НАД ЧЕРВЕНОТО, ТАКАВА Е ВОЛЯТА НА ГАН ЗАВИНАГИ“.
— Пред нас гласи: „ДОБРО НАД ЗЛОТО, ТОВА Е ВОЛЯТА НА ГОСПОД“ — уведоми го Мариан.
— Хвала на Бога! — извика Моузес Карвър и тропна с бастуна си. — Нека
В този момент някой почука на вратата и жената, която си говореше сама, влезе, понесла сребърен поднос. Роланд се изуми, когато видя малката черна дръжка, увиснала пред устните й, и тънката метална пластинка, която изчезваше под косата й. Сигурно това бе някакво приспособление за говорене на разстояние. Нанси Дипно и Мариан Карвър й помогнаха да сервира димящите чаши кафе и чай, купичките със захар и мед и чинийката със сметана. Имаше и плато със сандвичи. Стомахът на Роланд изкъркори. Помисли си за приятелите си, които лежаха в земята — никога вече нямаше да хапнат сандвичи — и за Айрийн Тасенбаум, която седеше в парка от другата страна на улицата и го чакаше търпеливо. Всяка една от тези мисли бе достатъчна, за да убие апетита му, ала стомахът му продължи да издава безсрамните си звуци. В крайна сметка си взе един сандвич, изсипа препълнена лъжица със захар в чая си, след което добави прилично количество мед. Щеше да свърши работата си колкото се може по-бързо и да се върне при Айрийн час по-скоро, но междувременно…
— Да ти е сладко, сър — каза Моузес Карвър и сръбна от горещото си кафе. — Дъвчеш го със зъби, минава през устата, после през червата показват се…
— Татко, престани! — прекъсна го Мариан, след което продължи: — Двамата с татко имаме къща на Монтоук Пойнт — рече, докато слагаше сметана в кафето си — и прекарахме там последния уикенд. В събота около пет и петнайсет следобед ми се обади един от тукашните охранители. Те работят към асоциация „Хамаршолд“, но корпорация „Тет“ им плаща солидни премии, ето защо узнаваме… определени неща веднага щом се случат. Наблюдаваме плочата във фоайето с още по-голям интерес, откакто наближи деветнайсети юни, Роланд. Дали ще се изненадаш, ако ти кажа, че докъм пет и петнайсет надписът гласеше: „ДАР ОТ КОРПОРАЦИЯ «ТЕТ» В ЧЕСТ НА СЕМЕЙСТВО БИЙМ75 И В ПАМЕТ НА ГИЛЕАД“.
Роланд се замисли над това, сетне отпи от чая си (беше горещ, силен и хубав) и поклати глава.
— Не.
Мариан се приведе още по-напред.
— И защо смяташ така?
— Защото между четири и пет до събота следобед нищо не беше сигурно. Дори и Разрушителите да бяха спрели, нищо не бе ясно — всичко зависеше от съдбата на Стивън Кинг. — Той огледа лицата им. — Знаете за Разрушителите, нали?
Мариан кимна.
— Не в подробности, но ни е известно, че Лъчът, който са се опитвали да разрушат, сега е в безопасност и че не е в толкова тежко състояние, че да не може да се възстанови. — Тя се поколеба за миг, сетне каза: — Знаем и за загубата ти. И за двете ти загуби. Толкова съжаляваме, Роланд.
— Тия момци сега са на сигурно място в обятията на Исус — обади се баща й. — А дори и да не са, поне са заедно на полянката в края на пътя.
Роланд, който искаше да повярва на всичко това, кимна и им благодари, след което се обърна към Мариан:
— Животът на писателя висеше на косъм. Бе ранен, и то много лошо. Джейк умря, за да го спаси. Той се хвърли между Кинг и микромобила, който отне живота му.
— Стивън Кинг ще оживее — каза Нанси. — И отново ще пише. Знаем това от сигурен източник.
— Откъде?
Тъмнокожата жена се приведе напред.
