сако, което едва не си купих.
Беки не можа да скрие изненадата си.
Предполагам знае всичко за теб — каза Анди. — Сигурно те е проследила и ти дава знак чрез това сако. Хубаво, че нямаш заек.
— Гледаш прекалено много трилъри — възрази Беки. — И винаги казваш, каквото не трябва. Но Джоджо, може би тя те подозира. Звучи, сякаш е играла представление. Искам да кажа със сакото. И казваш, че косата й била хубава. Като че току-що излиза от фризьор?
— Да.
— Виждаш ли?
— Не е така. Честно да си кажа, според мен сакото беше съвпадение. Мисля, че беше абсолютна случайност, че изобщо я срещнах. Наистина не смятам, че знае за мен.
— Аз пък мислех, че е глупава жена, която яде сандвичи със сирене, въпреки че й докарват мигрена — обади се Анди.
— И аз. Каква промяна за една седмица. Миналия петък се чувствах толкова виновна, не исках Марк да я напуска, а тази седмица така отчаяно го искам, но се страхувам, че няма да го направи.
— Ще я остави. Не си играе игрички — възпротиви се Анди. — Видях го онзи ден у Шейна. Гледа те, сякаш иска да те изяде.
— Да бе, ще ме изяде. Да се раздели с жена си и да заживее с мен? Не ми се вярва. Знаеш ли, че остава по цели нощи при мен, а тя дори не задава въпроси? Според мен е решила да не обръща внимание. А може да знае, но да не я е грижа! Нищо чудно всеки да си има отделен живот, да живеят заедно заради децата и тя също да си има някого. Но днес не ми изглеждаше всеки от тях да живее отделен живот. Знаете ли как изглеждаха?
— Как?
— Като хора с щастлив брак.
— Глупости.
Досега беше отказвала да докосва тази страна на живота си и прекалено задълбочено да мисли за връзката си. Сега беше принудена. Същото ли се случваше с всяка жена, която има отношения с женен мъж? Глупачка ли беше? Никога ли Марк нямаше да напусне съпругата си?
— Не съм се чувствала така от Доминик, който все не можеше да се реши, и по-скоро бих скъсала с Марк, отколкото отново да преживея същото.
— Но ти го обичаш — запротестира Беки.
— Точно защото го обичам, не мога вече да чакам да избере една от нас.
— Не е вярно — каза Анди. — Ти просто искаш да го накажеш. Наранена си и искаш да си го изкараш на него, че бил имал красива жена. Ами работата ти? Ако скъсаш сега с него, какво ще стане с възможността ти за повишение? Ще трябва да напуснеш „Липмън Хай“ и да отидеш на работа някъде другаде, където да започнеш от нулата.
От страх тя едновременно пламна и се вледени. Досега имаше власт над живота си, но срещата с Каси я захвърли да се носи по течението без посока; чувстваше се безсилна като тапа сред вълните.
Преди много време Анди беше казал нещо за опасността да ходиш с шефа си. Оказа се прав.
— Прилошава ми. Ами ако той реши да продължаваме така, защото никога няма да поискам да я напусне? И защо ме е заблуждавал, че е някоя повлекана?
— Така ли ти е казвал?
Джоджо се замисли. Навярно не. Не й ли беше казал първата им вечер, че съпругата му го разбира. Дори сподели, че понякога все още спят заедно. Но тя се чувстваше толкова разколебана и несигурна…
Разказа им за останалото, което се бе случило, и Беки заключи:
— Поне не е пъхнала цигарата в неговата уста, та съвсем да заприличат на Телма и Луиз.
— Прекалено се тревожиш — добави Анди, — обикновено всичко изглежда по-лошо, когато си разстроена.
— Винаги изглежда по-добре, когато си ядосан, глупчо.
— Добре, съжалявам.
Глава 22
Пристигнаха цветя за нея. Толкова често беше започнало да се случва, че вече ги мразеше.
Скоро след това телефонът иззвъня. Тя погледна дисплея: беше мобилният на Марк. Вдигна и без намек за шега попита:
— Къде е Каси?
— О! В минералния басейн.
— Как мина вечерята от седем блюда?
— Моля?
— Ами леглото с балдахин?
— Какво?
— А езерото в римски стил? Виж какво, престани да ми изпращаш цветя.
— Но те са, за да ти напомнят, че те обичам и когато не мога да бъда до теб. — Гласът му звучеше обидено.
— Знам, да, но да ги нареждам, да събирам увехналите цветове от пода и да хвърлям мъртвите букети в кофата за боклук, без гнилите им стебла да полепнат по пръстите ми — знаеш ли какво? Мисля, че на това трябва да се сложи край.
— Държиш се така заради Каси.
— Предполагам.
Настъпи дълга тишина, после той каза с тежък, отпаднал глас:
— Трябва да поговорим.
Прониза я предчувствието за нещо много неприятно. След това той заговори отново:
— Това не може да продължава вечно — и главата й се замая от шока.
Не беше готова всичко да свърши толкова скоро.
— Да говорим сега, Марк.
— Не мога. Каси ще се върне след малко. Ще се видим утре.
Тя затвори слушалката. По дяволите. Очакваха я двадесет и четири тежки часа.
Веднага позвъни на майка си. Не за да обсъжда с нея случилото си, а да си припомни коя е.
— Как е при вас?
— Добре сме. Малкият Лука става все по-хубав с всеки изминал ден.
Лука беше прохождащият син на брат й Кевин и съпругата му Натали.
— Получих снимките, много е сладък.
— Записаха го в агенция за фотомодели.
— Хубава идея.
— Не е. Достатъчно лошо е един мъж да е красив, но да му казват, че е красив — о, Боже! За щастие баща ти никога не е имал този проблем.
— Това го чух! — чу се вика на Чарли.
— Далеч по-добре е за мъжа да развива личността си — продължаваше майка й, — но имай предвид, че баща ти и това не направи.
— И това го чух — отново викна Чарли.
Когато затвори, позвъни на Беки, която час по-късно пристигна заедно с Анди.
— Сигурно ужасно се измъчваш — отбеляза тя. Джоджо сви рамене.
— Винаги си толкова смела.
— Такава съм си, Бекс. Корава. По-силна от всяка друга жена.
— Да. — Беки и Анди размениха погледи, забелязвайки бутилката с вино, която Джоджо беше отворила, тлещата цигара в пепелника, другата цигара между пръстите й, филма за мееркатите, който вървеше по телевизията.
