Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Добре.

Но по-късно тя получи съобщение. Есемес, дори не се беше записал на гласовата й поща.

Не мога да го направя довечера.

Целувки: Марк

Десет минути по-късно

Телефонът иззвъня и тя грабна слушалката. Но беше само Антон Калоран, приятелят на Лили Райт.

— Книгата на Джема Хоган? „Пътешествие към дъгата“? Трябва да поговоря с някого за нея, а не мога да се свържа с Джим Суийтмън. Прочетох пилотното издание и в „Ай-Кон“ мислим, че можем да направим от него фантастичен телевизионен филм. Току-що получихме устно уверение от Клоуи Дру, че ще се снима в ролята на Изи.

— Така ли? — струваше ли си да се вълнува? Клоуи Дру беше знаменитост, но за „Ай-Кон“ не бе чувал никой.

— Разговарях с Джервас Джонс, директор на филмовия отдел на Би Би Си, и той подкрепи идеята.

Но ако Би Би Си искаха да направят съвместна продукция… Опитвайки се да покаже повече ентусиазъм, тя каза:

— Добре. Веднага ще съобщя на Джема.

Същата вечер, в дълбока и мрачна депресия, тя се прибра вкъщи. Не искаше да среща никого. Какъв отвратителен ден за кариерата й, а и Марк изглежда се отдръпваше от нея. Двоен удар.

Ами ако тя и Марк се разделят след този инцидент? Ами ако „Липмън Хай“ я освободят, докато още трае делото? Вече беше твърде късно да промени нещата. Ако спре, ще обвинява Марк, че я е накарал. Освен това, ако се откаже, Марк щеше да се разочарова от нея. Чаровното момиче, в което се беше влюбил, нямаше да си държи устата затворена. Той искаше тя да ги съди, но не го осъзнаваше! Да бе, не можеше да убеди дори себе си.

Призна си — яд я беше на него; ако достатъчно я обичаше, щеше да е на нейна страна в решението й да търси справедливост. Но това беше неговата компания, пролича си как се почувства той след атаките й. Само ако я бяха направили съдружник, как блажено щяха да празнуват първата си нощ заедно. Е, може би не чак блажено, щяха да изпитват вина…

Така става, като се бе хванала с колега. Но пък никога нямаше да се влюбят, ако не работеха заедно.

Какво щеше да стане? Как щеше да продължи да работи в „Липмън Хай“? Къде другаде да отиде? Цената й щеше да спадне, другите фирми нямаше да са склонни да я назначат, след като не е била достатъчно добра, за да стане съдружник в „Липмън Хай“. Другата възможност беше да основе собствена фирма, но беше толкова скъпо и рисковано, че не можеше да си го представи.

През цялата вечер мислите й се въртяха все около едно и също и накрая тя заспа на канапето в резултат на изтощението и по-голямата част от бутилката мерло. В десет и петнадесет телефонът иззвъня и я събуди.

— Да — сънливо отговори тя.

— Добър вечер, съдружнико.

— Моля?

— Добър вечер, съдружнико.

Тя се обърка. Да не би Марк да се опитваше да я разсмее?

— Тъкмо излизам от извънредно заседание на съдружниците на „Липмън Хай“ — повиши глас Марк. — Предлагат ти да станеш съдружник. — Звучеше весело и жизнерадостно.

Тя се размърда, за да се настани по-удобно.

— Променили са решението си? В моя полза? Вместо Гант?

— Не, в полза и на двамата.

— Как така? Мислех, че може да има само седем съдружници.

— Ако всеки е съгласен, условията може да се променят — очевидно са склонни да ги променят, защото искат да те включат! Това е сериозна работа, Джоджо, те искат да делят с теб печалбите, не само защото е по устав, а защото те обичат.

И не искат да им излиза лошо име в съда, но защо да му го напомня?

— Можеш ли да дойдеш?

— Разбира се. Тичам.

На следващата сутрин

Дълъг имейл с новината бе разпратен на всеки от „Липмън Хай“. Петъчният брой на „Литературни новини“ официално щеше да помести съобщението.

— Хубави новини? — попита Марк.

— Да.

— Довечера ще кажа на Каси.

— Да почакаме до петък — възрази Джоджо. — Нека сме сигурни, че всичко е официално потвърдено.

Той я изгледа.

— Не е шега работа.

— Добре.

В кабинета работеха нещо с Манодж, когато една сянка падна върху тях. Подушиха помадата за коса: Ричи Гант. Изхили се неприятно.

— Я виж как гаджето ти те направи съдружник.

— Излез от кабинета ми — кротко му отвърна Джоджо.

— Тогава защо първоначално не гласува за теб?

— Излез.

— Не гласува за теб, гласува за мен.

Тя усети че пребледнява, но запази спокойствие. Загледа кльощавата му фигура и отговори:

— Поне с десет килограма съм по-тежка от теб. Ще ти прекърша врата като на врабче. Не ме карай да те удрям. А сега се махай.

Той отстъпи, като не спираше да се хили, и когато изчезна от погледа й, тя се разтрепери. Едно беше научила: Смрадльото не лъжеше. Щом казва, че Марк не е гласувал за нея, значи е вярно. Но как да разбере? Кого би могла да попита? В момента не можеше да се довери на никого.

— Наистина ли можеш да му прекършиш врата като на врабче? — поинтересува се Манодж.

— Не знам. — Устните й се нацупиха. — Но нямам против да опитам.

— Зарежи го. Яд го е, защото не е единствен. Иска да ви скара с Марк.

Възможно. Не беше немислимо. Но оставаше едно нещо.

— Отивам да поговоря с Марк. — И за първи път Манодж не си представи Джоджо на колене да духа на Марк. Не му беше времето. Не и днес.

Кабинетът на Марк

Когато тя влезе, той вдигна поглед.

— Марк, кажи ми истината, защото все някак ще разбера. За мен ли гласува?

Прекалено продължителна тишина. След това отговорът:

— Не.

За първи път остана като парализирана. Отново й се стори, че сънува. Подобни преживявания бяха започнали да й омръзват.

Тя издърпа един стол пред бюрото му.

— Защо не? Дано си имал основателна причина.

— Всъщност имам — звучеше толкова уверен в себе си, че Джоджо се изненада. Изпита огромно