Капан за сънища

Чарлс беше подходящ за целта, също и Марша, която спеше до него, вкопчила се в дланта на Дарън, господин Камбоджанска пура, живущ в Нюпорт. Върху гладката й страна се беше проточила ивица червеникаво-златиста растителност. Съпругът й още не беше заразен, но лицето на неговия зет — май името му беше Бил — почти не се виждаше от червеникавата растителност. „Този е най-подходящ“ — помисли си Хенри.

Коленичи до Бил, хвана го за ръката, покрита с ужасяващата трева, и чрез мисълта си проникна в съзнанието му, в което се преплитаха страшни сънища:

Събуди се, Бил! Време е за ставане, сънльо. Трябва да се махнем оттук. Ако ми помогнеш, ще успеем. Хайде, събуди се!

Събуди се и стани герой!

7

Бил реагира с главозамайваща бързина.

Хенри почувства как съзнанието на човека се втурва към него, изтръгвайки се от сковалите го кошмари, посягайки към него както давещият се протяга ръка към спасителя, който му се е притекъл на помощ. Умовете им се свързаха като куплунзите на два товарни вагона.

Не говори, дори не се опитвай да проговориш — каза му Хенри. — Само се дръж здраво за мен. Необходима ми е подкрепата на Марша и Чарлс. Четиримата ще се справим.

Какво…

Нямаме време, Бил. Да започваме.

Бил хвана ръката на Марша. Тя веднага отвори очи, сякаш очакваше да я събудят, а Хенри усети как копчетата в съзнанието му се превъртяха още едно деление напред. Марша не беше обрасла като [???]бил, но вероятно притежаваше вродена способност за телепатия, защото без да задава въпроси, хвана ръката на съпруга си. Вероятно беше разбрала както се случва и какво трябва да предприеме. За щастие беше схванала, че разполагат с крайно ограничено време. Задачата им беше да изплашат хората, задържани в отбора, после да ги използват като тяга.

Чарлс се стресна, надигна се и така се облещи, че очите му едва не изхвръкнаха от орбитите си. После скочи на крака, сякаш някой го беше ударил. Четиримата се хванаха за ръце като участници в спиритически сеанс… каквито всъщност бяха.

Дайте ми го — каза им Хенри, а те се подчиниха. Стори му се, че му подадоха вълшебна пръчица.

Чуйте всички — извика той.

Хората наоколо се събудиха и вдигнаха глави, неколцина седнаха като наелектризирани.

Слушайте ме и ме подкрепете, увеличете силата ми! Това е единствената ви възможност за спасение, затова ме подкрепете!

Те машинално се подчиниха, все едно ръкопляскаха в такт с някаква мелодия. Ако им беше дал време да размислят, вероятно нямаше да е толкова лесно, може би дори щеше да претърпи неуспех; ала когато се обърна към тях, повечето бяха заспали и съзнанията на заразените, надарени с телепатични способности, бяха широко отворени за внушенията му.

Подчинявайки се на интуицията си, Хенри им изпрати поредица от картини: войници с маски заобикалят обора, повечето носят автоматично оръжие, на гърбовете на други има черни раници, свързани с нещо като дълги палки. Той нарочно подсили картините, изобразявайки лицата им като карикатури на жестокостта, които във вестниците винаги красят първата си страница. Следва нареждане, дадено по високоговорител, от палките бликва горяща течност — напалм! Покривът на обора мигновено пламва.

Той мислено пренесе действието във вътрешността на сградата, изпращайки изображения на хора, които са обхванати от паника, щурат се насам-натам и надават писъци. През дупките на покрива прокапва втечнен огън и подпалва сухата трева в сеновалите. Косата на някакъв човек пламва, след миг започва да гори канадката на една жена, от джоба на която се подават билети от ски-лифта.

Вече всички гледаха Хенри и приятелите му, които се държаха за ръце. Само телепатите получаваха изображенията, но най-малко шейсет процента от задържаните бяха заразени, а онези, които не умееха да четат мисли, бързо доловиха паниката; когато дойде приливът, понася на вълните си всички лодки.

