В този момент той осъзна, че чувството, което бе пропълзяло между тях, не се дължеше на тревоги или изтощение. Това бе ка-шум — този натоварен с печал термин не можеше да се преведе дословно, но в общи линии означаваше да усещаш предстоящото разпадане на своя ка-тет.
Уолтър о’ Дим, старият му враг, беше мъртъв. Стрелеца го разбра в мига, в който зърна лицето на Господарката на сенките. Скоро и някой от приятелите му щеше да умре, най-вероятно в предстоящата битка за „Синия рай“. Така везните, които временно се бяха наклонили в тяхна полза, отново щяха да възстановят равновесието си.
На Роланд нито за миг не си помисли, че този, който щеше да загине, можеше да е самият той.
ДВЕ
На машината, която Еди веднага нарече „Триколесния скутер на Сюзи“, имаше три марки — „Хонда“, „Такуро“ (тази вносна марка бе особено популярна в периода преди епидемията от супергрип) и „Норт Сентрал Позитроникс“, — както и емблема, на която пишеше „АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ“.
На Сузана никак не й се искаше да слезе от скутера, но най-накрая го направи. Имаше толкова много други неща, които трябваше да бъдат разгледани. Беше претъпкана с хранителни припаси (повечето се състояха от сушени и замразени продукти, които едва ли щяха да бъдат толкова вкусни като гощавката, която им бе приготвил Найджъл, но поне щяха да заситят глада им), бутилирана вода и кенове с напитки (цяла купчина кока-кола и ноз-а-ла, но никакъв алкохол), а по-навътре видяха и обещаната газова печка. Близо до нея се намираха и дървените контейнери с оръжие, повечето от които (макар и не всички) носеха щемпела „АРМИЯ НА СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ“.
Това бяха най-основните им умения — истинското им призвание, както би казал Корт. Тези таланти може би щяха да останат в латентно състояние през по-голямата част от живота им, ако Стрелеца не ги беше пробудил… отгледал… и наточил зъбите им, превръщайки ги в смъртоносни остриета.
Никой не промълви и дума, докато Роланд откъртваше капаците на контейнерите с масивния лост, който извади от торбата си. Сузана бе забравила за триколесния скутер, който бе чакала цял живот; Еди бе забравил за вечните си шеги, а Стрелеца бе забравил за предчувствието си. Цялото им внимание бе погълнато от арсенала, който Бротиган и приятелите му бяха оставили за тях, и нямаше оръжие, което да не разгадаят — било в момента, било след краткотрайно изучаване.
Единият контейнер беше пълен с карабини АР-15 — цевите им бяха увити в импрегнирана хартия, а стрелящите им механизми миришеха на бананово масло. Еди забеляза допълнителните превключватели и погледна в съседния сандък. Там, покрити с полиетилен и увити в същите намаслени листове, се виждаха метални дискове — също като пълнителите на шмайзерите в гангстерски епики от рода на
Друг от контейнерите беше пълен с неща, които приличаха на ракетни снаряди, върху всяко от които бяха изписани буквите СТС, а в съседния продълговат сандък лежаха половин дузина базуки. Роланд посочи символите за радиоактивност върху тях и поклати глава. Независимо от тяхната ефективност не искаше да използват оръжия, които да предизвикат потенциално смъртоносна радиация. Беше готов да избие Разрушителите, но само в случай, че нямаше друг начин да спре пъкленото им дело.
До метално корито, пълно с противогази (които заприличаха на Джейк на откъснатите глави на огромни буболечки), имаше два сандъка с пистолети — късоцевни картечни пистолети с думата „КОЙОТ“, изписана на ръкохватките им, и тежки автоматични патлаци, наречени „Кобра Стар“. Момчето бе привлечено и от двете оръжия (всъщност изпитваше влечение към всички оръжия), но взе една кобра, защото приличаше на рюгера, който бе дал на татко Калахан. Ръкохватката прилегна идеално в ръката му. Той прецени, че пълнителят съдържа петнайсет или шестнайсет куршума — нямаше нужда да го вади и да брои патроните, просто му бе достатъчен един
— Хей — каза Сузана. Беше допълзяла към предната част на пещерата. — Елате да видите това. Сничове.
— Гледай ти какъв капак — каза Джейк, когато дойде при нея. Щом тъмнокожата жена го отмести, той го взе и се загледа в него. На капака бе нарисувано лицето на усмихнато момче с белег на челото във формата на мълния. То носеше кръгли очила и размахваше нещо, което приличаше на магическа пръчка. Под картинката пишеше:
В сандъка имаше две дузини сничове, опаковани като яйца в пластмасови гнезденца. Никой от групата на Роланд не бе имал възможността да разгледа отблизо тези миниатюрни смъртоносни изобретения по време на битката им с Вълците, ала сега разполагаха с достатъчно време, през което да задоволят любопитството си. Всеки взе по един снич. Имаха размерите на топки за тенис, но бяха доста по-тежки. Повърхността им беше набраздена от вертикални и хоризонтални улеи, сякаш бяха глобуси с отбелязани по тях паралели и меридиани. Въпреки че изглеждаха направени от стомана, на допир повърхността им наподобяваше доста твърда гума.
— Това ги събужда — измърмори Еди, сочейки към бутона до малкия панел. Джейк кимна. Част от повърхността им беше вдлъбната — колкото да я натисне човек с пръст. Момчето го направи, без изобщо да се тревожи, че сничът може да експлодира в ръката му или да извади миниатюрни остриета, които да нарежат пръстите му. Този бутон служеше, за да се получи достъп до програмирането на смъртоносното топче. Джейк не можеше да каже откъде знае това.
Неголям участък от заоблената повърхност на снича се отмести настрани с приглушено бръмчене. Показаха се четири малки лампички — трите от тях бяха тъмни, а последната проблясваше в кехлибарено. Имаше и седем прозорчета, които сега показваха 0 00 00 00. Под всяко имаше копче — толкова малко, че ти трябваше нещо като подострен връх на кламер, за да го натиснеш. „Като бръмбарски гъз“, както щеше да се изцепи Еди по-късно, докато се опитваше да програмира снича си. Вдясно от прозорчетата имаше още два бутона, маркирани с И.
Джейк ги показа на Роланд.
— Според мен това е „ВКЛЮЧИ“, а това — „ЧАКАЙ“ — му каза момчето. — Как мислиш? Така е, нали?
