Марк беше на мястото до шофьора, Каси беше зад волана. В устата си имаше цигара и караше на заден през процепа между две коли, очите й се бяха притворили от дима. Тя пуши! Също като мен!
Каси рязко се стрелна по улицата и едва не се сблъска с друга кола. Шофьорът, възрастен мъж, ядно натисна клаксона, но Каси извади цигарата си от устата и му прати въздушна целувка; Джоджо я виждаше как се смее. После отплуваха.
Да му се не знае.
Смачка цигарата си с крак, изпуши още една, после трета, след което се качи при Джим.
— Не може ли да си поговорим с питие в ръка?
— Кога? Сега ли?
— Минава пет. Да вървим.
— Къде? В „Дилижанса“ ли?
— Където и да е, стига да продават силен алкохол?!
Глава 21
За Джим предложението не беше необичайно, но след третото мартини с водка на Джоджо й стана трудно да издържа на темпото.
— … иска да работим в по-широк план вместо обичайните студийни снимки. Освен това Брент смята, че ако вземем именит режисьор, сделката ни е в кърпа вързана.
— Коя? За „Церовете на Мими“ ли?
— Не. За първата книга на Миранда.
— Да, разбира се — тя леко се усмихна.
— Джоджо, скъпа, струва ми се, че не внимаваш съвсем.
— Не, съжалявам — тя въздъхна и надигна почти празната си чаша. — Време е за ново питие.
— Отивам.
Когато се върна, тя го попита приветливо:
— Джим, познаваш ли Каси? Разкажи ми за нея. И не ме лъжи.
— Нужно ли е?
— Така мисля. Искаш всички да те обичат, затова казваш на хората това, което искат да чуят.
В същия миг усмивката изчезна от очите на Джим и устата му образува права линия.
— Леле — Джоджо закачливо се засмя.
Не искаше да я погледне. Беше обърнал глава и барабанеше с пръсти по масата.
— Пуши ли ти се още? — тя бръкна за цигарите си и ги остави пред него. — Мога ли да те изкуша?
Той рязко се обърна към нея и я погледна право в очите.
— Не, Джоджо, не можеш да ме изкушиш.
Тя внимателно го погледна. Какво пък сега означаваше това? Изведнъж неприятно чувство я накара да изтрезнее.
— Какво има?
Той не отговори и отмести поглед. Тя изчака да се успокои, преди да му заговори.
— Джим, извинявай. Малко ми дойде нанагорно и съм вкисната.
Беше негов ред да се извини, но не го направи.
— Дадох ти възможност.
— За какво?
— Да се извиниш.
— За какво?
— За това, което ми каза. Че се опитвам да стана съдружничка, като спя с един или с друг.
— О, това ли правиш. Мислех, че си достатъчно добра в работата си и не ти се налага.
Много хубаво. Не би могла повече да влоши нещата.
— А ти ме караш да приличам на пълен идиот в очите на Брент и Тайлър.
— Как точно?
— Ходите на стриптийз клуб с Ричи Гант, а на мен подхвърляте някакъв скучен обяд. Няма що, благодаря.
— Обядът не беше никак скучен, мина чудесно. Харесаха те, харесаха и книгите ти.
— А стриптийз клубът?
— Танто за кукуригу. Готов съм на всичко за всеки агент, защото — той завърши, наблягайки на думите си, — това ми е работата.
Обикновено Джим не беше така мрачен, винаги бе лъчезарен, усмихнатият Суийтмън, който очарова всички. Мълчаливо довършиха питиетата си. Джим барабанеше по масата, а Джоджо енергично дърпаше от цигарата си.
Минутите минаваха. В кръчмата идваха хора, мнозина си тръгваха, Джоджо запали нова цигара, изпуши я и смачка фаса в пепелника. Измина още време, след което тя дръпна Джим за ръкава и каза:
— Нека започнем отново.
Той издърпа ръката си и отговори:
— Добре, нека изясним някои неща. Не мисля, че спиш с този и онзи, за да станеш съдружничка, ти си великолепен агент. За Брент и Тайлър си от значение, колкото Ричи Гант, ако не и повече.
Джим отново се усмихваше, но Джоджо не беше убедена. Правеше същото като нея — да се преструва, че нещата вървят по определен начин, така че повечето хора да повярват, че е така.
— Значи искаш да знаеш за Каси? Добре, ще ти го кажа направо — нова усмивка. — Истинска кукла, голяма сладурана.
— Освен това ми направи впечатление на много умна, когато се запознахме днес.
— Така е. Марк обича силни, умни жени.
Начинът, по който го каза, не й допадна, прозвуча, сякаш Марк има цял харем с приятелки, и всичките — силни и умни.
— Та казваш, че била облечена с твоето сако? Как е успяла да ти го вземе? Не си го оставила в колата на Марк или нещо от сорта?
— Всъщност не беше наистина моето сако. Видях едно сако, което ми хареса, а Каси беше облечена с него. Разбирам, че си приличаме. — Не беше мислила да го попита, но все пак се реши. — Каси знае ли за мен?
Джим я погледна, очите му бяха безизразни и неразгадаеми.
— Нямам представа.
Изпиха си питиетата, и двамата знаеха, че няма да поръчват повече.
— Да ти хвана ли такси? — прекалено любезно попита Джим.
— Само да се обадя набързо. — Тя извади мобилния си телефон. — Беки, вкъщи ли сте? Може ли да мина към вас?
На Джим каза:
— Ще взема такси до западен Хампстед. Нали там живееш. Ще те оставя по пътя.
Но той не искаше да тръгне с нея. Беше усмихнат и любезен, но непоклатим. Чувствайки се по-зле от всякога, тя пристигна в апартамента на Беки и Анди, където й наляха вино и я оставиха да изпусне парата.
— Прекарах най-отвратителния си ден. Току-що се скарах с Джим Суийтмън и мисля, че направих огромна грешка, защото ще ми трябва подкрепата му, ако Джослин Форсайт изобщо се оттегли и кандидатствам за съдружник. Но Ричи Гант навярно го е купил отдавна, така че едва ли има значение. По- лошото е, далеч по-лошо, че се запознах с Каси Ейвъри и тя се оказа жена и половина.
Беки изсумтя.
— Не, наистина. Беше сърдечна и забавна, и косата й е прекрасна. Подейства ми, както ми действа Магда Уайът. При други обстоятелства сигурно щях да я харесам. — Обърна се и извика към Анди: — НЕ В СЕКСУАЛНО ОТНОШЕНИЕ.
С по-тих глас заговори на Беки:
— Нарече ме прекрасно създание, също както Магда. И чуйте най-странното: беше облечена с коженото
