— Едно му е хубавото — размишляваше на глас Джоджа, — поне не си дадох парите за първото издание на „Гроздове на гнева“. Купих му първото издание на „Перлата“, защото „Гроздовете на гнева“ беше прекалено скъпа.
— Не му я давай. Продай я по Интернет — посъветва я Беки.
— Дай му я — възпротиви се Анди — остани с него. Каквото и да се случи, той си остава твой шеф.
— Убедена съм, че кариерата й е най-малката грижа — упрекна го Беки.
— Говорим за Джоджо — отново й възрази Анди, — не за теб.
На следващия ден Марк пристигна у Джоджо в един и петнадесет. Опита се да я прегърне, но тя се отдръпна от него. Той я последва в предната стая, където тя седна в мрачно мълчание.
— Обичам децата си — каза той.
— Знам.
— Никога не съм искал да ги напускам. Казах ти го от самото начало.
— Винаги си го казвал.
— Все чаках подходящо време да ги оставя. Мислех за края на учебната година, но не исках да им развалям лятото. После исках да прекарат една последна, щастлива семейна ваканция, затова реших да го направя, когато се върнем от Италия през август, но тогава пък им предстоеше новата учебна година, много напрегнат период. — Той повдигна рамене. — Джоджо, осъзнах, че никога няма да настъпи подходящото време. Никога.
Сърцето й сякаш спря.
— Така че ще го направя сега — каза той. — Днес.
— Моля?
— Днес. Ще кажа на Каси днес. Ще я напусна днес.
— Днес ли? Чакай малко, нищо не разбирам. Мислех, че ще напуснеш мен.
— Да се разделя с теб? — Цялото му същество изразяваше объркване. — Защо си мислила така? Аз те обичам, Джоджо.
— Защото каза, че трябва да поговорим. И защото никога не си ми казвал, че Каси е толкова, как да кажа, привлекателна.
— Но ти си я виждала и преди. Знаеш как изглежда.
— Не помня да е изглеждала така.
— Защото тогава за теб не е имало значение как изглежда.
Пред себе си тя призна, че това бе вярно.
— Но вие се разбирате толкова добре.
— И с Джим Суийтмън се разбирам добре. Това не означава, че трябва да се оженя за него.
Тя запали цигара; обратът беше настъпил прекалено бързо. Мислеше, че ще го загуби, наполовина се беше примирила, и изведнъж събитията поеха в противоположна посока. Той щеше да дойде да живее с нея. Днес.
След като беше мислила, че ще го загуби, го пожела със сила, която я плашеше. Но преди всичко имаше един въпрос, на който трябваше да получи отговор.
— Марк, спа ли с нея през този уикенд?
Той се засмя.
— Не.
— Защо не? Имахте легло с балдахин, вечеря от седем ястия…
— Тези работи нямат значение. Аз не я обичам, поне не по този начин. Обичам теб.
Той сведе очи, сбърчи челото си, после отново вдигна поглед.
— Честно, нямам представа.
— Няма нужда да ме лъжеш. В началото ми каза, че понякога правите секс.
— Да, но откакто съм с теб, не мога да бъда с друга.
Трябваше да му повярва.
Той се изправи.
— Отивам вкъщи да й кажа. Не знам кога ще се върна…
— Чакай, не, почакай. Днес е прекалено късно.
Той я погледна въпросително.
— Тогава кога?
Тя се замисли. Кога щеше да е подходящо време да лиши Сам и Софи от баща им? Следващата седмица? След четири седмици? Кога? Не можеше да отлага до безкрай, все някога щеше да се случи.
— Добре — каза накрая — изкарайте ваканцията през август като семейство.
— Сигурна ли си?
— Сигурна съм.
— Добре. Края на авгург. Сега може ли да си лягаме?
Глава 23
— На първа линия се обажда съпругът на Миранда Инглънд — Джереми. Приемаш или отказваш разговора?
— Приемам. — Изщракване. — Здравей, Джереми. На какво дължа…
— Миранда е бременна.
— Поздравле…
— Направи три спонтанни аборта през последните осем месеца и гинекологът й каза да бъде в пълен покой. ВЪОБЩЕ да не работи. Което означава, че следващата й книга няма да появи навреме. Кажи им в „Долкин Емери“.
— Добре.
— Чао.
— Чакай!
Но той беше затворил. Тя веднага му позвъни, но се включи телефонният секретар.
— Джереми, вдигни, обажда се Джоджо. Трябва да поговорим…
Той рязко вдигна слушалката.
— Няма какво да говорим. Ще имаме дете, на нея й трябва почивка, няма да пише онази книга, докато не се почувства напълно добре.
— Джереми, по гласа ти познавам, че си разтревожен…
— Изтощиха я от работа. Всяка година нова книга и всички тези тези представяния. Шибаните журналисти искат да знаят какъв цвят са й гащите. Нищо чудно, че абортира.
— Разбирам, напълно разбирам. Миранда работи много, много усилено.
— Знам, че е обвързана с договор, но могат да си вземат парите обратно. Има и по-важни нещо.
Джоджо затвори очи. Той не спомена и дума, че преди две години тя беше уредила на Миранда шестцифрен аванс. Най-голямата грешка, която един агент може да направи: да даде на автора толкова много пари, че той да няма нужда повече да работи.
— Кога очаквате детето?
— Следващия януари. И няма веднага да се втурне да пише след като роди, затова им кажи в „Долкин Емери“, че доста ще почакат за следващата книга. Да не си дават труда да ни звънят и да искат да си промени решението. Това няма да стане, ще пазя Миранда от всякакво напрежение.
Той отново затвори и този път Джоджо не му позвъни отново. Разбра какво й казва ясно и недвусмислено. Сега какво? По-добре да се обади на Таня Тийл и да й съобщи, че дойната крава е решила да стачкува. Нямаше да го приеме леко.
Таня още не беше дошла, Затова остави подробно съобщение на помощничката й.
Десет минути по-късно Таня вече звънеше.
— Чух прекрасната новина от Миранда. Опитах се да й се обадя, но се включи телефонен секретар.
И така ще продължи, стига Джереми да е наоколо.
— Джоджо, бременността на Миранда е чудесна новина, но директорът по продажбите ми диша във
