— Знам, че не знаеш. Ти не си чорбар. Запомни, Уилям — просто стой неподвижно.
Фандър пристигна малко преди шест часа. Беше дребен човек с преждевременно побеляла коса и носеше чанта като провинциален доктор. Дълго време гледа кльощавото и съсухрено тяло на Били, без да каже нищо, после внимателно разви кърпата от лявата му ръка. Били трябваше да прикрие уста с другата си ръка, за да сподави писъка.
— Вдигнете я, моля — подкани го Фандър и Били послуша. Ръката бе силно подута, а кожата — опъната и лъскава. За миг двамата се погледнаха през дупката в дланта на Били, която бе заобиколена от тъмна засъхнала кръв. Фандър извади лекарско фенерче от чантата си и освети раната. После го изключи.
— Раната е чиста — заключи той. — Щом е било стоманено топче, рискът от инфекция е много по- малък, отколкото ако беше оловна сачма.
Той спря, за да размисли.
— Освен ако момичето не го е намазало с нещо преди да стреля, разбира се.
— Каква успокояваща мисъл — изстена Били.
— Не ми плащат да успокоявам хората — хладно отсече Фандър, — особено когато ме измъкват от леглото в три и половина и трябва да сменям пижамата си в малкия самолет, който се лашка на четири хиляди метра височина. Значи казвате, че топчето е било стоманено?
— Да.
— Тогава навярно ще ви мине. Не е толкова лесно да се намаже стоманено топче в отрова, както индианците са мазали с кураре дървените си стрели, а и не изглежда много вероятно жената да е успяла да му сложи нещо, след като всичко е било моментно хрумване, както твърдите. Би трябвало да зарасне добре, без усложнения. — Извади течност за дезинфеция, марля и ластичен бинт. — Ще запълня раната и после ще я превържа. Запълването адски ще ви боли, но, повярвайте ми, ще боли много повече след това, ако я оставя отворена.
Той още веднъж огледа внимателно Били — не толкова със състрадателното лекарско око, помисли си Били, колкото със студения, оценяващ поглед на гинеколога, който се готви за аборт.
— Ръката ще ви е най-малкият проблем, ако не започнете отново да се храните.
Били не каза нищо.
Фандър го погледна пак, после започна да запълва раната. В този момент на Били и без това би било невъзможно да разговаря; радиостанцията, която излъчваше болка от ръката му, рязко скочи от петдесет на двеста и петдесет хиляди вата. Затвори очи и стисна зъби в очакване това да свърши.
Накрая свърши. Седеше с пулсираща превързана ръка в скута си и гледаше как Фандър отново тършува в чантата си.
— Като оставим всичко друго настрана, силното ви отслабване създава проблеми и когато трябва да се направи нещо за болката ви. Ще се чувствувате доста по-зле, отколкото ако теглото ви беше нормално. Не мога да ви дам дарвън или дарвъсет, защото може да ви докарат до кома или да получите сърдечна аритмия. Колко точно тежите; господин Халек? Петдесет и пет килограма?
— Нещо такова — измърмори Били.
В банята имаше кантарче и той се беше претеглил преди да тръгне към лагера на циганите — навярно това беше за собствено оправдание. Стрелката се бе спряла на 53. Дългото тичане под горешото лятно слънце бе спомогнало нещата значително да се ускорят.
Фандър кимна с лека гримаса на отвращение.
— Ще ви дам малко емпирин, който е доста силен. Вземете само една таблетка. Ако не заспите след половин час и ръката все още ви боли много, можете да вземете още половинка. И продължавайте така през следващите три-четири дни… — Той поклати глава. — Току-що прелетях хиляда километра, за да ви дам шишенце емпирин. Просто невероятно. Понякога животът е много странен. Но като се вземе предвид теглото ви, дори емпиринът е опасен. Би трябвало да вземате детски аспирин.
Фандър взе ново шишенце от чантата си, този път без етикет.
