Отмъстителите

копнееше да е с Джийн и да прави неща, които и през ум не й бе минавало да върши с Питър. Вина сковаваше половината й разсъдък, другата половина изгаряше от похот, а по средата, във все по- изтъняващата зона на здрача, се свиваше благоразумната, жизнерадостна, практична жена, за каквато винаги се бе смятала. Имаше незаконна връзка, любовникът й, и той като нея, дявол го взел, бе женен; сега бе на път към вкъщи, където я чакаше един добър човек, който нищо не подозираше (сигурна бе, че нищо не подозира, молеше се нищо да не подозира, разбира се, че не подозира, как би могъл), а под полата си нямаше бельо и цялото й тяло още пламтеше след днешния следобед; нямаше ясна представа как точно бе започнало всичко и как възнамерява да се държи отсега нататък в една толкова глупава и противна история — проклетият Джийн Мартин нямаше капка мозък в главата си, само дето тя, разбира се, изобщо не се интересуваше от главата му, със сигурност последната й грижа бе главата му, и какво ще да прави сега? Не знаеше. Но бе сигурна в едно — вече знаеше как се чувстват наркоманите и никога повече нямаше да ги обижда.

С тези безспирни хаотични мисли в главата си Мери шофираше по улиците на предградията, които се нижеха зад стъклата на колата като странни ориентири, и се надяваше да не завари Питър у дома, дано да е отишъл в „Милис“ за сладолед (или пък да е заминал за Санта Фе на гости на майка си за няколко седмици, това би било страхотно, така може би ще има възможност да се справи с тази ужасна агония). Изобщо не забеляза, че притъмня и че автомобилите, които я задминаваха по шосе № 290, бяха с включени фарове, не чуваше гръмотевиците, нито пък виждаше светкавиците. Не забеляза и паркирания жълт микробус, който отмина на кръстовището на Бъер и Поплър.

Когато обаче забеляза Брад и Белинда Джоузефсън на ливадата пред дома си, се стресна и се отърси от отнесените си размишления. Джони Маринвил разговаряше с Джоузефсънови. По-надолу забеляза още хора: Дейвид Карвър, облечен в толкова тесни, та чак неприлични бански гащета, стоеше на алеята пред дома си с ръце на кръста… близнаците на Рийдови… Ками, майка им… Сюзи Гелър и някаква нейна приятелка на ливадата пред къщата, а зад тях майка й, Ким Гелър…

Изведнъж я обзе ужасяваща мисъл — те знаят. Всичките знаят. Чакат я, те ще помогнат на Питър да я обеси на някое дърво или пък ще я претрепят с камъни, както гражданите претрепаха героинята в онзи роман на Шърли Джаксън, който бе чела в гимназията.

„Я не ставай глупава — заповяда онази част от съзнани ето, която все още й принадлежеше. Напоследък тя намаляваше застрашително, но още не бе изчезнала напълно. — Не чакат теб — каквито и да ги вършиш напоследък, светът не се върти само около теб, тъй че защо не се поусмихнеш? Сигурно далеч нямаше да се стряскаш толкова, ако не се разкарваше само по пола, без…“

По дяволите. Това там не е ли Питър? Не беше много сигурна, но приличаше на него. Питър и Олд Док — съседът. Покриваха нещо, проснато на ливадата пред къщата срещу магазина.

Този път гръмотевицата изтрещя толкова силно, че Мери се стресна и тихичко изписка. Първите дъждовни капки като метални сачми забарабаниха по предното стъкло. Мери осъзна, че двигателят работи на празен ход от… ами, кой знае откога, но от доста време, във всеки случай. Джоузефсънови и Маринвил сигурно са си помисли, че си е изгубила ума. Само дето светът наистина не се въртеше около нея — те изобщо не й обръщаха внимание, откри Мери, след като зави по Поплър. Белинда само й бе хвърлила поглед, а сега, заедно с останалите отново гледаше каквото там правеха нейният съпруг и старият Билингзли.

