може би това бе нейната миризма, която му се струваше като изречена тайна, откровение за слушателя. Прокара пръсти в косите й.
Накрая се престраши да я целуне и тя не се отдръпна. Стоеше плътно притисната към него. Вероятно бе пет сантиметра по-ниска и лицето й бе вдигнато нагоре към неговото. Дойде му смътната мисъл, че това е една от най-удивителните иронии в живота му: когато любовта — или приемливото й точно копие — най- после го откри, той се чувстваше така, сякаш е излязъл от страниците на любовен роман в лъскаво списание за жени. Авторите на подобни романи (веднъж ги бе критикувал в анонимно писмо до Редбук) бяха от малцината поддръжници на принудителната евгеника.
Но сега лицето й бе вдигнато към неговото, устните й бяха влажни, очите й блестяха досущ… досущ… да, досущ като звезди. Единственият детайл, който бе несъвместим с описанията в любовните романи, бе ерекцията му, което наистина бе поразително.
— Сега — прошепна тя. — На канапето.
Някак стигнаха дотам, косата й се разпиля свободно по раменете; парфюмът й изпълни стаята. Ръцете му бяха върху гърдите й и тя не се противеше; всъщност се извиваше, така че той свободно да се наслаждава на тялото й.
— Ти си девствен — каза Надин. Не беше въпрос… и беше по-лесно, отколкото да се опитва да лъже. Харолд кимна.
— Тогава ще направим това. Следващия път ще бъде по-бавно. По-хубаво.
Тя разкопча джинсите му. Прокара пръст по корема точно до пъпа. Тялото на Харолд потръпна при допира й.
— Надин…
— Шшшт! — Лицето й бе скрито в дългите коси. Не можеше да види изражението й.
Джинсите му бяха дръпнати надолу и смешното му нещо бе дори още по-нелепо в бялото му бельо, в което бе повито (Слава Богу, че си бе сменил дрехите и се бе изкъпал), изскачайки като палячо от кутия. Смешното нещо нямаше представа от смешната си поява, защото работата бе страшно сериозна. Девствениците винаги бяха страшно сериозни — не се интересуваха от удоволствието, а от опита.
— Блузата ми…
— Мога ли…?
— Да, точно това искам. После аз ще се погрижа за теб.
„Да се погрижи“. Думите проехтяха в главата му като камъни, хвърлени в кладенец, а сетне той лакомо засмука гърдата й, вкусвайки солта и сладостта й. Тя си пое дъх.
— Харолд, това е прекрасно.
„Да се погрижи“, думите се блъскаха в главата му. Ръцете й се плъзнаха под слиповете и тя ги дръпна надолу.
— Повдигни се — прошепна Надин и той се подчини. Отне й по-малко от минута. Харолд извика от силата на онова, което изпита, неспособен да си помогне. Сякаш някой бе докоснал с клечка кибрит нервната му система под кожата, нерви, които оформяха паяжина в слабините му. Можеше да разбере защо толкова писатели правеха връзка между оргазма и смъртта.
Лежаха в мрака, той бе облегнал глава на канапето, изпитваше тежест в гърдите, устните му бяха отворени.
Страхуваше се да погледне надолу. Имаше чувството, че литри сперма са се размазали навсякъде.
„Млади момко, открихме петрол!“
Погледна я засрамено, объркан от бързия начин, по който бе свършил. Но тя му се усмихваше с онези спокойни, тъмни очи, които сякаш знаеха всичко, очи на младо момиче от викторианска картина.
— Извини ме — каза той.
— За какво? — попита Надин, без да откъсва очи от него.
— Явно това не ти е доставило голямо удоволствие.
— Напротив, удовлетворена съм. Ти си млад. Ще го правим толкова пъти, колкото пожелаеш.
Той я погледна, без да може да й каже нещо в отговор.
— Но трябва да запомниш едно нещо. Спомена нещо за това, че си девствен. Е, аз също съм девствена.
— Ти… — Явно изразът, изписал се на лицето му, бе доста комичен, защото тя отметна глава назад и се разсмя.
— Да, девствена съм. И нямам никакво намерение да се разделям с нея в близко време. Защото е предназначена за другиго.
— За кого?
— Много добре знаеш за кого, Харолд.
Той се вгледа в нея и усети внезапен хлад. Тя спокойно отвърна на погледа му.
— За него?
Тя кимна.
— Но мога да те науча на много неща — каза тя, извръщайки очи. — Ще ти покажа такива неща, които дори не си… не, може би си мечтал за тях, но не си вярвал, че могат да се сбъднат. Можем да си поиграем. Можем да се опияняваме. Да се къпем. Можем… — Тя млъкна и го изгледа. Погледът й бе лукав и съблазнителен. Той отново се възбуди. — Можем да правим всичко, каквото пожелаем, освен едно дребно нещо. Дреболия, не е чак толкова важно, нали така?
В главата му се замяркаха картини. Копринени шалове… ботуши… кожа… О, Боже. Фантазии на ученик. Някакъв своеобразен любовен пасианс. Но нали това не беше сън? Фантазия, породена от друга фантазия, творение на зловещия човек. Как желаеше всичко това, как я желаеше, но искаше и много повече.
— Трябва да си напълно откровен с мен — рече тя. — Ще бъда твоя майка, сестра, проститутка или робиня. Но ти трябва да ми разкажеш всичко, Харолд.
Той отвори уста, гласът му зазвуча като трептящо звънче.
— Но не даром. Нищо на този свят не е даром, дори сега, когато наоколо е пълно с вещи, които само чакат някой да ги вземе.
— Искаме едно и също — каза тя. — Знам какво таиш в сърцето си.
— Това не знае никой.
— Напротив, написано е в дневника ти. Бих могла да го прочета — знам къде е скрит, — но не се налага.
Той потръпна.
— По-рано беше ей там, под онази плоча — каза тя и посочи към камината, — но сега си го скрил на верандата.
— Откъде знаеш? Откъде?
— Той ми разказа. Той… може да се каже, че ми е написал писмо. А още по-важно е, че той ми разказа за теб, Харолд. За това как онзи каубой ти е отмъкнал жената и не те е включил в състава на комитета на Свободната зона. Той иска двамата да останем заедно, Харолд. Той е щедър. От този момент до времето, когато ще заминем оттук, ние принадлежим сами на себе си.
Надин го докосна с ръка и се усмихна.
— Настъпи времето да си поиграем. Разбираш ли ме?
— А после, Надин? Какво ще поиска от нас след това?
— Онова, което ти вече направи с Редман, когато излязохте да търсите Майка Абигейл…, но в много по- голям мащаб. А когато го направим, можем да отидем при него, Харолд. Можем да бъдем с него.
Очите й бяха притворени от екстаз и удоволствие. Странното обстоятелство, че обича друг, но е готова да отдаде тялото си на него, отново възбуди в него силно желание.
— Ами ако откажа?
Тя сви рамене и гърдите й съблазнително се надигнаха.
— Животът ще продължи, нали така, Харолд? Ще ми се наложи да намеря друг начин, за да направя онова, което съм длъжна да сторя. Ти ще тръгнеш по свой път. Рано или късно ще намериш друго момиче, което ще се съгласи да направи за теб онази дреболия, която аз ти отказвам. Но след време тази дребна подробност ще ти се стори много отегчителна.
— Откъде знаеш? — попита той с крива усмивка.
