преди малко Дон изразяваше мнението на приятелите си — действително се чувстваха нарочени.
— Големи смелчаги, няма що! — иронично промълви учителят. — Трима срещу двама! Така ли си свикнал, Бъди! Комай дори численото превъзходство не ти помага!
Бъди му хвърли смразяващ, заплашителен поглед, после отново забоде очи в земята.
— Онези копелета започнаха всичко — промълви той.
— Лъжеш… — поде Арни.
— Затваряй си устата, грознико! — прекъсна го Бъди. Понечи да каже още нещо, но мистър Кейси го сграбчи и го заблъска в стената на бараката, където имаше табела с надпис: „Място за пушене“. При всеки удар табелата издрънчаваше, като че подчертаваше драматизма на ситуацията. Учителят подхвърляше Бъди Репертън така, като че беше парцалена кукла. Казах си, че независимо от ниския си ръст, навярно е доста як.
— Ще си затваряш гнусната уста! — задъхано изрече той и отново запрати Бъди в стената. — Ще си я затваряш, или добре ще я изплакнеш! Защото нямам никакво намерение да ти слушам мръсотиите.
Изведнъж пусна ризата на побойника, измъкнала се от панталоните му — отдолу се показваше белият му, отпуснат корем. После невъзмутимо се обърна към Арни:
— Та какво казваше?
— Минах покрай „пушкома“ на път за стадиона, където се канех да обядвам — отвърна Арни. — Репертън пушеше заедно с тези приятелчета. Приближи се до мен, изби от ръката ми плика с обяда и го настъпи. Направо го размаза. — Очевидно се канеше да каже още нещо, но преглътна и каза: — Затова се сбихме.
Само че аз нямах намерение да мълча. По принцип и при нормални обстоятелства не съм доносник или дърдорко. Но Репертън очевидно бе решил, че побоят не е достатъчно отмъщение срещу човека, заради когото Дарнъл го изгони от гаража си. Явно възнамеряваше да забие ножа си в корема на Арни, възможно бе дори да го убие. Ето защо се намесих.
— Мистър Кейси?
Учителят ме погледна. Застанал зад него, Бъди Репертън злобно се втренчи в мен, сякаш ме предупреждаваше: „Дръж си езика зад зъбите! Това е само между нас!“. Допреди година някаква криворазбрана гордост би ме накарала да се подчиня и да му играя по свирката, но сега се бях променил.
— Какво има, Денис?
— Той има зъб на Арни още от лятото. Освен това носи нож и по всичко личеше, че възнамерява да го използва.
Арни бе впил в мен потъмнелите си, непроницаеми очи. Спомних си как нарече Репертън „лайнар“ — любимата дума на Льобей — и ме побиха тръпки.
— Долен лъжец! — с престорено възмущение възкликна Репертън. — Никакъв нож нямам!
Кейси безмълвно го изгледа. По всичко личеше, че Вандерберг и Уелч са хванати натясно. Явно разбираха, че този път „забавлението“ няма да приключи със задържане след часовете, нито с познатото им временно отстраняване от гимназията, а с изключване.
Трябваше да съобщя само още една подробност. Замислих се и за малко не се отказах. Сетне си рекох, че става дума за живота на най-добрия ми приятел. В душата си бях убеден, че Бъди не се шегуваше и наистина се канеше да намушка Арни. Ето защо обясних:
— Бъди има нож, и то автоматичен.
Очите на Репертън проблясваха, или по-скоро хвърляха мълнии, сякаш ме заплашваше, че ще ме прокълне и ще ме изпрати в ада, или най-малкото — в ортопедичното отделение на някоя болница.
— Глупости, мистър Кейси — дрезгаво изрече той. — Кълна, се, че лъже…
Учителят не му отговори, а се обърна към Арни и попита:
— Вярно ли е, че Репертън те е заплашвал с нож?
Арни като че се колебаеше дали да отговори. После произнесе тихо, като че въздишаше:
— Да.
Сега заплашителният поглед на Бъди беше насочен към двама ни.
