врата. Какви са възможностите Миранда да завърши книгата навреме?
Джоджо внимателно обмисли отговора си.
— Винаги съществува възможността тя и Джереми да вземат друго решение, но — да ти кажа ли честно? Не разчитай. Наистина искат това дете и ми се струва, че ще изпълнят всичко, което лекарят им препоръча. За да я издадеш през следващия май, тя трябва да предаде книгата тези дни, а и наполовина не я е написала.
— Но ако отново започне да пише веднага щом роди? Ако ни даде ръкописа до другия март, ще успеем. Набързо ще я редактираме, прочетем, и ще го издадем най-много за пет седмици. Три дни са нужни за отпечатването — и готово.
Джоджо щеше да припомни това разпределение на времето, когато издателите й направеха въпрос, че авторът й закъснява.
— Няма как човек да пише с новородено в къщата си, — отговори тя. — Таня, няма как да стане.
Таня замълча и направи последен опит:
— Тя има договор.
— Не я интересува. Джереми каза, че можете да си вземете парите обратно.
Таня не отговори нищо и Джоджо знаеше какво си мисли: ако на Миранда й трябваха парите, щеше да напише книгата; не биваше да й дават толкова щедър аванс. Но беше достатъчно любезна, да не го каже. Наместо това въздъхна и рече:
— Бедната Миранда. Ще се справи и с това премеждие. Предай й поздравите ми. Естествено, ще й изпратя цветя.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Да се видим на обяд
Имам нещо за теб.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Ще се видим на обяд
Кажи ми сега. Особено ако е нещо лошо.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Ще се видим на обяд
Не е лошо, но е поверително. „При Антонио“ на улица Олд Комптън в 12:30.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Ще се видим на обед
„ПРИ АНТОНИО“ ли? Когато бях там за последен път, беше гадна дупка, аз работех като барманка, а Беки се отрови. Дано сега е по-добре.
Марк вече беше там, когато тя пристигна, с дебела чаша разводнено капучино пред себе си.
— Чудесно местенце — засмя се Джоджо, докато се промъкваше между нагъсто наредените маси, като едва не разсипваше обедите на хората със задните си части. — Ама не.
— Но тук никой няма да ни види.
— Каза същото и за стаята ни в „Риц“. — Тя седна на прекалено тясната седалка. — Какво има?
— Джослин Форсайт се оттегля.
Дъхът й спря.
— Брей! Кога?
— През ноември. Ще го обявят, щом съобщи на клиентите си, но помислих, че ще искаш да узнаеш първа.
— Благодаря ти. — Изведнъж се въодушеви и очите й блеснаха. — Понякога е много удобно да спиш със съдружник по организационните въпроси. Значи „Липмън Хай“ ще се замислят за нов партньор, нали така?
— Да.
— Кой ще бъде?
Той се засмя със съжаление.
— Не притежавам такава власт, Джоджо. Решението зависи от всички.
— Значи трябва да съм любезна с всичките.
— Започни с мен. — Той плъзна бедрото си между нейните. — Да поръчаме ли?
— Не бих казала. Яденето тук е нещо като екстремен спорт.
Той провря бедрото си още по-навътре.
— Още малко — тихо промълви тя.
— Какво? А, да. — Изведнъж ирисите му станаха почти черни. Писателите на любовни романи са превърнали това в клише, но сега Джоджо им вярваше.
Марк проплъзна крака си още няколко сантиметра и тя леко се размърда на седалката си, разтвори колената си, докато неговото стигна дотам, където трябваше.
— Чудесно — приглушено каза. — Тук започва да ми харесва.
— Джоджо. Исусе Христе — заговори той с натежал глас. Хвана ръката й и се загледа в устните и, после погледът му се плъзна към зърната на гърдите й, които набъбваха през сутиена й, през ризата и през прилепналото й сако.
Започна леко да движи коляното си и тя доближи ръката му към устните си, изведнъж се изправи и я пусна, сякаш бе от жарава: влизаше човек, когото познаваше. Почувства го, преди мозъкът й да го регистрира — беше Ричи Гант. И той беше — от всички възможни хора — с Олга Фишър!
Четири чифта очи размениха бързи погледи, подобно на сложен цирков номер с хвърляне на ножове, и всеки замръзна, чувствайки се еднакво неудобно.
По дяволите, помисли си Джоджо, мислите й странно взеха друга посока. Мислех, че Олга е на моя страна.
— Изненадващо хубава лазаня поднасят тук — спокойно каза Олга, — но май по-добре да отидем в китайски ресторант.
Те тръгнаха обратно към вратата и Джоджо и Марк се спогледаха.
— Колко хора знаят за оттеглянето на Джослин? — попита между другото Джоджо.
— Предполагаше се да бъда единствен, но старата глупачка е казала на всички.
— Може да имат връзка.
Тя се засмя, въпреки че не беше ни най-малко смешно. Изтънчената Олга да прави секс с недодяланото момче с пъпки по лицето, що за мисъл.
— Нищо — намръщи се тя. — Ти, Дан Суон и Джослин сте сигурни.
— И Джим.
— Не бих казала.
— Така мисля. Наистина — настоя той. — Смята те за страхотна. Както и момчетата от Единбург.
— Така ли? Знаеш ли, май трябва да отскоча дотам. Да видя какво правят Никлъс и Кам.
— Чудесна идея. Отдавна отлагам да ги посетя, може да дойда с теб.
Напълно развеселена, тя попита:
— Сега накъде?
Когато се върна, откри, че Таня Тийл е оставила съобщение на телефонния й секретар. „Току-що проведохме среща във връзка с Миранда, Питаме се има ли начин да променим положението.“
Стараеше се да звучи жизнерадостно, но гласът й вибрираше от тревога.