— Ауреомицин — обясни той. — Пийте по една хапче на всеки шест часа. Но — и това е много важно, господин Халек — ако получите стомашно разстройство, веднага спрете антибиотика. Във вашето състояние разстройството може да ви убие много по-лесно от инфекцията на раната.
Той затвори чантата си и се изправи.
— Накрая още един съвет, който няма нищо общо с приключенията ви в щата Мейн. Намерете си веднага таблетки калий и започнете да вземате по две на ден — при ставане и при лягане. Ще ги намерите при витамините в аптеката.
— Защо?
— Ако продължавате да отслабвате, много скоро ще получите сърдечна аритмия независимо от дарвъна или някое друго лекарство. Тази аритмия се дължи на рязкото нарушаване на калиевия баланс в организма. Може би тъкмо това е убило Карън Кариентър. Довиждане, господин Халек.
Фандър отвори вратата и бе посрещнат от първата мека светлина на утрото. За миг остана неподвижен, обърнат към звука на океана, който отекваше много ясно в околната тишина.
— Наистина трябва да спрете гладната си стачка, на каквото и да се дължи тя, господин Халек — каза той, без да се обръща. — В много отношения светът е само куп мръсотии. Но може да бъде и прекрасен.
Той тръгна към синия шевролет, който работеше на празен ход покрай сградата, и седна на задната седалка. Колата потегли.
— Опитвам се да спра — обърна се към изчезващата кола Били.
— Наистина се опитвам.
Затвори вратата и бавно се върна при масичката до стола си Погледна към шишенцата с лекарства и се зачуди ще успее ли да ги отвори с една ръка.
Глава 21
Джинели
Били поръча голям обед в стаята си. Никога през живота си не се беше чувствувал по-малко гладен, но изяде всичко. Като свърши, рискува и взе три от емпирините на Фандър, защото реши, че все пак ги слага върху голям сандвич от пуйка, пържени картофки и резен ябълков пай, който по вкус малко напомняше на престоял асфалт.
Резултатът от хапчетата беше много силен. Усети, че предавателят на болка в главата му е отслабнал само до пет хиляди вата, а после се отнесе в поредица трескави сънища. Джина танцуваше в един от тях — гола и само със златни обеци. После пълзеше през дълъг тъмен тунел към кръг дневна светлина, който просто подлудяващо, винаги оставаше на същото разстояние. Нещо го преследваше. Имаше ужасното чувство, че е плъх. Много голям плъх. После беше вън от тунела. Но ако си мислеше, че е избягал, много се лъжеше — беше се върнал в гладуващия Феървю. Навсякъде имаше трупове на купчини. Ярд Стивънс беше проснат посред общинския парк, а собствените му бръснарски ножици бяха забити дълбоко в остатъка от гърлото му. Дъщерята на Били се облягаше на една улична лампа и представляваше само връзка съединени пръчици, облечени в пурпурно-бялата физкултурна униформа. Не можеше да се каже дали наистина е мъртва като останалите или е само в кома. Един лешояд прелетя и кацна на рамото й. Показа ноктите си и наклони глава. Отскубна със скапания си клюн голям кичур от косата й. Окървавени парченца от скалпа още висяха от космите като пръст по корените на растение, грубо изтръгнато от земята. Но тя не беше мъртва; Били я чу да стене, видя как ръцете й потрепват в скута. Не, изкрещя в съня си. Откри, че държи в ръка прашката на момичето. Тя беше заредена не с топче, а със стъклената тежест, с която затискаше книжата си на масата в хола на къщата им във Феървю. В топката имаше нещо — някаква пукнатина, — която приличаше на синьо-черна гръмотевица Като дете Линда се прехласваше от нея. Били хвърли тежестта към птицата. Не можа да я уцели, а птицата изведнъж се превърна в Тадъз Лемке. Отнякъде започна да се чува тежко тупкане — Били се зачуди дали не е смъртоносен пристъп на сърдечната аритмия.
Огледа се глупаво в мотелската стая, като отначало си мислеше, че продължава да сънува.
— Уилям! — извика някой от другата страна на вратата. — Тук ли си? Отвори вратата или ще я разбия! Уилям! Уилям!