— Минутка само — рече. — Ние вярваме, Роланд — сигурни сме в това, — че безопасността, в която ще бъде животът на Кинг през следващите няколко години, означава, че си свършил работата си с Лъча: Вес’- Ка Ган.
Стрелеца кимна. Песента щеше да продължи.
— Пред нас обаче има още доста работа — продължи тя. — Според сметките ни най-малко трийсет години, но…
— Но това си е
— И това ли научихте от същия „сигурен източник“? — попита Роланд, докато отпиваше от чая си. Въпреки че бе горещ, вече бе изпил половината чаша.
— Да. Походът ти срещу силите на Пурпурния крал завърши успешно. Що се отнася до самия Пурпурен крал…
— Т’ва
— Стига, татко! — отсече Мариан с нетърпящ възражение тон.
— Не, остави го да говори — намеси се Стрелеца и всички го изгледаха, изненадани (и малко стреснати) от гласа му, който наподобяваше изплющяване на камшик. — Остави го да говори, защото казва истината. Щом се съвещаваме, да се съвещаваме честно. За мен Лъчите винаги са били само средство, отвеждащо ме до целта ми. Ако те бъдат унищожени, Кулата ще се срине, а ако се срине, никога няма да мога да я достигна и да се изкача до върха й.
— Искаш да кажеш, че Тъмната кула е била по-важна за теб от съществуването на вселената? — попита Нанси Дипно с повдигнати вежди, стрелвайки го с презрителен поглед. — От съществуването на всички вселени?
— Тъмната кула е самото съществуване — изтъкна Роланд. — Изгубих толкова приятели в своя поход, включително и момчето, което ме наричаше баща. Принесох в жертва и собствената си душа, лейди-сай, тъй че отмести дръзкия си поглед от мен — колкото се може по-скоро, моля аз.
Тонът му бе учтив, но смразяващо студен. Цветовете напуснаха лицето на Нанси Дипно и чашата в ръката й така се разтресе, че Стрелеца се протегна и я взе. Опасяваше се, че тя ще се залее с горещата течност.
— Не ме разбирайте погрешно — каза гой. — Трябва да си изясним това, тъй като няма да се видим никога повече. Стореното си е сторено и в двата свята, за добро или за зло, за ка или срещу нея. Отвъд световете, които познаваме обаче, има още много и навярно никога няма да го узнаем. Времето мие кратко, така че да продължаваме нататък.
— Добре казано, сър! — изръмжа Моузес Карвър и отново тропна с бастуна си.
— Искрено съжалявам, ако съм ви обидила — извини се Нанси.
Стрелеца не отговори, защото знаеше, че тя не изпитва никакво съжаление — просто се бои от него. Неловкото мълчание бе прекъснато от дъщерята на столетника.
— Ние си нямаме Разрушители, Роланд, но разполагаме с дузина телепати и бъдновидци в ранчото в Таос. Това, което създават заедно, понякога е нещо неопределено, но винаги надхвърля сбора от отделните части. Чувал ли си термина „добромисъл“?
Стрелеца кимна.
— Те правят нещо подобно — обясни жената, — макар да съм сигурна, че не е толкова силно или мощно като онова, на което са били способни Разрушителите в Тъндърклап.
— Те са били стотици — обади се беловласият старец. — И не забравяй с какво са ги хранили.
— Освен това служителите на Краля са подбирали тези с по-изявени способности — допълни Нанси, — така че са обирали каймака. Но и нашите вършат добра работа.
— И кой ви даде идеята да наемете хора с такива способности? — попита Роланд.
— Колкото и да ти се струва странно, партньоре — обясни Моузес, — това бе Кал Тауър. Той никога не ни е помагал особено — в общи линии не правеше нищо друго, освен да си събира книжките и да се мотае насам-натам, този алчен превзет кучи син…
Дъщеря му го изгледа предупредително и Стрелеца трябваше да положи усилия, за да не се усмихне. Моузес Карвър може и да беше на сто години, но бе заковал истинската същност на букиниста с една фраза.
— Както и да е, той беше чел как телепатите могат да се използват за подобни неща в научно- фантастичните си книжки. Знаеш ли какво е научна фантастика?