Без да изпуска дланите на Бил и Марша, Хенри отново прехвърли въображаемата камера извън обора. Пламъците вече обгръщаха сградата, заобиколена от войниците, гласът по високоговорителя им заповяда да не позволяват на нито един задържан да избяга.

Всички вече бяха на крака и говореха едновременно (изключение правеха само онези с най-силната способност за телепатия; те само се взираха в него, а ужасените им очи се открояваха върху лицата им, покрити с бирус). Той им показа обора, който гореше като факла, защото бурният вятър разпалваше огъня, ала войниците продължаваха да изливат напалм върху сградата, а гласът от високоговорителя крещеше:

— ТОЧНО ТАКА, МОМЧЕТА! НИТО ЕДИ НЕ БИВА ДА СЕ ИЗПЛЪЗНЕ! ТЕ СА ЗЛОКАЧЕСТВЕНИЯТ ТУМОР, А НИЕ СМЕ ЛЕКАРСТВОТО ПРОТИВ НЕГО!

Въображението му също се разпали като огън, който се подхранва от само себе си: няколко души успяват да излязат през вратите или да изскочат през прозорците, повечето са обгърнати от пламъци. Между тях е жена, която стиска в прегръдките детето си. Войниците застрелват всички с изключение на непознатата с детето, които, докато тичат се превръщат в живи факли.

— Не! — в един глас изкрещяха няколко жени, а Хенри осъзна с почуда, че повечето, дори онези, които нямаха деца, бяха видели себе си в бягащата жена.

Всички бяха на крак и се блъскаха един в друг като стадо крави по време на гръмотевична буря. Налагаше се да ги задвижи преди да са имали възможност да осъзнаят какво правят, камо ли да размислят.

Използвайки силата на съзнанията им, свързани с неговото, той им изпрати изображение на магазина на Гослин:

ТОВА Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ВИ ШАНС. СПАСЕНИ СТЕ, МИНЕТЕ ЛИ ПРЕЗ МАГАЗИНА! АКО СЕ НАЛОЖИ, СЪБОРЕТЕ ОГРАДАТА! НЕ СЕ КОЛЕБАЙТЕ! СКРИЙТЕ СЕ В ГОРАТА! ТЕ ЩЕ ИЗГОРЯТ ОБОРА ЗАЕДНО С ВАС! ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА СПАСЕНИЕ Е В ГОРАТА. СЕГА! СЕГА!

Той се намираше дълбоко в кладенеца на съзнанието си, действайки под влияние на таблетките, които му беше дал Оуен, и събирайки цялата си сила, изпращаше внушения: Тук ви дебне сигурна смърт, там ще бъдете в безопасност. Изображенията, които използваше, бяха елементарни като илюстрации от детска книжка. Не разбра кога е започнал да скандира на глас:

— Сега! Сега! Сега!

Марша Чайлс подхвана скандирането, последваха я нейният девер и Чарлс, чиито гърди и корем бяха обрасли с червеникаво-златистата растителност:

— Сега! Сега! Сега!

Макар че не беше заразен, поради което притежаваше телепатични способности колкото средностатистически мечок, Дарън долови вибрациите и се присъедини към хора:

— Сега! Сега! Сега!

Заразата, предизвикана от паниката, която се пренасяше от човек на човек, беше по-прилепчива от бируса:

— Сега! Сега! Сега!

Сградата се тресеше от виковете на хората, които ритмично вдигаха стиснатите си юмруци, като че ли бяха на рокконцерт:

— СЕГА! СЕГА! СЕГА!

Ненадейно Хенри осъзна, че също вдига юмрук, напрягайки раменните си мускули, макар непрекъснато да си напомняше, че не бива да се поддава на масовата психоза, която беше създал; когато тези хора се спуснеха на север, той щеше да хукне в обратна посока. Изчакваше да се стигне до повратната точка, когато връщане назад не можеше да има — моментът, в който ще проблесне искра, последвана от спонтанно разгаряне.