Малчуганът наблюдаваше преследващата ги кола през задното стъкло. Жена му я следеше в огледалцето за обратно виждане. Алън не можеше да види лицето й, но забеляза, че тя се е привела, обтягайки предпазния колан. Осъзна че вижда съпругата и сина си за последен път, и в този миг съжали, че се е поддал на изкушението — не искаше да ги вижда, щом не можеше да промени нищо, не искаше да бъде свидетел на жестоката им смърт.
Но вече нямаше връщане назад.
Доджът блъсна скаута. Ударът не беше силен, но Ани караше с висока скорост. Колата й не можа да вземе завоя, изскочи от шосето и се понесе към горичката, където я очакваше високият бор.
— НЕ! — изкрещя Алън.
Скаутът попадна в крайпътната канавка, премина я, продължи на две колела, сетне с беззвучен трясък се вряза в бора. През предното стъкло изхвърча парцалената кукла с кашмирено шалче, удари се в някакво дърво и отхвръкна сред храстите.
Зеленият чаленджър спря на ръба на канавката.
Предната лява врата се отвори.
Ейс Мерил слезе от колата.
Погледна към жалките останки от скаута, почти скрити от облака пара, излизаща от пробития радиатор, и се засмя.
— НЕ! — отново изкрещя Алън и с две ръце блъсна видеото. То падна на пода, но не се счупи, а кабелът беше прекалено дълъг, за да се измъкне. По екрана пробягна зигзагообразна линия, но телевизорът продължи да работи. Шерифът видя как Ейс Мерил се качва в колата си, без да престава да се смее; сетне сграбчи червеното „Сони“, вдигна го над главата си, обърна се и го запрати в стената. Проблесна ярка светлина, разнесе се глух трясък, сетне настъпи тишина, нарушавана само от бръмченето на видеото, което продължаваше да работи. Шерифът го ритна и то най-сетне замлъкна.
Това бе непознат глас. Беше хладнокръвен и безумен, но в думите му имаше безмилостна логика. Гласът на Брайън Раск беше напълно заглъхнал; сега Алън дочуваше само новия глас, който непрекъснато повтаряше едно и също:
От срещуположната страна на улицата се разнесоха още две оглушителни експлозии — бръснарницата и погребалното бюро се взривиха почти едновременно, бълвайки към небето и по улицата счупени стъкла и горящи отломки. Той не им обърна внимание.
Машинално грабна кутията със змията, просто защото я бе донесъл, следователно трябваше да я вземе със себе си. Бавно се отправи към вратата, заличавайки предишните си следи, и излезе от магазина. Не чуваше експлозиите около себе си. Не виждаше зейналата дупка между сградите долния край на Мейн Стрийт, нито отломките от тухли и стъкло, които покриваха улиците. Касъл Рок и всичките му жители, включително Поли Чалмърс, не съществуваха за него. Беше обсебен от мисълта да отиде в Меканик Фолс. Единствено това имаше смисъл. Всъщност означаваше
Седна в колата и хвърли на седалката до себе си пистолета, фенерчето и магическата кутия. Представяше си, че е стиснал Ейс Мерил за шията и започва да го души.
5
— Стой! — отново изкрещя Норис. — Стой, не мърдай!!
Мислеше си, че има невероятен късмет. Намираше се на петдесетина метра от ареста, където смяташе да затвори Дан Кийтън. Не беше сигурен за спътника му… но скоро щеше да разбере какво са вършили тези двамата. Изобщо не приличаха на хора, които са се грижили за болните и са утешавали опечалените.
Полицай Прайс премести поглед от Норис към мъжете застанали под старомодната дървена табела с надпис „Областен съд“. Сетне отново погледна към заместник-шерифа. Ейс и бащата на Зипи се спогледаха и едновременно посегнаха към пистолетите, затъкнати в коланите им.
Преди малко Риджуик бе стрелял във въздуха според инструкциите за действие в подобни ситуации. Сега, все още следвайки процедурата, той хвана дясната си китка в другата си ръка и се прицели. Ако написаното в учебниците бе вярно, онези двамата няма да разберат, че дулото на пистолета е насочено помежду им, всеки ще мисли, че се прицелва право в него.
