Тъмната кула

друга посока. — Чудя се дали Стивън Кинг използва елементи от сънищата си в романите си. Нали разбирате — като мая, за да бухне сюжетът.

Това беше въпрос, на който никой от тях не можеше да отговори.

— Роланд? — започна Еди. — Къде беше ти в своя сън?

— В „Почивка за пътника“, къде другаде? Където бях преди цяла вечност заедно с Шийми — „И приятелите ми, загинали отдавна“, можеше да добави, ала не го направи. — Седях на любимата маса на Елдред Джонас и играех на „Вижте ме“.

— Момчето от съня беше Лъчът, нали така? — попита Сузана.

Роланд кимна и Джейк веднага разбра, че в крайна сметка Шийми им бе отговорил с коя задача да се захванат по-рано. Беше им отговорил абсолютно категорично.

— Имате ли някакви въпроси? — попита Стрелеца.

Спътниците му поклатиха глави.

— Ние сме ка-тет — рече Роланд и те отвърнаха едновременно:

— Ние сме единство от мнозина.

Техният дин остана загледан в тях за известно време, след което ги поведе обратно към пещерата.

— Шийми — обърна се към стария си познайник.

— Да, сай! Да, Роланд, който се наричаше Уил Диърборн навремето!

— Ще спасим момчето, за което ни разказа. Ще накараме лошите хора, които го измъчват, да спрат да го нараняват.

Шийми се усмихна, но си личеше, че не разбира за какво говори Стрелеца. Вече бе забравил за момчето от съня си.

— Добре, сай, това е добре.

Роланд насочи вниманието си към Тед.

— След като Шийми ви върне обратно, веднага го сложи да си легне. Или, ако така ще привлечеш нежелано внимание, просто се увери, че ще си почине.

— Можем да кажем, че е хванал хрема и затова не идва в Школата — предложи беловласият мъж. — В Тъндърклап можеш да се разболееш от толкова много неща. Вие обаче трябва да разберете, че няма никакви гаранции. Сега може да ни върне в „Синия рай“, след което… — Щракна с пръсти във въздуха.

Смеейки се, Шийми го изимитира, като щракна с пръстите на двете си ръце. Сузана отмести поглед, защото изведнъж й стана зле.

— Зная това — каза Роланд и макар че тонът му не се промени, всички от ка- тета му бяха благодарни, че съвещанието бе към края си. Търпението на техния дин бе достигнало крайната си точка. — Дръжте го на сигурно място дори и ако е добре, и се чувства добре. Благодарение на оръжията, които ни оставихте, Шийми няма да ни трябва за това, което съм намислил.

— Оръжията са добри — кимна Тед, — но дали са достатъчно добри, че да избият шейсетина души, кан-той и тахийни?

— Вие двамата ще се изправите ли редом с нас, когато започне битката? — попита Роланд.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Динки, оголвайки зъби в хищна усмивка.

— Да — рече беловласият мъж. — Аз също имам добро оръжие. Изслушахте ли ролките, които ви оставих?

— Да — отвърна Джейк.

— Значи знаете историята за мъжа, който открадна портфейла ми.

Всички кимнаха.

— Какво стана с онази млада жена? — попита Сузана. — С коравото девойче? С Таня и нейния приятел… който вече й е съпруг, освен ако…

Тед и Динки се спогледаха неуверено, сетне едновременно поклатиха глави.

— Някой друг път — каза възрастният мъж. — То и няма толкова много за разказване. Таня вече е омъжена и всичко, което иска, е да се гушка с нейния момък.

— И да Разрушава — добави Динки.

— Но те не разбират ли… — тъмнокожата жена не можа да довърши. Споменът за момчето от съня на Шийми внезапно изплува в съзнанието й — „сега забиваш пирони в плътта ми“, бе казало то. Обезобразеното момче, което някога е било красиво.

— Те не искат да разберат — каза Тед с благ глас. Той зърна мрачното изражение на Еди и поклати глава. — Но не бива да ги мразите заради това. Не алчност или страх им пречат да проумеят истината, а от отчаянието.

— И защото да Разрушаваш е божествено — добави Динки. Той също гледаше Еди. — Както е божествено и да стреляш… Нали разбираш какво искам да кажа?

Съпругът на Сузана въздъхна и пъхна ръце в джобовете си, без да каже нищо.

В този момент Шийми изненада всички, като грабна един от картечните пистолети и описа с него дъга във въздуха. Добре че оръжието не беше заредено, защото в противен случай великият поход в търсене на Тъмната кула щеше да свърши още в Тъндърклап.

— И аз ще се бия! — извика той. — Бум-бум-бум! Така-така-така-так!

Еди и Сузана светкавично се приведоха към земята; Джейк инстинктивно се хвърли пред Ко, а Гед и Динки вдигнаха ръце пред лицата си, сякаш това можеше да ги предпази от стотиците тежкокалибрени, покрити със стомана куршуми. Роланд само се протегна и взе оръжието от ръцете на телепорта.

— Ще дойде време и за твоята помощ — рече, — но след като спечелим тази битка. Виждаш ли четириногия приятел на Джейк, Шийми?

— Да, той е с Отрода.

— Той говори. Виж дали можеш да го накараш да ти каже нещо.

Някогашният прислужник от „Почивка за пътника“ покорно се замъкна в дъното на пещерата, където Чъки/Хейлис продължаваше да гали главата на Ко, застанал на едно коляно, и каза името си пред зверчето. Скунксът го повтори на момента и Шийми се засмя, а Хейлис последва примера му. Бяха като две хлапета от Кала; като две тъпоумни хлапета.

Роланд се обърна към Динки и Тед. Устните му се бяха стеснили до тънка бяла ивица на фона на суровото му лице.

СЕДЕМ

— Започне ли престрелката, трябва да го пазите като очите си — каза Стрелеца и направи красноречив жест с лявата си ръка, сякаш завърташе ключ в катинар. — Ако изгубим, няма значение какво ще се случи с него. Ала ако победим, ще се нуждаем от него поне още веднъж. Навярно два пъти.

— Къде ще ходите? — попита Динки.

— В Америка от Ключовия свят — отвърна му Еди. — В малко градче в Северен Мейн на име Ловъл. Възможно най-рано през юни 1999 — поне доколкото еднопосочното време позволява.

— Отиването ми в Кънектикът като че ли сложи началото на пристъпите му — каза глухо Тед. — Знаете, че телепортацията ви в Америка ще влоши още повече състоянието му, нали? Или искате да го убиете? — Беловласият мъж говореше с равен тон: — Просто питам, господа.

— Знаем това — рече Роланд. — Когато му дойде времето, ще му кажа какви са рисковете и ще го попитам дали…

— Абе, що не си завреш тези глупости отзад? — извика Динки и Еди внезапно бе връхлетян от спомена за първите си часове на брега на Западното море, когато бе объркан, вкиснат и умиращ за хероин — спомен толкова силен, че за момент имаше усещане за deja vu. — Ако му кажеш, че искаш да се запали, Шийми само ще попита дали имаш кибрит. Та той те мисли за шибан Господ, човече!

Сузана чакаше отговора на Роланд със смесица от тревога и скверно любопитство. Такъв обаче не последва. Стрелеца се взираше безмълвно в Динки, пъхнал палци в колана си.

— Според мен си давате сметка, че един мъртвец не може да ви върне от Ключовия свят — рече Тед с разумен тон,

— Ще прескочим тази ограда, когато и ако стигнем до нея — заключи Роланд. — Сега ни чакат редица