Неизживени спомени

— Време е, Майра.

— Искам да бъда с Елвис — простена тя. — Ще го направя, но не сега. Моля ви, не сега.

— Не, Майра, точно сега. Обеща ми и ще изпълниш обещанието си. Иначе горко ще съжаляваш.

Дочу се рязко пукане. Жената погледна към снимката и с ужас видя, че на стъклото, точно върху лицето на Елвис, зееше грозна пукнатина.

— Не! — извика. — Не правете това!

— Не аз го правя — отвърна Гонт през смях. — Ти си виновна — държиш се като глупава малка мръсница. Това е Америка, Майра. Тук само курвите могат да работят легнали. В Америка почтените люде или стават от леглото и полагат усилия за онова, от което имат нужда, или го губят завинаги. Мисля, че си забравила това. Аз, разбира се, винаги мога да намеря кой да извърти номер на господин Бофорт, но що се отнася до прекрасната ти „афера“ с Краля…

Още една пукнатина пробяга като светкавица през стъклото и Майра с ужас забеляза, че от отровния въздух, който се процеждаше през нея, лицето отдолу започна бързо да се състарява и сбръчква.

— Не! Ще го направя! Ставам веднага, ето! Само спрете това! СПРЕТЕ ГО!

Тя скочи от леглото сякаш бе видяла гнездо скорпиони до себе си.

— Когато изпълниш обещанието си, Майра — каза й той. Сега гласът му звучеше някъде дълбоко в съзнанието й.

— Нали знаеш?

— Да, да!

Майра погледна отчаяно към снимката — от нея я гледаше един стар и болен човек, с лице, подпухнало от разгулен живот и презадоволеност. Ръката, която държеше микрофона, се бе превърнала в нокти на лешояд.

— Когато изпълниш мисията си, снимката ще бъде наред. Само внимавай да не те види някой, Майра. Иначе повече няма да видиш Краля.

— Няма! Няма! — смутолеви припряно тя.

Сега, застанала пред дома на Хенри Бофорт, Майра си спомни за това предупреждение и внимателно се огледа в двете посоки, за да се увери, че никой няма да я забележи. По пътя не се виждаше жив човек. Самотна врана грачеше монотонно в нечий запустял парцел. Денят пулсираше като жив. Земята дремеше, унесена от бавния ритъм на собственото си сърце.

Закрачи към къщата с ръка на ножницата. По гърба й се стичаше пот. Макар да не го съзнаваше, а и да не би повярвала, ако й кажеха, на фона на този пасторален пейзаж тя за миг бе постигнала истинска красота. Бледото й, безизразно лице бе изпълнено с целенасоченост и решителност, каквито до този момент не бе познавала. Скулите й се открояваха за пръв път, откакто бе решила, че призванието в живота й е да си похапва на воля. През последните четири дни тя бе толкова ангажирана да експериментира все по- странен секс с Краля, че дори не бе помислила за ядене. Косата й, която обикновено висеше около лицето й като парцал, сега бе опъната назад в стегната опашка. Вероятно потресени от изненадващата свръхдоза хормони или пък от внезапния спад в консумацията на захар след години на пресищане, пъпките, които откакто се помнеше, избухваха по лицето й като досадни вулкани, сега се бяха изпокрили някъде. Но най- забележителни бяха очите й — огромни, сини, почти диви. Това не бяха очите на Майра Ивънс, а на някакъв свиреп звяр, който всеки момент щеше да нападне.

Тя стигна до колата на Хенри. Сега вече нещо се задаваше по шосе 117 — един стар, разнебитен пикап се тътреше към града. Тя се шмугна към предницата на тъндърбърда и приклекна до решетката. Когато колата отмина, се изправи, извади някакво листче от горния джоб на ризата си, приглади го внимателно и го пъхна под чистачката на колата. Текстът на него гласеше:

Дойде ред и на щика.

