Тъмната кула

творбите на Стивън Кинг всеки ден от осем сутринта до четири следобед.

— Не просто ги четат — обади се Мариан. — Слагат бележки относно мястото на действието, героите, тематиката… дори и според присъствието на популярни запазени марки и търговски продукти в текста.

— Част от работата им се състои в това да търсят препратки към хора, живели или умрели в Ключовия свят — каза Нанси. — Истински хора, с други думи. Както и да намират всичко, свързано с Тъмната кула, естествено. — Тя подаде подплатения плик на Роланд. Когато Стрелеца го взе, почувства, че вътре може да има само книга. — Ако Кинг изобщо е писал книга за Ключовия свят, Роланд — искам да кажа, извън поредицата за Тъмната кула, — според нас това е тя.

Стрелеца погледна въпросително към двете жени, те му кимнаха и той отвори плика. Вътре имаше доста дебел том с червено-бяла корица. На нея се виждаше името на Стивън Кинг, придружено от една- единствена дума.

„Червено за Краля, Бяло за Артур Елд — помисли си той. — Бяло над червеното, такава е волята на Ган завинаги.“

Или пък беше просто съвпадение?

— Какво пише тук? — попита Роланд, посочвайки заглавието.

— „Безсъние“ — отвърна Нанси. — Означава…

— Знам какво означава — прекъсна я Стрелеца. — Защо ми давате тази книга?

— Понеже историята е свързана с Тъмната кула — рече племенницата на Арон Дипно. — И защото в нея има един персонаж на име Ед Дипно. Той е главният злодей в романа.

„Главният злодей в романа — помисли си Роланд. — Ето защо бузите й пламнаха.“

— Имате ли някой роднина, който да се казва така? — попита мъжът.

— Имахме — уточни девойката. — В Бангор — града, за който всъщност пише Стивън Кинг, когато разказва за Дери, какъвто е случаят и с този роман. Истинският Ед Дипно е умрял през 1947 — годината, в която е роден Кинг. Бил е счетоводител — тих и кротък като агънце. Героят от „Безсъние“ е психопат, който попада под властта на Пурпурния крал. Той иска да превърне един самолет в бомба и да го взриви в небостъргач, избивайки хиляди хора.

— Молете се нивга да не се случи — продума мрачно престарелият мъж, докато се взираше замислено в назъбените очертания на Ню Йорк. — Бог знае, че не е невъзможно.

— В книгата планът му не успява — продължи Нанси. — Макар че някои хора са убити, главният герой на романа — един старец на име Ралф Робъртс — успява да предотврати най- лошото.

Роланд се взираше съсредоточено в племенницата на Арон Дипно.

— Пурпурният крал се споменава в тази книга? С истинското му име?

— Да — потвърди девойката. — Бангорският Ед Дипно — истинският Ед Дипно — се пада четвърти или пети братовчед на баща ми. Калвинистите могат да ти покажат родословното дърво, ако искаш, но връзката с чичо Арон изобщо не е силна. Според нас Кинг е използвал това име, за да привлече твоето — или нашето — внимание, без да осъзнава какво прави.

— Нещо като послание от подразсъдъка му — замисли се Стрелеца.

Нанси се оживи.

— От подсъзнанието му, да! Точно така смятаме.

Роланд обаче не смяташе точно така. Спомни си как бе хипнотизирал Кинг през седемдесет и седма, как му бе казал да се вслуша във Вес’-Ка Ган, Песента на Костенурката. Дали подразсъдъкът на писателя — онази част от него, която се подчиняваше на хипнотичната заповед — бе причината Песента на Костенурката да е в тази книга? В книгата, която Служителите на Краля сигурно бяха пренебрегнали, тъй като не бе част от „Цикъла за Тъмната кула“? Стрелеца смяташе, че това е напълно възможно и че името Дипно е нещо като сигул. Ала…

— Не мога да прочета това — каза Роланд. — Най-много да разбера по някоя дума тук-там, но не повече.

— Ти не можеш, но моето момиче може — обади се Моузес Карвър. — Моята Одета, която наричаш Сузана.

Стрелеца замислено кимна. Малко се съмняваше, че ще стане точно така, но въпреки това в съзнанието му се открои ярка картина — двамата седят край пращящия огън, който са запалили, защото нощта е студена, а Ко се е сгушил между тях. Високо в скалите вятърът вие злостните песни на зимата, ала на тях изобщо не им пука за това, защото стомасите им са пълни, телата им са облечени в кожите на животните, които собственоръчно са убили, а отгоре на всичко имат и история, която да ги забавлява.

Разказът на Стивън Кинг за безсънието.

— Тя ще ти го прочете по време на пътешествието — каза беловласият старец. — По време на последното ти пътешествие, кажете Госпот!

„Да — помисли си Стрелеца. — Последната история и последната пътека. Тази, която води до Кан’-Ка Но Рей и Тъмната кула. Би било чудесно, ако е така.“

— В романа Пурпурният крал използва Ед Дипно, за да убие едно дете — продължи Нанси, — момче на име Патрик Данвил. Малко преди нападението, докато Патрик и майка му чакат речта на една жена, момчето рисува картина, на която се виждаш ги, Роланд, както и Пурпурният крал, очевидно затворен на върха на Тъмната кула.

Стрелеца скочи на крака.

— На върха! Заточен на върха на Кулата?

— Спокойно — рече Мариан. — Спокойно, Роланд. Калвинистите анализират творчеството на Кинг от години — всяка дума и всяка препратка, която има някакво значение за нас, се изпраща на добромислещите ни приятели в Ню Мексико. И въпреки че членовете на тези два колектива никога не са се срещали, би било съвсем вярно да се каже, че работят перфектно заедно.

— Това обаче не означава, че винаги са съгласни едни с други — изтъкна племенницата на Арон.

— Много ясно! — отсече дъщерята на Моузес Карвър с гневен тон. — Това, за което са единодушни обаче, е, че препратките на Кинг към света на Тъмната кула почти винаги са замаскирани и понякога не означават нищо;

Роланд кимна и седна обратно на стола си.

— Той говори за нея, понеже подразсъдъкът му винаги си мисли за нея, ала понякога започва да дърдори пълни безсмислици.

— Да — каза Нанси.

— Но явно вие не смятате, че цялата тази книга е фалшива следа, защото в такъв случай едва ли бихте ми я дали.

— Така е — потвърди племенницата на Арон, — но това не означава, че Пурпурният крал със сигурност е затворен на върха на Кулата. Макар че според мен не е изключено.

Стрелеца си спомни за предчувствието си, че Червеният крал е заключен извън Кулата на нещо като тераса. Но дали това бе истинско предчувствие, или просто му се искаше да е така?

— Както и да е, смятаме, че трябва да се оглеждаш за този Патрик Данвил — рече Мариан. — Според нас той е истинска личност, но не успяхме да открием никаква следа от него в този свят. Навярно ще съумееш да го намериш в Тъндърклап.

— Или отвъд Тъндърклап — обади се Моузес.

Дъщеря му кимна.

— Според историята, която разказва Кинг в „Безсъние“ — както и сам ще видиш — Патрик Данвил умира съвсем млад. Това обаче може и да не е вярно. Разбираш ли?

— Не съм съвсем сигурен.

— Когато откриеш Патрик Данвил — или когато той те открие, — е напълно възможно все още да е детето, описано в книгата — заобяснява Нанси, — или пък да е стар като чичо Моуз.

— Много зле за него, ако е тъй! — подметна столетникът и се изкиска.

Стрелеца взе книгата, вгледа се в червено-бялата корица и проследи с показалец релефните букви, които не можеше да прочете.