Отмъстителите

пак заговори на Питър. Гласът му се сниши почти до шепот:

— Децата са били в магазина. Доколкото разбрах, оня едва не застрелял и тях. В този момент обаче се появило кучето на Рийд. И той взел, че убил него.

— Исусе! — След новината, че някой бе застрелял Ханибал — добродушния Ханибал със закачливото шалче на врата, който все преследваше летящата чиния на децата — чутото вече не можеше да бъде опровергано. Не знаеше защо, но това бе факт. — Искам да кажа, Исусе Христе!

Дейвид кимна и добави:

— Ако Исус се зачиташе поне малко в този свят, подобни злощастия щяха да се случват много по-рядко. Нали?

Питър си рече, че в историята на човечеството милиони са били избити в името на Исус, сетне пропъди тази мисъл и кимна. Като че ли това не бе най-подходящият момент за теологичен спор със съседа.

— Искам да ги прибера у дома, Дейв — измърмори Кърстин. — Да не са на улицата, какво ще кажеш?

Той я последва нагоре по хълма, изведнъж спря и се извърна:

— Къде е Мери?

— На работа — обясни Питър. — Оставила ми е бележка, че на връщане ще се отбие до търговския център. Сигурно всеки момент ще си дойде — в понеделник свършва работа в два. Защо питаш?

— Като се върне, накарай я веднага да се прибере в къщата, това е. Оня психар сигурно отдавна е изчезнал и едва ли ще го заловят, но човек никога не знае, нали така? А такъв, дето би застрелял вестникарче…

Питър кимаше. Небето се разтърси от гръмотевичен тътен. Ели изтръпна и се притисна към бедрото на майка си, но Ралфи се засмя.

Кърстин дръпна Дейвид за ръката.

— Да вървим. Само недей да се спираш и при Док.

Вирна брадичка към Билингзли, който стоеше с ръце в джобовете насред пресъхналата канавка и гледаше към долния край на улицата. Така бе присвил очи, че се бяха превърнали в яркосини сияния, подобни на екзотични риби сред мрежа от бръчки.

Дейвид отново потегли нагоре, дърпайки каручката.

— Как си, Ралфи? — попита Питър момченцето, когато каручката се изравни с него. Забеляза, че отстрани с избеляла бяла боя бе изписано „Бъстър“. Ралф изплези език и отново започна да издава звуци, подобни на жужене на оса в празен буркан, като издуваше бузи с такава сила, че направо бе заприличал на Дизи Гилеспи13.

— Ей, това е страхотен номер — отвърна Питър. — Като станеш голям, момичетата направо ще припадат за него, да знаеш.

— Смотаняк! — отвърна малкият калпазанин и направи презрителен жест, присъщ на доста по- възрастни хора.

— Вече прекаляваш, момчето ми — нежно го упрекна Дейвид и дори не се обърна. Задникът му подскачаше в прекалено тесните бански гащета. „Досущ като бисквити, прикрепени към бутала“ — рече си Питър.

— Какво стана? — попита Том с дрезгавия си глас, когато каручката достигна до него.

Питър изобщо не се заслуша в отговора на Карвър (Дейвид, който не бе забравил тревогите на жена си, осведоми Док за случилото се пътьом, без да спира) и погледна към кръстовището дали не се задава колата на съпругата му. Не забеляза никакво движение — само някакъв спрял микробус пред къщата на Абелсънови на Беър Стрийт. Жълтото купе бе толкова ярко, че едва ли не грееше. Питър предположи, че до известна степен този ефект може би се дължи на скупчените облаци, от които цялото небе бе притъмняло, но от този крещящ цвят човек направо го заболяваха очите. „Сигурно са някакви хлапетии“ — каза си. — „Никой друг не би се качил в кола с подобен цвят. Дори не прилича на истински автомобил, а по-скоро на някаква щуротия от «Стар Трек» или…“

Изведнъж го осени идея. Не беше много приятна.

— Дейв?

Карвър се обърна — коремът му висеше над банските гащета, а сапунената пяна от автомиялната операция засъхваше на люспици по зачервената кожа.

— С каква кола беше убиецът?

— С червен микробус.

— Точно така — вметна Ралфи.

Но Питър не го чу. Изцяло се бе съсредоточил върху думата „микробус“, а стомахът му се свиваше, сякаш бе прикачен към въртяща се манивела.

— Най-червеният, който можеш да си представиш — добави Кърстин. — И аз го видях. Гледах през прозореца и го видях как отмина надолу. Дейвид, няма ли да побързаш?

— Идвам — отвърна той и отново затегли каручката. В мига, в който се обърна с гръб, Питър (моментната му тревога бе преминала) изведнъж се изплези на Ралф, който точно в този миг съвсем случайно гледаше към него. Изненаданата физиономия на малкия бе доста комична.

Пъхнал ръце в джобовете си, Олд Док бавно закрачи към Питър. Падна гръм. Двамата вдигнаха глави и видяха облаците като тъмни парцали, които бяха надвиснали над Поплър Стрийт и закриваха цялото небе. Над центъра на Кълъмбъс блесна светкавица.

— Голям дъжд ще падне — отбеляза ветеринарят. Косата му бе тънка, бяла и пухкава като на бебе. — Дано да покрият тялото на момчето, преди да завали — замълча, сетне извади ръка от джоба си и прокара длан по челото си, сякаш да облекчи началните признаци на главоболие. — Ужасна работа. Славно хлапе беше. Играеше бейзбол.

— Зная — отвърна Питър. Спомни си как се засмя Кари, когато му бе казал, че догодина е негов ред на шортстопа, и изведнъж стомахът му се сви — органът (а не сърцето, както винаги са твърдели поетите), който е най-чувствителен към болките на човешката душа. Изведнъж всичко му се стори съвършено действително. Кари Риптън няма да играе като начинаещ шортстоп в уенуъртския отбор следващото лято; Кари Риптън няма да се втурне през задната врата и да попита какво има за вечеря. Кари Риптън бе отлетял в Нивга-Нивгаландия и от него бе останала единствено сянката му. Сега той е част от изгубените момчета14.

Отново изтрещя гръмотевица, този път толкова оглушителна и тъй близо, че Питър подскочи.

— Слушай — обърна се към Том. — В гаража имам един огромен брезент. Голям е почти колкото покривало за кола. Ако ида да го взема, ще ми помогнеш ли да покрием момчето?

— На полицай Ентрейджиън това може и да не му хареса — отвърна възрастният.

— Майната му на полицай Ентрейджиън, той е ченге, колкото съм и аз. Миналата година го изхвърлиха за вземане на подкуп.

— Ами като дойдат другите полицаи…

— И за тях не ми пука — прекъсна го Питър. Не плачеше, но гласът му бе прегракнал и вече не звучеше толкова спокойно. — Беше симпатично хлапе, наистина чаровно хлапе, а някакъв друсан кретен най-подло го е застрелял, като индианците във филмите на Джон Форд15.

— Ще вали и момчето ще се намокри. Иска ми се да кажа на майка му, че съм направил каквото съм могъл. Та ще ми помогнеш ли?

— Е, щом поставяш нещата така — рече Том и тупна Питър по рамото. — Хайде, господин учителю, да вървим.

— Мъж на място си ти.

5

Ким Гельр проспа целия инцидент. Всъщност продължаваше да спи върху неоправеното си легло, когато Сюзи и Деби Рос — червенокосото момиче, което толкова бе очаровало Кари Риптън — се втурнаха в спалнята и я заразтърсваха. Полусънена и замаяна, сякаш бе препила (следобеден сън в горещи дни като