Майра отново хвърли бърз поглед наоколо, но единственото живо същество в този опустял район бе една самотна врана — може би същата, която допреди малко се бе провиквала от ливадите. Тя бе кацнала на един телеграфен стълб точно срещу дома на Хенри и сякаш я наблюдаваше.

Жената извади щика, стисна го с две ръце, замахна и го заби до дръжката в предната гума на колата. Лицето й застина в тревожно предчувствие — очакваше да чуе оглушителен трясък, но гумата издаде само кратък, бездиханен стон и тъндърбърдът се килна безпомощно на една страна. Тя измъкна щика, доволна, че Чък винаги държеше играчките си добре наострени.

После мина от другата страна и раздра и втората гума. Нямаше търпение да се върне при снимката, но в известен смисъл беше доволна, че дойде. Беше й забавно. Мисълта за това как щеше да реагира Хенри при вида на любимия си тъндърбърд направо я възбуждаше. Бог знае защо, но бе напълно сигурна, че когато отново се върне на борда на „Лайза Мари“, ще има какво да покаже на Краля.

Оставаха й задните гуми. Щикът вече не режеше така лесно, но тя компенсираше със собствения си ентусиазъм.

Когато задачата бе изпълнена и четирите гуми на колата бяха надлежно разпрани, Майра отстъпи крачка назад да се наслади на творението си. Дишането й бе учестено, по слепоочията й се стичаше пот. Обърса челото си припряно и грубо като мъж и огледа колата. Тъндърбърдът беше клекнал почти до земята, опрян на хромираните си джанти, а скъпите радиални гуми висяха по тях като разтопени.

И изведнъж, макар никой да не я бе молил за това, Майра Ивънс реши да даде нещо от себе си — опря върха на щика в лъскавата каросерия на колата и издра дълга, плътна драскотина.

Щикът протяжно изскърца по гладкия метал и тя се скова от страх, сигурна, че Хенри Бофорт я е чул и всеки момент ще вдигне някоя от щорите.

Това, разбира се, не се случи, но Майра осъзна, че е време да си върви. Беше стояла достатъчно дълго, пък и в спалнята й Кралят чакаше. Тя прибра щика в ножницата, пусна отгоре ризата на Чък и забърза към колата си. Преди да стигне до „Кроткия тигър“, някакъв автомобил я задмина, но той се движеше в обратна посока, така че шофьорът можеше да види само гърба й, стига да нямаше навика да оглежда жените в огледалото за обратно виждане.

Тя се пъхна в колата си, свали ластика от главата, спусна косата си около лицето и тръгна обратно към града. Всичко това бе извършено с една ръка. Другата си имаше работа между краката й.

Когато пристигна у дома, бързо се втурна към спалнята, изкачвайки стъпалата две по две. Снимката беше там, където я бе оставила. Тя хвърли обувките си, изхлузи дънките, грабна снимката и скочи в леглото с нея. Пукнатините по стъклото бяха изчезнали. Елвис отново бе станал млад и красив.

Същото можеше да се каже и за Майра Ивънс… макар и временно.

7

Сребърното звънче над вратата изчурулика веселата си мелодия.

— Здравейте, госпожо Потър, каза ведро Гонт и сложи поредната отметка в списъка си. — Вече бях решил, че няма да дойдете!

— За малко да стане точно така — отвърна Ленор Потър.

Изглеждаше притеснена и разсеяна. Сребристата й коса, обикновено коафирана до съвършенство, сега бе прибрана в стегнат кок. Комбинезонът й висеше под скъпата пола. Около очите й имаше тъмни кръгове, а самите те неспокойно се стрелкаха напред-назад с безпощадно подозрение.

— Доколкото си спомням, искахте да видите плюшените играчки. Разбрах, че имате колекция от детски…

— Да ви кажа честно, не мисля, че днес съм в състояние да гледам такива изящни предмети. — Тя беше съпруга на най-богатия адвокат в Касъл Рок и говореше с рязък, типично адвокатски тон. — Изпаднала съм в такъв душевен дискомфорт! Денят ми е направо пурпурен. Не просто червен, а пурпурен!