Стивън Кинг
Джирусълъмс Лот
СКЪПИ БОУНС,
Бях приятно изненадан, когато влязох в студения, ветровит коридор на Чепълуейт, смазан от пътуването с отвратителния дилижанс, чувствайки непреодолима нужда да облекча пикочния си мехур, и видях писмото, надписано с безподобния ти почерк върху грозната масичка от черешово дърво до вратата! Бъди сигурен, че се залових да го дешифрирам веднага щом задоволих физическите нужди (в разкошната, украсена с орнаменти тоалетна на долния етаж, където е толкова студено, че пара излиза от устата ми).
Радвам се, че най-после си се съвзел от коварната болест, загнездила се от доста време в белите ти дробове. Уверявам те, че разбирам душевните ти терзания относно „лекарството“, което ти е помогнало. Каква ирония: болен аболюционист бива спасен от слънцето на Флорида, където гъмжи от роби! При все това, Боунс, обръщам се към теб като човек, който също е бил в „долината на сенките“:
Къщата е хубава и напълно отговаря на описанието, дадено от изпълнителя на завещанието на братовчед ми, но въпреки това ми се струва доста зловеща. Разположена е на висок хълм на около четири километра северно от Фалмът и на десетина километра северно от Портланд. Зад нея има около четири акра невъобразимо запустели земи. Хвойна, диви лози, храсталаци и различни пълзящи растения покриват живописните каменни стени, обграждащи имението. Псевдогръцки статуи върху пиедестали надничат със слепите си очи от руините — понякога имам чувството, че ще се нахвърлят върху мене. Струва ми се, че вкусът на братовчеда Стивън е клонял към уродливото. Видях стара беседка, почти скрита под алена смрадлика, и чудат слънчев часовник, в центъра на който някога е имало градина. Всичко това подсилва впечатлението за пълно безумие.
Но зашеметяващата гледка, разкриваща се от големия еркерен прозорец ме кара да забравя всичко грозно и отвратително. Погледът ми се наслаждава на скалите в подножието на нос Чепълуейт, и на океана. До прозореца стои огромно тумбесто бюро, което сякаш ме подканя да започна писането на романа, за който говоря толкова отдавна, че безсъмнено ти е омръзнало да ме слушаш.
Днес времето е мрачно, с превалявания от дъжд. Всичко наоколо ми изглежда сиво — разядените от водата крайбрежни скали, които са тук от памтивека, небето и разбира се, океана, чиито вълни шумно се разбиват в назъбените скали. Подът под краката ми вибрира — странно, но някак си приятно усещане.
Знам, че не одобряваш усамотението ми, скъпи Боунс, но повярвай, че съм доволен и щастлив. Освен това, Калвин е при мен — както винаги практичен и мълчалив, — знам, че мога да разчитам на него. Сигурен съм, че след няколко дни ще се ориентираме в обстановката и ще поръчаме продукти от града. Ще ни трябва цяла армия чистачки, за да отстранят що-годе напластения от години прах.
Трябва да свършвам — още не съм разгледал цялата къща, не съм надникнал във всички стаи. Навярно бедните ми очи ще бъдат подложени на изпитание при вида на купищата грозни мебели. Още веднъж ти благодаря за писмото — то беше като светъл лъч в кошмарната обстановка, — както и за загрижеността ти.
Предай сърдечните ми поздрави на съпругата си, помнете, че ви обичам.
СКЪПИ БОУНС,
Попаднал съм на прекрасно местенце!
Непрекъснато ме изумява, както ме изумява реакцията на жителите на близкото селце, научили за пристигането ми. Въпросното селце носи живописното име Причърс Корнърс1. Калвин вече е уредил ежеседмичната доставка на провизии. Погрижил се е и за дърва за огрев. Но когато се върна от селцето, лицето му беше помръкнало. Попитах го какво се е случило, а той мрачно процеди:
— Смятат ви за луд, мистър Буун.
Засмях се и казах, че навярно са научили за мозъчното възпаление, което получих след смъртта на моята Сара — добре знаеш, че по онова време действително бях изпаднал в умопомрачение.
Ала Кал рече, че местните жители били чували за мен единствено от братовчеда Стивън, който пазарувал от същите доставчици.
— Те твърдяха, сър, че всеки, който живее в Чепълуейт е луд, или рискува да стане такъв.
Направо бях изумен. Попитах го кой му го е казал. Кал обясни, че го изпратили при някакъв намусен и напълно идиотизиран тип на име Томпсън, собственик на четиристотин акра борови и брезови гори; той сечал дърветата с помощта на петимата си синове и продавал трупите на дъскорезниците в Портланд и на хората в околността.
Без да знае за нелепите предразсъдъци на местните жители, Кал му съобщил адреса, на който да доставят дървата за огрев. Томпсън зяпнал от изненада и заявил, че синовете му ще изпълнят поръчката, но само при условия, че ще докарат дървата по пътя откъм океана и само през деня.
Верният Кал, който по всяка вероятност изтълкува погрешно смайването ми, побърза да добави, че Томпсън вонял на евтино уиски и бърборел несвързано за някакво изоставено село, за роднините на братовчеда Стивън и за червеи… В крайна сметка прислужникът ми предал поръчката на един от синовете, който — доколкото разбрах — бил също така намусен, мърляв и пиян като баща си. Предполагам, че Кал се е сблъскал със същата реакция в единствения магазин в селцето, където разговарял със собственика, докато присъстващите се опитвали да прикрият любопитството си.
Думите му не ме разтревожиха. Известно ми е, че провинциалистите обичат да разнообразяват живота си с клюки, скандали и поверия и съм сигурен, че бедният Стивън се е оказал идеална мишена. Съгласи се, че има нещо странно в смъртта на човек, паднал от собствената си веранда и намерил смъртта си.
Къщата непрестанно ме изумява. Представи си — цели двайсет и три стаи, Боунс! Помещенията на горния етаж и картинната галерия са обковани с ламперия, която е плесенясала, но все още не е изгнила. Когато вляза в спалнята на покойния ми братовчед, чувам как плъховете уплашено тичат зад облицовката на стените — съдейки по шума, навярно са огромни — все едно, че чувам стъпки на хора. Не ми се иска да връхлетя върху някой от тях нощем… нито пък денем. Въпреки това не видях никакви дупки в ламперията, нито изпражнения. Много странно.
В галерията на горния етаж висят грозни портрети, поставени в рамки, които навярно струват цяло състояние. Някои от изображенията носят известна прилика със Стивън… доколкото си го спомням, разбира се. Струва ми се, че разпознах чичо Хенри Буун и съпругата му Джудит; останалите никога не съм виждал. Предполагам, че един от тях е прословутият ми дядо Робърт. За огромно съжаление не познавам тези роднини. Лицата им са интелигентни, от тях лъха същата жизнерадост, позната ми от писмата на Стивън до мен и съпругата ми. По принцип семейната вражда възниква поради някаква нелепа причина. Разбито бюро, размяна на обиди между братя, починали преди три поколения — и ето че невинните им потомци се настройват един срещу друг.
Имал съм късмет задето вие с Джон Пети сте успели да се свържете със Стивън в момент, когато ви се е струвало, че ще последвам, моята Сара на онзи свят. Съжалявам, че съдбата ме лиши от възможността да опозная по-добре братовчеда си: навярно щях да се забавлявам безкрайно докато го слушам да възхвалява любимите си статуи и грозните мебели.
Все пак не бива да описвам с толкова черни краски сегашния си дом. Действително вкусовете ни с братовчеда Стивън са противоположни, но ако не се смятат неговите „придобивки“, тук има истински
