Мъжът на най-добрата ми приятелка

облекчение. Всичко щеше да се оправи, всичко щеше да бъде наред. Това беше Марк.

— Да съберем две и две, Джоджо — започна Марк. — След като аз се разделя с Каси и с теб си устроим собствен дом, ще имаме нужда от много пари. Ричи каза, че ако не го изберат за партньор, ще напусне, отнасяйки доходната идея със себе си. Освен това, ако те изберат за партньор, приходът ни значително ще спадне през следващите три години. След като се опасяваше да не си бременна, си помислих, че все някога ще напуснеш работа. Звучи малко като в сапунен сериал, но го направих за нас. Има и още. Всички знаят за връзката ни и чакат знак, че те протежирам. Не можех да гласувам за теб — вън от чисто финансовите причини да гласувам за Ричи.

Загледа го, онемяла от гняв. Всичко, което каза, имаше смисъл, поне наглед. Успя да каже само:

— Защо не поговори с мен за това?

— Защото те познавам, Джоджо. Знаех, че ще избереш работата пред мен.

Повече не можеше да сдържа яростта си.

— Провалил си възможността ми да стана съдружник, с цел да съберем пари, за да живеем заедно.

Марк й хвърли пронизващ поглед.

— Да го кажем по друг начин. Ти постави на карта общото ни бъдеще, само и само да станеш съдружник.

Дълго време мина, преди тя да отговори.

— Не го възприемах като избор.

Тръгна си в дълбока душевна депресия. Прав ли беше Марк? Прекалено амбициозна ли беше? Но за мъжете това не беше лошо качество — както една жена не можеше да бъде прекалено слаба, така за един мъж бе невъзможно да бъде прекалено амбициозен. Никога не се налагаше мъжът да избира между амбицията си и емоционалния си живот.

Хрумна й още нещо, което не й хареса: Марк нямаше право да решава вместо нея.

Но тя го обичаше. Да, обичаше Марк. Спомни си нещо, което баща й я беше попитал: „Каква предпочиташ да бъдеш — права или щастлива?“ А както бе казал Марк, сега беше съдружник. Беше получила каквото желаеше. Всичко беше наред и само трябваше да изчака да осъзнае и почувства фактите.

Кабинетът на Дан Суон

Искаше й се да сподели с някого и реши да се довери на Дан, беше прекалено луд, за да бъде предател.

— Очарован съм, че си съдружник — каза той.

— Благодаря и оценявам, че Джослин и ти сте ме подкрепили.

— И Джим.

— Джим? Суийтмън? Джим Суийтмън е гласувал за мен? — Отново й изглеждаше като сън. Не беше за вярване.

— Ами да.

— Защо?

Дан изглеждаше изненадан. Откъде, по дяволите, да знае.

— Може би мисли, че си добра.

— Добре, Дан, благодаря. Трябва да вървя.

Отиде направо в кабинета на Джим.

— Джим, защо гласува за мен?

— Добър ден и на теб.

— Извинявай, здравей — тя седна. — Е, защо гласува за мен?

— Защото според мен беше най-подходяща за поста.

— А не Лонгура.

— Изпитвам голямо уважение към Ричи, той е много добър агент, но не колкото теб. Неговата история с корпоративното спонсорство може да върви пред другите, но мислех — и мисля — че книгите не са подходящ рекламен носител, не са достатъчно секси. Може много да греша, но мисля, че обещаните милиони никога няма да се материализират.

— Ясно. Е, благодаря. — Тя стана да си върви, след което отново седна. — Джим, винаги сме се разбирали. След вечерта в „Дилижанса“, когато каза, че не мога да те изкуша, като че отношенията ни поохладняха. Защо стана така?

Deja vu — и преди беше водила този разговор. Кога? После си спомни: беше с Марк — така го подтикна да й признае любовта си. О, Боже…

Джим придоби смутен вид, размърда се на стола си и засрамено се изсмя.

— Май вече мога да ти кажа. Доста бях хлътнал по теб. Свиквай с това, Джоджо Харви, ти си повече от прекрасна.

Тъпо, помисли си тя. Тъпо. Тъпо. Тъпо.

— Но вече ми мина. През последните три месеца се срещам с една чудесна жена.

Тъпо, помисли си тя. Дрън-дрън. О, каква глупачка.

— Прекрасна е. Аз съм много… — той потърси думата — привързан към нея.

— Чудесно. Радвам се за теб.

Обратно, в кабинета на Джоджо

Нещо се преобърна в нея и тя разбра, че не й остава друг избор.

Все пак си струваше да опита…

Каза на Манодж:

— Ще трябва да работиш с мен до късно всяка вечер до края на седмицата.

— Върху какво?

— Тайна — тя се наведе по-близо до него — Ако кажеш на някого, ще те убия.

— Справедливо решение — той преглътна и тя се почувства малко зла; не трябваше да го плаши, но беше толкова лесно.

— Искам телефонните номера на всичките ми автори.

— