възможни разновидности на онова, което се каня да предложа. Бих искал да бъде включено следното предложение в дневния ред за следващото общо събрание: Да бъде създаден отдел за ред и законност в Свободната зона и Стю Редман да го оглави.
Стю: Това е отговорна работа, Ник.
Глен: Интересно. Свързано е с това, което говорихме преди малко. Остави го да се изкаже, Стю, ще имаш тази възможност по-късно.
Ник: Щабът на този отдел трябва да бъде в Боулдърския околийски съд. Стю ще има властта да назначава свои хора, някъде към трийсетина, или повече, при единодушно гласуване на комитета на Свободната зона, или над седемдесет при гласуване на общо събрание. Това решение искам да видя в следващия дневен ред. Разбира се, можем да го обсъждаме, докато посинеем, и няма да стигнем доникъде, ако Стю не се съгласи.
Стю: Точно така!
Ник: Разраснахме се достатъчно, за да се нуждаем от закон. Нещата ще тръгнат на зле, ако не се погрижим за това. Случаят с момчето на Геринджър, каращо кола като бясно по Пърл Стрийт, и което катастрофира, но се отърва само с цицина на челото. Можеше да се пребие. Сега всеки, който го е видял тогава, знае, че от него не може да очаква нищо хубаво. Но никой не се е опитал да го спре, защото просто не са имали подобаващи правомощия. Сетне Рич Муфат. Вероятно някои от вас познават Рич, но за онези, които не го познават, той вероятно е единственият алкохолик в Зоната. Приличен човек, когато е трезвен, но когато се напие, не е отговорен за нещата, които върши. Преди три-четири дни решил да не остави здрав прозорец по Арапахо. Говорих с него, след като изтрезня — по моя си начин, нали разбирате, с бележки — и той бе много засрамен. Посочи назад и каза: „Виж. Виж какво съм направил! Навсякъде е пълно с изпотрошени стъкла! Ами ако някое дете се нареже! Аз ще съм виновен.“
Ралф: Не ми е жал за него.
Фран: Хайде, Ралф. Всеки знае, че алкохолизмът е болест.
Ралф: Болест, друг път. Отвратителна работа, точно това
Стю: И двамата не сте наред. Хайде, вие двамата, укротете се.
Ралф: Съжалявам, Стю. Продължавам да чета нататък.
Фран: А аз ще опитам да замълча поне за две минути, господин председател. Обещавам.
Ник: Та, накратко, намерих метла за Рич и той помете повечето от боклука, който бе направил. Свърши добра работа. Но беше прав да попита защо никой не го е спрял. Някога хора като Рич не можеха да припарят до алкохола; но сега всеки може да си вземе, колкото си пожелае. Освен това наистина вярвам, че Рич никога нямаше да бъде оставен да счупи втори прозорец, а той е счупил всичките от южната страна на улицата. Накрая е спрял, защото се е уморил. А ето още един пример. Имаме случай, при който мъж (няма да споменавам името му) открил, че жена му, на която също няма да спомена името, прекарва следобедите си с друг. Мисля, че всички се досещат за кого става дума.
Сю: Да, предполагам. Едър мъж с огромни юмруци.
Ник: Както и да е, този мъж набил другия мъж, а сетне и жена си. Смятам, че за нас не е от значение кой е бил прав и кой не…
Глен: Тук грешиш, Ник.
Стю: Остави човека да се доизкаже, Глен.
Глен: Така и ще направя, но после ще се върна на въпроса.
Стю: Добре. Продължавай, Ралф.
Ралф: Да, към края съм.
Ник: … Защото това, което е от значение, е, че човекът е извършил углавно престъпление, нападение и побой, и се разхожда свободен из града. От трите случая този притеснява гражданите най-много. Ние сме смесено общество и ще се появят всякакви конфликти и търкания. Помислете само, ако този мъж бе отишъл в оръжейния магазин и бе взел четирийсет и пет калибров пистолет, а после бе застрелял жена си и другия мъж вместо само да ги набие. Тогава щяхме да си имаме убиец на свобода.
