Господи! Правилно ли постъпвам?
— Затворете очи, ако обичате. — Гримьорката оправя клепачите ми. — Сега отворете…
Когато отварям очи, забелязвам Натаниъл и Гай заедно. Гай обяснява нещо, а Натаниъл го слуша напрегнато. Започвам да се притеснявам. Какво толкова има да му казва Гай?
— Затворете отново — нарежда гримьорката. Затварям очи с нежелание и усещам, че ми слага още сенки. За бога! Няма ли най-сетне да свърши? Има ли значение как изглеждам?
Най-сетне тя се дръпва.
— Отворете.
Отварям очи и забелязвам Гай на същото място както преди. Натаниъл обаче го няма. Къде е отишъл?
— Стиснете устни… — нарежда гримьорката и вади четка за червило.
Не мога да говоря, не мога да мърдам. Очите ми панически се стрелкат към тълпата на алеята в отчаян опит да зърна Натаниъл. Той ми трябва. Задължително трябва да поговоря с него преди пресконференцията.
Имам един живот. Така ли искам да протече? Премислила ли съм внимателно нещата?
— Готова ли си за събитието? В теб ли е изявлението? — Хилари започва отново и усещам, че скоро се е пръснала с парфюм. — Така е по-добре! Вдигни брадичка! — Тя перва брадичката ми толкова силно, че аз се свивам. — Някакви последни въпроси?
— Ъъъ… да — отвръщам отчаяно. — Питах се… не може ли малко да отложим? Само с няколко минути.
Лицето на Хилари замръзва.
— Какво? — пита най-сетне тя. Имам чувството, че ще избухне.
— Малко съм объркана. — Преглъщам. — Не съм сигурна, че съм взела правилното решение. Трябва ми още време, за да помисля… — Млъквам в мига, в който забелязвам изражението на Хилари.
Тя пристъпва към мен, приближава лице до моето. Усмихва се, ала очите й са присвити, ноздрите — разширени и побелели. Отстъпвам крачка назад, ала тя ме сграбчва за раменете толкова силно, че ноктите й се забиват в кожата ми.
— Саманта — съска тя. — За малко да загубя работата си заради теб. Няма да позволя това да се случи. Ще излезеш веднага, ще си прочетеш изявлението и ще кажеш, че „Картър Спинк“ е най-добрата правна фирма на света. Ако не го направиш… ще те убия.
Май говори сериозно.
— Всички сме объркани, Саманта. На всички ни трябва повече време за мислене. Такъв е животът. — Тя ме разтърсва. — Стегни се. — Въздъхва дълбоко и приглажда костюма си. — Така. Ще обявя, че си готова да започнеш.
Тя тръгва по ливадата. Оставам разтреперана на мястото си.
Имам трийсет секунди. И през тези трийсет секунди трябва да реша какво да правя с живота си.
— Дами и господа! — Гласът на Хилари прогърмява по микрофоните. — Приветствам ви с добре дошли.
В този момент забелязвам Гай да си сипва минерална вода.
— Гай! — провиквам се нетърпеливо аз. — Гай? Къде е Натаниъл?
— Нямам представа. — Той свива апатично рамене.
— Какво му каза? За какво говорехте преди малко?
— Нямаше много за казване — отвръща Гай. — Той сам разбра накъде духа вятърът.
— Как така? — зяпвам го аз. — Наникъде не духа.
— Не бъди наивна, Саманта. — Гай отпива от водата. — Той е възрастен човек. Разбира отлично.
— …най-новият ни старши партньор в „Картър Спинк“, Саманта Суитинг! — Гласът на Хилари заглъхва сред аплодисментите, ала това не ме интересува.
— Какво разбира? — питам ужасена аз. — Ти какво му каза?
— Саманта? — Хилари ме прекъсва със зловеща усмивка. — Всички чакаме! Всички сме заети хора! — Ти стисва ръката ми като в менгеме и с впечатляваща сила ме тегли напред. — Върви! Забавлявай се! — Блъска ме в гърба и се отдалечава.
