чакаше шевролет. Ейс отвори вратата, остави безценната книга с картата на седалката и взе ключовете от таблото. После мина отзад и отвори багажника. Имаше ясна представа какво очаква да намери там и не остана разочарован. Кирка и лопата с къса дръжка бяха кръстосани старателно във формата на X. Вгледа се по-внимателно и видя, че търговецът е приготвил дори работни ръкавици.
— За всичко си помислил — каза си той и затвори багажника.
На задната броня му се мерна лепенка и той се наведе да я прочете:
Ейс се разсмя. Метна се на колата и тръгна по Тин Бридж към запустелия парцел на Требълхорн, откъдето смяташе да започне разкопките си. Докато се движеше по Пендърли Хил от другата страна на моста, покрай него мина кабриолет, пълен с млади мъже. Те пееха с пълно гърло „Исус е мой приятел“, а на лицата им грееха блажените усмивки на вярващите.
9
Един от тези мъже бе Лестър Айвънхоу Прат. След мача той и момчетата бяха отскочили до Лейк Обърн на около двайсет и пет мили от Касъл Рок. Там се провеждаше едноседмично честване с религиозна насоченост и Вик Тримейн бе казал, че по случай Деня на Колумб ще има специална служба с песнопения. И тъй като Сали бе взела колата му и двамата нямаха никакви планове за вечерта — нито кино, нито вечеря в Макдоналдс — той бе решил да отиде с Вик и момчетата, до един смирени християни.
Знаеше, разбира се, защо останалите толкова настояват да се разходят до Лейк Обърн и причината не бе само религиозна. На тези събирания идваха много красиви момичета, а хубавите песнопения, вълнуващите притчи и поредната доза християнски дух винаги ги правеха по-общителни.
Лестър, който си имаше момиче, гледаше на плановете и намеренията на приятелите си с индулгенцията на отдавна женен мъж. Беше тръгнал с тях колкото да не ги обиди, а и защото след ритници и блъскане по игрището винаги му беше приятно да изслуша една хубава служба и да попее на воля. Това така го успокояваше.
Сбирката беше прекрасна, но накрая толкова много хора се юрнаха да търсят опрощение, че работата се проточи повече, отколкото бе очаквал. Имаше намерение, като се върне, да звънне на Сали и да я покани на сладолед. Беше забелязал, че момичетата понякога обичат да вършат разни неща просто ей така, без предварителни уговорки.
След като прекосиха Тин Брижд, Вик спря да го остави а ъгъла на Мейн и Уотърмил.
— Добре поритахме, а Лес — провикна се Бил Макфарланд от задната седалка.
— Наистина — отвърна весело той. — Хайде пак да се съберем в събота! Тогава сигурно ще успея да ти счупя ръката като хората!
Четиримата в колата се изсмяха безгрижно на шегата му и Вик потегли. Мелодията на „Исус е мой приятел“ отново се разнесе във въздуха, в който още се чувстваше полъхът на лятото.
През есента, когато времето се задържи необичайно топло, човек винаги очаква, след като се скрие слънцето, над земята да пропълзи студ, но тази вечер времето беше направо горещо.
Лестър тръгна бавно нагоре по хълма, уморен, но безкрайно щастлив. Когато човек е отдал сърцето си на Господа, всеки ден е прекрасен, но някои дни са просто фантастични. Този бе един от тях и единственото, за което мечтаеше в момента, бе да си вземе един душ, да се обади на Сали и да се пъхне в леглото.
Той зяпаше звездите, опитвайки се да открие съзвездието Орнон и същевременно вървеше към къщи. В резултат на което, още преди да направи и две крачки в двора, налетя с топките напред в задната броня на мустанга си.
— Ууух! — извика, преви се и стисна приклещените си тестиси.
След малко, когато набра сили и вдигна глава да погледне колата си, очите му бяха насълзени от болка. Какво всъщност правеше мустангът тук? Хондата на Сали щеше да стане готова чак в сряда, а може би дори и в четвъртък или петък, като се вземат предвид празниците.
И тогава в съзнанието му изведнъж проблесна розова мисъл: Сали е вътре! Дошла е, докато го е нямало, и сега го чака! Може би дори е решила, че вече му е дошло Времето! Извънбрачният секс беше грях, разбира се, но в края на краищата човек трябва да счупи някое и друго яйце, ако иска да направи омлет. А той беше готов да изтърпи наказанието си за този грях, стига тя да го иска.
— Ойларипи-пиии! Къде е милинката ми Сали? — провикна се весело и се отправи към стълбите, стискайки изтръпналите си тестиси.
Сега те вече тръпнеха по-скоро от нетърпение, отколкото от болка. Лестър извади ключа изпод изтривалката и влезе.
— Сали? Тук ли си? Извинявай, че закъснях. Ходих до Лейк Обърн с момчетата и…
Той замлъкна. Никой не му отговаряше, което можеше да означава само, че Сали, уви, не е в къщата. Освен…
Втурна се презглава по стълбите, сигурен, че ще я намери заспала в леглото му. Виждаше я как се събужда от шума, как отваря прекрасните си очи, как се изправя в леглото, а завивката се смъква и разкрива красивите й гърди (които той бе докосвал — е, кажи-речи — но никога не бе виждал). После протяга ръце да го прегърне, прелестните й, сини като метличина очи го поглеждат с любов и още преди часовникът да удари десет, двамата вече не са девствени. Ойларипи!
Но спалнята му бе празна, както всъщност и всички останали помещения. Чаршафите и одеялата както винаги бяха на пода: Лестър така кипеше от енергия и жажда за живот, че не можеше просто да стане от леглото като всички нормални хора, а изскачаше от него, готов не само да посрещне деня, но да го превземе и покори.
Сега обаче ентусиазмът му се бе поохладил и той слезе на долния етаж — притеснен и умислен. Колата му беше тук, но не и Сали. Какво ли можеше да означава това? Лестър не знаеше, но положението никак не му се нравеше.
Запали лампата на двора и излезе да огледа колата. Може да му е оставила бележка? Но още преди да прекрачи прага, гледката го вцепени. Да, имаше бележка. Но тя беше написана на предното стъкло на мустанга му с яркорозов спрей, може би взет от собствения му гараж:
Лестър дълго стоя на стълбите и препрочита съобщението на годеницата си, неспособен да проумее какво всъщност става. Да не би да е заради разходката? Да не би да си е помислила, че е отишъл в Лейк Обърн да се среща с някоя друга? За огорчената му душа това бе единственото логично обяснение.
Той влезе в къщата и набра номера на Сали. Телефонът звъня повече от двайсет пъти, но отсреща никой не се обади.
10
Сали знаеше, че той ще я потърси, затова бе помолила Айрийн Латдженс да прекара нощта у тях. Полудяла от любопитство, тя веднага се съгласи. Приятелката й беше толкова разтревожена за
Сали обаче нямаше никаква намерение да казва на никого какво и се е случило. Беше прекалено срамно и тя бе решила твърдо да го отнесе със себе си и в гроба. Затова в продължение на повече от половин час стоически отклоняваше въпросите на Айрийн, но после цялата история се изля от душата й заедно с водопад от сълзи. Приятелката й държеше ръката и и я слушаше, а очите и ставаха все по-големи и все по- ококорени.
— Няма нищо — утешаваше я тя и я люлееше в прегръдките си. — Не се тормози, Сали. Остави го тоя кучи син. Исус те обича, аз също. А и преподобния Роуз. Освен това не си останала длъжна на тоя наперен
