшно и сте се разделили.
— Да — отвръща Гай.
Това просто не може да бъде.
— Какво! — хлъцвам аз.
— Разделихме се. — Той свива рамене. — Ти не знаеше ли?
— Не! Нямах представа. Много съжалявам. Наистина не… — Млъквам объркана. — Нали… надявам се, не е било заради мен.
Гай не отговаря. Кафявите му очи стават все по-настойчиви. Дълбоко в себе си тръпна в очакване.
— Саманта — отвръща той, без да откъсва очи от мен. — Винаги ми се е струвало, че… — Той натъпква ръце в джобовете си. — Открай време имам чувството, че… двамата с теб пропуснахме шанса си.
Не. Не може да бъде. Това просто не е истина. Били сме изпуснали шанса си ли? Сега ли намери да ми го каже?
— Винаги съм ти се възхищавал. Винаги съм усещал, че между нас има нещо. — Той се колебае. — Питах се дали и ти изпитваш същото.
Това просто не може да бъде. Колко пъти само съм си представяла как Гай ми казва тези думи? Колко пъти съм фантазирала, че ме поглежда с тези топли кафяви очи? Само че, когато най-сетне го казва… е прекалено късно. Няма да стане.
— Саманта?
Разбирам, че съм го зяпнала като зомби.
— А, да. — Опитвам се да се стегна. — Ами… да. Може би и аз съм се чувствала така. — Попипвам нервно полата си. — Работата е там, че… запознах се с един човек, когато дойдох тук.
— Градинарят — отвръща Гай, без да се притеснява.
— Да! — Поглеждам го изненадана. — Ти откъде…
— Журналистите навън говореха.
— Ясно. Да, така е. Казва се Натаниъл. — Усещам как се изчервявам. — Много е… приятен.
Гай се мръщи, сякаш съм казала нещо, което не е трябвало.
— Това е само ваканционен флирт.
— Не е никакъв ваканционен флирт! — отвръщам аз. — Говоря ти за сериозна връзка. Отношенията ни са сериозни.
— Той ще се премести ли в Лондон?
— Ами… не. Той мрази Лондон. Въпреки това ще се справим.
В първия момент Гай не може да повярва, ала след това отмята глава назад и избухва в смях.
— Ти наистина си полудяла. Живееш в свят на фантазии.
— Това пък какво трябва да означава? — питам ядосано аз. — Все някак ще се справим. И двамата го искаме…
— Ти май все още не си наясно с положението. — Той клати глава. — Саманта, ти си заминаваш от това място. Връщаш се в Лондон, там е истинският живот. Повярвай ми, няма начин да запазиш този ваканционен флирт.
— Казах ти, че не е ваканционен флирт! — изкрещявам вбесена аз и в този момент вратата се отваря. Хилари поглежда подозрително от мен към Гай.
— Наред ли е всичко?
— Наред е — отвръщам аз и се обръщам към него. — Добре съм.
— Браво! — Тя поглежда часовника си. — Вече е време.
Имам чувството, че целият свят се е скупчил пред къщата на семейство Гайгър. Когато излизам с Хилари и още двама от отдела за връзки с клиентите, на алеята са се събрали поне сто човека. Към мен са насочени множество телевизионни камери, а фотожурналистите са отзад. Асистентите от „Картър Спинк“ се лутат наоколо, опитват се да подредят хората и раздават кафе и закуски, които са се появили незнайно откъде. Край портата са се изправили група от редовните посетители в пъба и зяпат любопитно, а аз им се усмихвам притеснено.
— Има още няколко минути — казва Хилари и продължава да говори по мобилния. — Чакаме „Дейли телеграф“.
Забелязвам Дейвид Елдридж и Грег Паркър край машини за капучино. И двамата пишат нещо на джобните си компютри. Пиар отделът са искали да доведат колкото е възможно повечо от партньорите за фотосесията, но май никой от другите не е успял да дойде. Честно казано, извадили са голям късмет, че са дошли и те двамата. Докато се оглеждам, зървам Мелиса да се приближава към тях, облечена в елегантен бежов костюм, понесла… ама това е автобиография.
— Здравейте! — чувам гласа й. — Аз съм много добра приятелка на Саманта Суитинг и Гай Ашби. И двамата ми препоръчаха да кандидатствам в „Картър Спинк“.
Не се сдържам и се усмихвам. Това момиче е адски нагло.
— Саманта. — Вдигам поглед към Натаниъл. И лицето, и очите му са напрегнати. — Как си?
— Ами… добре. — Поглеждам го. — Нали знаеш. Пълна лудница.
Усещам как ръката му стиска моята и пръстите ни се преплитат. Стисвам го с всички сили.
Гай греши. Ще се справим. Няма да погубим тази връзка. Няма, разбира се.
Усещам палецът му да гали моя също както онази първа вечер, когато излязохме заедно. Все едно, че си имаме наш език. Имам чувството, че кожата му говори на моята.
— Ще ни запознаеш ли, Саманта? — Гай се приближава, стиснал чаша капучино в ръка.
— Това е Гай — представям го с неудоволствие аз. — Работим заедно в „Картър Спинк“. Гай… това е Натаниъл.
— Много ми е приятно да се запознаем! — Гай подава ръка и Натаниъл пуска моята. — Благодаря ви, че сте полагали толкова грижи за нашата Саманта.