Сю: Мили Боже. Какво е това? Най-великата мисъл на Деня?
Лари: Да, никак не е приятна. Има една стара приказка: Каквото лошо има да стане, непременно ще се случи.
Ник: Стю е нашият обществен и частен арбитър, което означава, че хората вече гледат на него като на представител на властта. Аз лично смятам, че той е добър човек.
Стю: Благодаря за добрите думи, Ник. Предполагам не си забелязал, че не ми липса самочувствие. Сериозно, въпреки че приемам предложението. Всъщност не искам проклетата работа — от това, което съм видял в Тексас, полицейската работа е по-скоро да избърша плюнката от ризата ти, когато хора като Рич Муфат се изплюят върху тебе, или да ти събера кокалите от пътя, ако те сгази някой, като момчето на Геринджър. Всичко, което искам е да поставим едногодишен мандат и за тази длъжност на събранието. И възнамерявам в края на годината да се освободя от задължението си. Приема ли се?
Глен: Мисля, че мога да говоря от името на всички ви. Искам да благодаря на Ник за предложението и да се запише в протокола, че смятам това за гениално. Поддържам предложението.
Стю: Добре, някой иска ли думата?
Фран: Да. Имам въпрос. Какво ще стане, ако някой те застреля?
Стю: Не смятам…
Фран: Не, ти не смяташ. Добре, Ник ще ми каже дали онова, което мисля, е правилно, или не. „О, съжалявам, Фран?“ Това ли ще ми каже? „Мъжът ти е в областния съд с куршум в главата и предполагам, че направихме грешка?“ „Света Богородице, аз ще имам бебе, а вие искате той да бъде Пат Гарет!“
Дискусията продължи десет минути, повечето от които по странични въпроси; Фран като секретар си поплака добре, а после се овладя. Гласуването за избирането на Стю като съдебен изпълнител на Зоната бе шест гласа против един, и този път Фран не пожела да промени гласа си. Глен помоли да му дадат думата за последен път, преди да закрият събранието.
Глен: Това е нещо средно, не е нито за гласуване, нито предложение, но ще ви даде материал за размисъл. Като се върна към третия пример на Ник за проблемите на законността и реда, той описа случая и завърши, казвайки, че е загрижен кой е прав, и кой греши. Вярвам, че Стю е един от най-честните мъже, който някога съм срещал. Но полицейската сила без съдебна система просто не е правосъдие. Това е правосъдието на юмруците. Сега да предположим, че онзи човек е имал четирийсет и пет калибров пистолет и е убил любовника на жена си. И да предположим, че Стю, нашият съдебен изпълнител, го прибере на топло. Сетне какво? Колко дълго ще го държи там? Съгласно закона, изобщо не можем да го задържим, поне според конституцията, която възприехме миналата вечер, защото според нея човека е свободен, докато не се докаже вината му пред съда. Сега всички знаем, че ще го държим под ключ. Няма да се чувстваме в безопасност, ако се разхожда на свобода! Така че ще го направим, макар да е антиконституционно, защото, когато безопасността и конституцията кръстосат шпаги, безопасността трябва да победи. Но сме длъжни да направим безопасността и конституцията равнозначни, колкото е възможно по-скоро. Трябва да помислим за съдебна система.
Фран: Всичко това е много интересно и съм съгласна, че трябва да помислим, но точно сега ще предложа да привършваме. Късно е и съм много уморена.
Ралф: Поддържам предложението. Ще поговорим за съдилища другия път. Главата ми се върти от толкова приказки. Възстановяването на страна е много по-трудно, отколкото ми се струваше отначало.
Лари: Амин.
Стю: Има предложение да се закрие събранието. Съгласни ли сте?
Предложението бе прието единодушно.
Франсис Голдсмит, секретар.
— Защо спря? — попита Фран, когато Стю бавно спря велосипеда до тротоара. — Остана още една пресечка. — Очите й още бяха зачервени от сълзите по време на събранието. Той си помисли, че никога не я бе виждал толкова уморена.
— Тази работа със съдебния изпълнител… — започна той.
