турнир. Когато Дарнъл бе убит, приятелят ми се намирал в Лайгониър заедно с родителите си. И в двата случая имаше желязно алиби. Бях сигурен, че разполага с такова и за времето, когато е настъпила смъртта на Джънкинс. Досега бяха загинали седем души, всички свързани по някакъв начин с Арни и с Кристин. Навярно този път полицаите ще се усъмнят, дори слепец би забелязал, че приятелят ми има мотив. Но вестникът не съобщаваше, че „анонимно лице помага на полицията в издирването“, както деликатно се изразяват англичаните.
Казах си, че полицаите не съобщават всичко на журналистите. Но инстинктът ми подсказваше, че те не подозират Арни във връзка с последното убийство, в което е бил замесен автомобил.
И този път беше успял да се измъкне. Питах се какво ли е видял Джънкинс зад себе си, докато е пътувал по шосето за Блеърсвил. Навярно червено-бяла кола — празна, или шофирана от мъртвец. Побиха ме тръпки, целият настръхнах. Седмина мъртъвци!
Трябва да се сложи край на това! Обикновено психопатът се пристрастява към убийствата. Ако Майкъл и Реджина не се съгласят с налудничавите планове на сина им, един от тях, или може би двамата, ще бъде следващата жертва.
Какво ще се случи, ако през първия учебен ден Арни предложи на Лий да се омъжи за него и тя му откаже? Представяте ли си какво ще завари пред дома си на връщане от училище?
Господи, колко се страхувах!
Мама надникна през вратата.
— Денис, защо не закусваш?
— Зачетох се във вестника. Не съм гладен, мамо.
— Трябва да се храниш добре, иначе няма да оздравееш. Искаш ли да ти приготвя овесена каша?
При мисълта за омразната каша стомахът веднага ме сви, но успях да се усмихна и поклатих глава.
— Не искам. Но на обяд ще си изям всичко.
— Обещаваш ли?
— Честна дума.
— Дени, какво ти е? Напоследък изглеждаш много уморен и изнервен.
— Нищо ми няма, мамо.
Усмихнах се още по-широко, за да й покажа колко съм добре; изведнъж я видях да слиза от колата си пред търговския център в Монроувил, а недалеч от нея е паркиран червено-бял автомобил, чийто мотор работи на бавни обороти. Мама, метнала чанта през рамо, минава пред Кристин, а тя внезапно се стрелва към нея.
— Сигурен ли си? Да не те боли кракът?
— Не.
— Изпи ли си витамините?
— Да.
— А шипковия чай?
Избухнах в смях. За миг мама като че се разгневи, после също се усмихна и промълви с ирландския си акцент (който звучи прекрасно, защото майка ми е половин ирландка):
— Ти си сладур, Дени Гилдър.
После се върна в „кабинета си“ и оттам отново се разнесе неравномерното тракане на пишещата й машина.
Взеха вестника и се загледах в снимката на преобърнатата кола на Джънкинс. Надписът отдолу гласеше: „Нова жертва на колата на смъртта“.
Помислих си: „Джънкис не се е интересувал кой продава бомбички и цигари на Уил Дарнъл. Бил е служител на щатската полиция, а тези ченгета разследват по няколко случая едновременно. Може би се е опитвал да открие убиеца на Мучи Уелч, или…“
Изкуцуках до кабинета на мама и почуках.
— Влез.
— Извинявай за безпокойството, мамо…
— Я не се занасяй, Денис!
— Ще ходиш ли до центъра?
— Може би. Защо питаш?
— Искам да ме закараш до библиотеката.
Изпитвах леко главоболие от взирането в апарата за прожекция на микрофилм, но бях открил онова, което търсех. Подозренията ми се оправдаха — не че се отличаваха с някаква особена проницателност.
Джънкинс се занимавал с издирването на шофьора, убил Мучи Уелч… и същевременно ръководел разследването, свързано със смъртта на Репертън, Трелони и Боби Стантън. Трябва да е бил най-тъпото ченге на света, за да не разбере, че Арни е замесен и в двата случая.
Облегнах се на стола, изключих апарата и притворих очи. Опитах се да се поставя на мястото на Джънкинс. Той подозира, че Арни има нещо общо с убийствата. Не ги е извършил, но по някакъв начин е замесен. Дали се е съмнявал в Кристин? Може би. Във филмите по телевизията детективите безпогрешно разпознават оръжието, с което е извършено убийството, пишещата машина, на която е напечатано писмото за откуп, както и марката на колите, чиито шофьори са избягали от местопроизшествието.
Полицаите навярно ще анализират частиците олющена боя…
След това Дарнъл бива арестуван. За Джънкинс това е добре дошло. Гаражът е запечатан, а колите в него — „арестувани“. Навярно той подозира, че…
Какво?
Напрегнах въображението си: аз съм полицай и вярвам единствено в логичните обяснения. И кого ще заподозра? След миг ми хрумна верният отговор.
Точно така, ще си кажа, че е имало съучастник. Никой нормален човек не би си помислил, че колата убива сама. И така…
След като запечатват гаража, Джънкинс довежда най-добрите техници и лаборанти. Оглеждат най- щателно Кристин и търсят някакви доказателства. На мястото на Джънкинс щях да съм абсолютно сигурен, че ще открият някакви следи. Да се блъснеш в човешко тяло или в бариерата на парка не е като да се удариш в пухена възглавница.
Какво намират вещите експерти?
Абсолютно нищо.
Не откриват нито една драскотина, никакви третирани с кит повърхности, нито капчица кръв. Не намират частици кафява боя от счупената бариера. С една дума — никакви доказателства, че Кристин е била използвана при което и да е от двете престъпления.
След убийството на Дарнъл — може би на следващия ден — Джънкинс е отишъл в гаража, за да огледа Кристин. На негово място положително щях да го направя. Да пробиеш стена не е шега работа; ако го е направила кола, то сигурно здравата е пострадала, невъзможно е да се поправи за една нощ. И какво открива там? Само Кристин, без нито една драскотина. Това ме наведе на друго предположение, което обясняваше защо Джънкинс не е наредил да следят колата. Може би е подозирал участието на Кристин, но накрая логиката надделяла и навярно непряко станала причина за смъртта му. Не е наредил да я следят защото, подобно на собственика си, тя имаше желязно алиби.
Дори да я беше огледал най-щателно след убийството на Дарнъл, Джънкинс би стигнал до логичното заключение, че Кристин няма нищо общо със случилото се, въпреки очебийните доказателства.
По повърхността й няма дори драскотина. Защо не? Просто Джънкинс не знае всичко. Спомних си за милометъра, който се върти обратно, за пукнатината в предното стъкло, която постепенно се бе смалила, а накрая — напълно изчезнала, като че колата се връщаше във времето. Спомних си още за хаотично сменяните части, което изглеждаше напълно лишено от здрав разум. Пред очите ми изплува кошмарното пътуване в новогодишната нощ: стари модели коли, които изглеждат чисто нови, театър „Странд“ все още стои на мястото си, полузастроеният квартал, довършен още преди двайсет години…
„Дребен недостатък“ — бе казал Арни по повод на ми — лометъра. Но Рудолф Джънкинс не е подозирал за него и затова загинал.
Всички знаем, че рано или късно старата кола се поврежда, независимо от доброто поддържане. Автомобилът, слязъл от конвейера прилича на новородено бебе и също като него с течение на времето