Добре. Трийсетте секунди не бяха достатъчни. Изправила съм се пред журналисти от цялата страна и не знам какво искам. Не знам какво да правя.
През целия си живот не съм се чувствала толкова объркана.
— Започвай! — съскането на Хилъри ме кара да трепна. Все едно, че са ме качили на поточна линия. Единственият път е напред.
С разтреперани крака се изправям в средата на поляната, където е поставен микрофон. Слънцето блести в обективите на камери и фотоапарати и усещам как ме заслепява. Оглеждам тълпата с надеждата да зърна Натаниъл, ала него го няма. Триш е застанала на няколко метра встрани в розов костюм и ми маха. До нея Еди е стиснал камера.
Бавно отварям листа, на който е написано изявлението ми, и го приглаждам.
— Здравейте — започвам аз напълно спокойно. — За мен е удоволствие да споделя с вас чудесната новина. След като „Картър Спинк“ ми направиха чудесно предложение, днес се връщам във фирмата като партньор. Не е нужно да казвам, че съм… изключително щастлива.
Незнайно как успявам да накарам гласа си да звучи убедително щастлив. Само че думите ми се струват празни.
— Останах силно впечатлена от топлотата и благородството, което проявиха в „Картър Спинк“ — продължавам колебливо аз, — и за мен е чест, че мога да се радвам на престижно партньорство…
Продължавам да се оглеждам за Натаниъл. Не мога да се съсредоточа над думите.
— На което да отдам таланта… — подсказва ми Хилари.
— Ъъъ… да. — Откривам мястото на листа. — На което да отдам заслужен талант.
Сред тълпата журналисти се понася кикот. Май не се справям блестящо.
— „Картър Спинк“ предлагат ъъъ… неповторимо обслужване — продължавам напълно неубедително аз.
— Качеството по-добро ли е, отколкото при почистването на тоалетни? — подвиква журналист с румени бузи.
— Още не е дошло времето за въпроси! — Хилари ядно пресича поляната. — И няма да отговаряме на въпроси за тоалетни, бани или други сервизни помещения. Продължавай, Саманта.
— Сигурно защото положението е трагично — подвиква розовобузестият и се залива от смях.
— Продължавай, Саманта — съска побеснялата Хилари.
— Как ще е трагично? — Триш пристъпва на поляната и токчетата на розовите й сандали потъват в тревата. — Не позволявам да злословите за тоалетните ми! Всичките са от „Роял Долтън“. Точно така, „Роял Долтън“ — повтаря тя в микрофона. — От най-добро качество. Много добре се справяш, Саманта! — Тя ме потупва по рамото.
Всички журналисти се заливат от смях. Лицето на Хилари е станало мораво.
— Извинете! — обръща се тя към Триш и едва сдържа гнева си. — В момента провеждаме пресконференция. Може ли да се дръпнете?
— Че това е моята градина! — вирва брадичка Триш. — Журналистите ще искат да чуят и моето мнение! Еди, къде ми е речта?
— Няма да има никаква реч! — прекъсва я ужасена Хилари, когато Еди се появява с листа.
— Бих искала да благодаря на съпруга си Еди за подкрепата — започва Триш, без да обръща внимание на Хилари. — Искам да благодаря и на „Дейли мейл“…
— Това да не са проклетите „Оскари“! — Хилари всеки момент ще получи удар.
— Да не си посмяла да ругаеш пред мен! — озъбва се Триш. — Аз съм собственичката на тази резиденция. Нали не си забравила?
— Госпожо Гайгър, видяхте ли Натаниъл? — Аз продължавам да се оглеждам. — Той изчезна.
— Кой е Натаниъл? — пита един от журналистите.
— Градинарят — обяснява червенобузестият. — Любовничето. Значи тая работа приключи, така ли? — пита ме той.