Докато се опитваше да различи какво всъщност представлява онова, което завиваха, и търсеше копчето за чистачките, защото дъждовните капки — при това доста големи започнаха да се стичат по стъклото, тя изобщо не забеляза жълтия микробус, който я последва по Поплър Стрийт, докато не се блъсна в колата й.

Из „Международно търговско списание на производителите на детски играчки“, януари 1994 г. (Година LX- LIV, брой 2), стр. ’96. Откъс от „Патенти 94: Общ преглед“ от Джон П. Мълър:

Въпреки че продажбите за тази година едва започват, вече има следколеден победител, който се радва на голям успех. Търсенето на дребно в иначе вялите месеци в края на зимата навежда на мисълта, че дори титанични патентни сделки като тийнейджърите-мутанти костенурки нинджа и Пауър Рейнджърс бледнеят, както би потвърдил всеки родител (в случая става дума и за момичета, и за момчета), в сравнение с най- новата мания — отряда на МотоКопс17 2200 и техните летящи микробуси. В събота сутрин по NBC започнаха да представят по-интересните продукти от серията с цели три седмици закъснение, поради което рекламата едва ли ше окаже осезаемо влияние върху Коледната треска за подаръци. Джон Клайст, вицепрезидент на фирмата „Гуд Палз“, която притежава патента на играчките МотоКопс, признава, че обикновено подобен пропуск (в случая резултат от вътрешни проблеми вече разрешени в завода на „Палз“ в Толидо) е фатален, но казва, че закъснялата рекламна кампания може би е допринесла за успеха на продукта. „Когато човек се появява на пазара за първи път, понякога го забелязват по-добре извън работилницата на дядо Коледа“ — шеговито отбелязва той.

Каквато и да е причината, видно е, че отрядът МотоКопс: полковник Хенри, Снейк Хънтър18, Баунти19, майор Пайк, роботът Рути и непобедимата-но-инак-истинска-жена Касандра Стайлс, заедно с архетипните врагове Ноу Фейс20 и графиня Лили Марш, ще бъдат най-търсените играчки през идващото лято.

Главна причина за задоволството на специалистите по маркетинг и инженерите на „Палз“ е незабавният успех на скъпите автомобили на МотоКопс, тъй наречените Пауър Усгънс21, които представляват футуристични микробуси с прибиращи се колелца и къси крила, които могат да се разтварят. Жълтият Джъстис Уегън22, червеният Тракър Ароу23, сребристият Рути-Тут на робота Рути и бонбонено розовият Дрийм Флоутър24 се продават добре, независимо от високите си цени. В момента сред осемте недостижимият шампион в продажбите е мъртвешки черният Мийтуегън25, управляван от страховития Ноу Фейс. Този факт ни най-малко не изненадва вицепрезидента на компанията Джон Клайст. „Децата обичат лошите“ — смее се той.

Мнозина родители протестират срещу „високия коефициент на насилие“, както те го наричат, на играчките МотоКопс 2200, но според Клайст новите епизоди от едноименната поредица (които ще се излъчат по NBC през март), ще наблегнат на „семейните ценности и мирното разрешаване на проблемите“. Каквито и „ценности“ да се внушават на почитателите на МотоКопс, човек не може да не усети еуфорията, която цари в „Гуд Палз“. Изведнъж се оказа, че тази незначителна компания е изтеглила най-печелившия билет.

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Поплър Стрийт/16:09/15 юли 1996 г.

Той вижда всичко.

За добро или за зло, това е вечната му орисия — и до ден-днешен възприема света като дете.

Вижда автомобила на Мери на ъгъла и знае, че тя се опитва да си обясни странната гледка пред очите си — много, много хора, застинали в необичайни пози, които никак не подхождат на ленивия късен летен юлски следобед. Когато колата отново потегля, той вижда как жълтият микробус, който вече се намира точно зад нея, също потегля; чува поредния страховит гръм и усеща първите ледени капки по ръцете си. Когато Мери завива по улицата, Джони вижда как жълтият микробус ненадейно ускорява и знае какво ще