— Не ми го побира ума, това е — промърмори Ралф. — А за онова, което каза за Майка Абигейл, дори не искам да мисля. Събуди го, Стю, и по-бързо да се махаме оттук.
Стю отново се наведе към Том.
— Том?
— Да.
— Искаш ли да видиш слон?
Том незабавно отвори очи и се огледа наоколо.
— Казах ви, че нищо няма да се получи. Наистина. Том не може да заспи посред бял ден.
Ник подаде на Стю бележка.
— Ник казва, че си се справил чудесно.
— Наистина ли? Застанах ли на главата си като миналия път?
— Не — отвърна Стю. — Дойдохме да те попитаме дали искаш да ни помогнеш.
— Аз? Да помогна? Разбира се! Обичам да помагам!
— Работата е опасна, Том. Искаме да тръгнеш на запад, а сетне да се върнеш и да ни разкажеш какво си видял.
— Разбира се. Съгласен съм — каза Том без никакво колебание, но на Стю му се стори, че за миг през лицето му премина сянка… и се скри в простодушните му сини очи.
— Кога трябва да тръгна?
Стю леко сложи ръка на врата на Том и се попита какво по дяволите прави тук? Как си представяше тези неща като не беше Майка Абигейл и нямаше пряка връзка с Небесата?
— Много скоро — тихо промълви Стю. — Много скоро.
Когато Стю се върна в апартамента, Франи приготвяше вечерята.
— Отби се Харолд — каза тя. — Поканих го да остане за вечеря, но той отказа.
— О.
Тя го изгледа внимателно.
— Стюарт Редман, какво куче те е ухапало?
— Куче на име Том Кълън, предполагам.
Разказа й всичко. Седнаха да вечерят.
— Какво означава всичко това? — попита Фран. Лицето й бе бледо и всъщност не се хранеше, само разбъркваше храната в чинията си.
— Проклет да съм, ако знам — каза Стю. — Това е нещо като прозрение, така мисля. Не знам защо би трябвало да се плашим от факта, че Том има видения по време на хипноза, след като всички имахме сънища на път за тук. Ако не са били един вид прозрение, тогава изобщо не знам какво са били.
— Но това беше отдавна… или поне на мен така ми се струва.
— Да, на мен също — съгласи се Стю и осъзна, че той също разбърква храната в чинията си.
— Виж, Стю, разбирам, че се съгласихме да не говорим за работите на комитета извън събранията, ако е възможно. Ти каза, че ще се караме постоянно и сигурно си прав. Не съм споменала нито дума за превъплъщението ти в съдебен изпълнител Дилън след двайсет и пети, нали така?
Той леко се усмихна.
— Не, не си, Франи.
— Но ще те попитам все още ли си убеден, че изпращането на Том е добра идея. След случилото се този следобед.
Не знам — отвърна Стю и отмести чинията си встрани. Повечето от храната бе недокосната. Стана, отиде до бюфета и намери пакет цигари. Беше намалил пушенето до три-четири цигари на ден. Запали си една и дълбоко пое дима в дробовете си.
— Ако погледнем от положителната страна, историята му достатъчно обикновена, за да бъде достоверна. Изпъдили сме го, защото е малоумен. Никой няма да успее да докаже обратното. И ако се прибере жив и го хипнотизираме — за Бога, та той потъва в хипнотичен сън, щом щракнеш с пръсти, — ще ни каже всичко, което е видял, важни или незначителни неща. Може да се окаже, че той е по-добър очевидец от останалите двама. Не се съмнявам в това.
— Ако се върне.
— Да. Инструктирахме го да пътува на изток само нощем и да се крие денем. Ако види повече от един човек, да бяга. Но ако види само един, да го убие.
— Стю, нали не сте го направили!
— Разбира се, че сме го направили! — ядосано отвърна той. — Не си играем на шикалки, Фран! Нали разбираш какво може да се случи на него… или на Дейна… или на съдията, ако ги заловят? Защо иначе ще си против от самото начало?
— Добре — тихо промълви тя. — Добре, Стю.
— Не, не е добре! — каза той и загаси току-що запалената цигара в пепелника с такава сила, че наоколо се разхвърчаха искри. Няколко паднаха на ръката му и той ги махна с бързо движение. — Не е добре да изпращаме слабоумно момче да води нашите битки, не е добре да разиграваш живи хора като пионки по шахматна дъска и никак не е добре да даваш заповеди за убийства като някой мафиотски шеф. Но не зная какво друго бихме могли да сторим. Просто не зная. Ако не открием какво крои, има голяма опасност някой ден през пролетта той да превърне цялата Свободна зона в един голям облак във формата на гъба.
— Добре.
Той бавно сви юмруци.
— Извинявай, че ти викнах. Не съм прав.
— Няма нищо. Не ти отвори Кутията на Пандора.
— Предполагам, че всички заедно я отворихме — мрачно каза той и запали друга цигара. — Във всеки случай, когато му казах, че трябва да убие, ако на пътя му се изпречи сам човек, той се смръщи. Само за миг. Дори не съм сигурен дали Ралф или Ник го забелязаха. Но аз го видях. Сякаш размишляваше: „Добре, разбирам какво искаш да ми кажеш, но аз сам ще реша, когато му дойде времето.“
— Чела съм, че не можеш да внушиш на някого да направи нещо, което не би сторил, ако е буден. Човек няма да прекрачи моралните си задръжки, само защото някой му е наредил, когато е бил под хипноза.
Стю кимна.
— Да, съгласен съм. Но какво ще стане, ако Флаг е разположил предни постове по цялата си източна граница? Аз щях да го сторя на негово място. Ако Том се натъкне на тези постове, той ще им разкаже историята си. Но ако се върне обратно на изток и се натъкне на тях, те ще го убият. И ако Том не убие, ще убият него.
— Може би твърде много се тревожиш за тази част от плана — рече Франи. — Искам да кажа, ако изобщо има предни постове, те ще са нарядко, нали?
— Да. По един човек на всеки шейсет километра, например. Освен ако няма пет пъти повече хора от нас.
— Том вероятно ще успее да се справи, освен ако имат радар — такива неща, каквито сме гледали в шпионските филми.
— На това се надяваме. Но…
— Но съвестта ти е гузна — тихо промълви тя.
— Е… може и така да е. За какво е идвал Харолд, скъпа?
— Остави куп карти, на които е отбелязано в кои участъци са търсили Майка Абигейл. Във всеки случай той работи в погребалния комитет, както и в този по издирването на Майка Абигейл. Изглеждаше доста уморен, но дългът му към Свободната зона не е единствената причина. Прави още нещо, както изглежда.
— Какво?
— Харолд си има жена.
Стю повдигна вежди.