— Долу ръцете от пистолетите! Веднага!
Бъстър и непознатият отново се спогледаха и отпуснаха ръце.
Норис хвърли поглед към младия полицай.
— Хей, Прайс, искаш ли да ми помогнеш? Стига да не си преуморен.
— Какво правиш? — попита младокът. Изглеждаше разтревожен и очевидно нямаше желание да се включи в акцията. Случилото се през нощта и най-вече взривяването на моста го бе накарало да заеме изчаквателна позиция. По всичко изглеждаше, че предпочита да остане пасивен. Нещата в Касъл Рок бяха загрубели твърде бързо.
— Арестувам ги — отсече помощник-шерифът. — А ти какво си мислиш, че правя?
— Арестувай този — провикна се Ейс и му показа среден пръст. Бъстър истерично се изкикоти.
Прайс неуверено ги изгледа, сетне извърна очи към Норис.
— Ами… по какво обвинение?
Приятелят на Бъстър се изсмя.
Заместник-шерифът насочи цялото си внимание към двамата мъже и с ужас забеляза, че неусетно са започнали да се отдалечават един от друг. Когато беше насочил пистолета си към тях, те стояха рамо до рамо. Сега разстоянието помежду им беше около пет метра и продължаваха да го увеличават.
— Не мърдайте! — провикна се той. — Застанете един до друг!
Ала двамата не се помръднаха; стояха под проливния дъжд и зорко го наблюдаваха.
— Като начало ги арестувам за незаконно притежаване на оръжие! — гневно изкрещя Норис на полицай Джо Прайс. — А сега си извади палеца от задника и ела да ми помогнеш!
Грубите му думи накараха младежа да пристъпи към по-решителни действия. Той се опита да извади пистолета си, установи, че кобурът му е закопчан, и се опита да го отвори. В този момент се взривиха бръснарницата и погребалното бюро.
Бъстър, Норис и Прайс погледнаха към горния край на улицата, но не и Ейс, който чакаше точно този момент. Измъкна с мълниеносна бързина револвера си и стреля. Куршумът улучи Норис в лявото рамо, засегна белия му дроб и счупи ключицата му. Когато забеляза, че двамата мъже са се раздалечили, помощник-шерифът се бе отдалечил от тухлената стена; сега беше запратен към нея. Ейс отново стреля и в стената, на сантиметри от ухото на Норис, се образува кратер. Рикошетът прозвуча като разгневено жужене на огромно насекомо.
— Майчице! — изпищя полицай Прайс и още по-усърдно се зае с освобождаването на револвера си.
— Очисти този тип, татенце! — провикна се Ейс. Устата му беше разтегната в широка усмивка. Прицели се и отново стреля в Норис и третият му куршум се заби в костеливото рамо на заместник-шерифа, който се свлече на колене. В небето проблесна мълния. Колкото и да беше невероятно, раненият все още чуваше как по улицата шумно се търкалят парчета от тухли и дърво, резултат от последната експлозия.
Младокът Прайс най-сетне успя да разкопчае кобура. Точно измъкваше пистолета си, когато един откос от шмайзера на Кийтън отнесе горната част на главата му и запрати тялото му в тухлената стена.
Риджуик още веднъж вдигна пистолета си, който сякаш тежеше петдесет килограма. Стисна го с две ръце и се прицели в Кийтън. Бъстър беше по-удобна мишена отколкото приятеля му. Освен това току-що бе убил полицай, а подобни деяния се наказваха сурово в Касъл Рок. Може местните хора да са селяндури, но поне не са
Револверът отскочи и заместник-шерифът политна назад, а куршумът на Ейс улучи празното пространство, където само преди секунда беше главата на Норис. Бъстър Кийтън също политна назад, притиснал ръце към корема си, през пръстите му бликаше кръв.
Норис лежеше до стената редом с полицай Прайс, дишаше на пресекулки, притискаше раната в рамото
