Отново освети наоколо с фенерчето и забеляза, че шнурът на видеото е спуснат от задната част на шкафа завършва с щепсел, който лежи на пода на няколко метра от най-близкия контакт. Но това не беше проблем, тъй като без друго нямаше ток.
„Знаеш ли какво? — каза си той. — Мисля, че това няма никакво, абсолютно никакво значение. Смятам, че щом свържа кабелите и поставя касетата във видеото, всичко ще заработи. Защото, ако е човек, Гонт не може да направи онова, което стори, или да знае подробностите, които са му известни… Гласът на дявола гали слуха и съблазнява, Алън — в никакъв случай не бива да поглеждаш онова, което ти е оставил.“
Пренебрегвайки гласа на разума, той остави фенерчето и взе кабела. За миг го разгледа, сетне се наведе и го включи в телевизора. Ламаринената кутия едва не изпадна от ризата му. Успя да я хване, преди да падне на пода, и я постави на шкафа до видеото.
9
Докато караше към „Неизживени спомени“, на Норис Риджуик внезапно му хрумна, че трябва да е полудял — много повече от преди, а това би означавало, че изобщо не е с всичкия си — ако възнамерява сам да се справи с Лийлънд Гонт.
Свали микрофона от поставката му и каза:
— Кола № 2 вика базата. Тук Норис, шерифе, върна ли се?
Освободи бутона, но дочу само оглушително пиукане и пращене. Сега епицентърът на бурята се намираше точно над Касъл Рок.
— Майната ти! — процеди той и насочи колата към сградата на общината.
Може би Алън е там или пък някой ще му каже къде да го открие. Шерифът положително е наясно какво трябва да се направи… но дори да не знае, ще му се наложи да изслуша изповедта на Норис: той, Норис Риджуик, беше разрязал гумите на Хю Прийст и бе причинил смъртта му само защото искаше да притежава същата като на своя стар баща въдица.
Пристигна пред общината, когато стрелката на часовника под моста беше на 5, и паркира зад някакъв яркожълт фургон — навярно на хората от телевизията.
Изскочи навън под проливния дъжд и се втурна в канцеларията на шерифа с надеждата да открие Алън.
10
Поли замахна с чашката на вакуумпомпата към паяка, изправен на задните си крака, и този път той не се отдръпна, а сграбчи с косматите си предни крака дървената дръжка. Ръцете на Поли се сгърчиха от болка, когато отвратителното насекомо намести пихтиестото си тяло върху гумената чашка. Тя отслаби хватката си и в следващия миг паякът запълзя по дръжката като шишкав акробат по опънато въже.
Точно когато младата жена си пое дъх да изкрещи, усети върху раменете си предните крака на насекомото, като че я прегръщаше нахален донжуан. Безжизнените му тъмночервени очи бяха вперени в нейните. Устата му, от която се подаваха извитите кучешки зъби, се отвори и тя усети дъха му, вонящ на горчиви подправки и на разлагаща се плът.
Отвори уста да изкрещи. В този миг паякът вкара вътре крака си. Бодливи, четинести косъмчета издраскаха езика й. Насекомото издаде звук, подобен на мяукане.
Поли превъзмогна инстинктивното желание да изплюе отвратителния, пулсиращ крайник. Вместо това захвърли помпата и сграбчи крака на паяка. Същевременно здраво стисна зъби. Нещо изхруска, все едно бе сдъвкала няколко таблети, устата й се изпълни със студена, горчива течност, подобна на престоял чай. Паякът изпищя от болка и се опита да измъкне крака си. Бодливата му четина издраска до кръв дланите й, но тя отново вкопчи изкривените си от болка ръце в крака на чудовището, за да не му позволи да избяга, и започна да го извива, както се къса пуешко бутче Разнесе се силен, режещ звук. Паякът отново изпищя от болка.
Сетне се опита да се изплъзне. Поли го дръпна обратно и изплю горчивата, тъмна течност, изпълнила устата й — знаеше, че доста дълго време не ще се отърве от отвратителния й вкус. Малко беше учудена от този прилив на сили, но все пак го разбираше. Вярно, че беше изплашена до смърт и отвратена, но най-вече беше вбесена.
Паякът се опита да я ухапе с извитите си зъби, но задните му крака загубиха нестабилната си опора върху дръжката и той щеше да падне… ако Поли не се беше намесила. Тя с всичка сила притисна с лакти горещото му, издуто тяло, сетне го повдигна; гърчещите се крака на насекомото издраскаха лицето й. От тялото му рукна черна кръв и се стече по ръцете й като ручейчета, които изгаряха кожата й.
— Стига толкова! — изкрещя жената и захвърли надалеч чудовищния паяк. Той се удари в стената зад ваната и тялото му се разцепи; бликна фонтан от черна кръв. За миг остана там, тъй като вътрешностите му бяха прилепнали към плочките, сетне тупна във ваната. Поли отново грабна помпата, втурна се към него и го заудря, все едно че с метла удряше мишка. Но паякът само потръпна и се опита да изпълзи встрани, краката му търсеха опора в гуменото килимче на жълти маргаритки.
Младата жена сграбчи помпата за гумената чашка, сетне я заби в тялото на паяка, използвайки дръжката като копие.
Прободе отвратителното създание, което нададе писък, сетне коремът му се разцепи и вонящите му вътрешности се изсипаха върху гуменото килимче. Паякът се загърми с последни сили, докато напразно се опитваше да обвие с пипалата си кола, който Поли беше забила в сърцето му. Най-сетне престана да се движи.
Младата жена направи крачка назад и затвори очи, чувства, че й се завива свят. Вече й причерняваше и всеки миг щеше да рухне на земята, когато името на Алън блесна като фойерверк в съзнанието й. Тя сви длани в юмруци и ги удари една в друга. Внезапната болка в ставите бе беше неописуема, но й помогна да дойде на себе си. Отвори очи, приближи се до ваната и погледна вътре. Отначало й се стори, че не вижда нищо, после забеляза паяка. Беше голям колкото нокътя на кутрето й и със сигурност бе мъртъв.
— Как ли пък не! — изрече Поли с писклив, треперещ глас.
Но сега нямаше време да мисли за паяка. Алън беше много по-важен, той се намираше в смъртна опасност, и то заради нея. Трябва да го намери и да му помогне, преди да е станало прекалено късно.
А може би непоправимото вече се е случило!
Ще отиде в службата му. Все някой ще знае къде…
Внезапно й се стори, че чува гласа на леля Еви:
Да.
Разбира се, че знае.
Втурна се към вратата, в главата й се въртеше една и съща натрапчива мисъл, сякаш нощна пеперуда се блъскаше в абажура на запалена лампа:
Глава пета
1
Часовниковият механизъм на бомбата, поставена под моста, който от незапомнени времена жителите на Касъл Рок наричаха Тин Бридж, достигна нулата в 7.38 вечерта. Беше вторник 15 октомври 1991 година от новото летоброене. Електрическият заряд, предназначен да задейства звънчето, премина по оголените жици, които Ейс бе прикрепил към полюсите на деветволтовата батерия на устройството.
Камбанката действително иззвъня, ала само след миг тя заедно с часовниковия механизъм беше