Кейси се обърна към Мучи Уелч и Дон Вандерберг. Забелязах, че е променил подхода си: движенията му бяха бавни и предпазливи, като че опипваше почвата под краката си. Явно бе разбрал, че невниманието може да му струва скъпо. Попита ги строго:
— Видяхте ли ножа?
Двамата сведоха очи и не порониха нито дума. Мълчанието им беше достатъчно красноречив отговор. Мистър Кейси нареди:
— Изпразни джобовете си, Бъди.
— Ще има да вземаш! — сопна се Репертън. — Не можеш да ме принудиш.
— Грешиш, ако мислиш че нямам право да ти заповядвам — меко промълви учителят. — Сбъркал си и ако смяташ, че не мога да те претърся, стига да пожелая. Но…
— Хайде, опитай! — изкрещя Бъди. — Ще те размажа върху стената, плешив скапаняк такъв!
Повдигаше ми се, чувствах се безпомощен. Ненавиждах подобни сцени на насилие, а тази беше най- неприятната от всички, които бях виждал.
Но мистър Кейси контролираше положението и нито за миг не промени поведението си.
— … няма да го направя — невъзмутимо довърши той. — Сам ще изпразниш джобовете си.
— Друг път! — сопна се Бъди. Облягаше се на стената на работилницата, за да не се забележи издутия му джоб. Ризата му се бе измъкнала от панталона и измачканите й пешове закриваха чатала му. Очите му изплашено се стрелкаха във всички посоки, като на хванато в капан животно.
Мистър Кейси погледна към Мучи и към Дон Вандерберг.
— Качвайте се в стаята ми. Да не сте мръднали оттам — и без това здравата сте загазили.
Двамата бавно се отдалечиха. Вървяха близо един до друг, сякаш за морална подкрепа. Мучи се обърна и погледна назад. В този миг в училището прозвуча звънец. Учениците започнаха да се прибират на групи, някои хвърляха любопитни погледи към нас. Бяхме пропуснали обяда, но вече не бях гладен.
Мистър Кейси насочи вниманието си към Бъди.
— Благодари на Бога, че се намираш на училищна територия — подхвана той. — Ако действително имаш нож и си го използвал, това е физическо насилие със смъртоносно оръжие за което изпращат в затвора.
— Хайде, докажи го! — изкрещя Бъди. Лицето му гореше, дишаше нервно, на пресекулки.
— Ако моментално не изпразниш джобовете си, ще предложа да те изгонят от училище. Междувременно ще позвъня в полицията и щом излезеш от пределите на гимназията, веднага ще те арестуват. Разбираш ли в каква каша си се забъркал? — Той мрачно го изгледа и продължи: — Тук имаме свои правила, но тежко ти, ако попаднеш в ръцете на ченгетата. Естествено, ако не носиш нож, нищо няма да ти се случи. Но ако намерят оръжие в теб…
Той замълча. Настъпи гробна тишина.
Четиримата стояхме като вкаменени. Казах си, че Бъди няма да се подчини. Ще се съгласи с временното отстраняване от училище и ще се опита да се отърве от оръжието. Но той явно размисли и осъзна, че полицаите ще потърсят ножа. Измъкна го от задния си джоб и го захвърли върху асфалтовата площадка. При падането копчето се натисна, дългото острие изскочи и застрашително проблясна под следобедното слънце.
Арни се втренчи в него и избърса устата си с опакото на ръката.
— Върви в канцеларията и ме чакай, докато дойда — тихо нареди мистър Кейси.
— Майната ти! — истерично изкрещя Бъди и гневно отметна падналата върху челото му коса. — Напускам тази шибана кочина!
— Добре, чудесно — равнодушно промълви учителят, като че Репертън му предлагаше чаша кафе. В този момент разбрах, че Репертън никога повече няма да стъпи в либъртивилската гимназия. Този път няма да има временно отстраняване от занятия. Родителите му ще получат по пощата съобщение за изключването му, в което се излагат причините и се цитират права на настойниците.
Бъди изгледа двама ни с Арни и се ухили, сетне изкрещя:
— Ще ви го върна тъпкано! Ще ви го върна и след това ще ви се иска никога да не сте се раждали на
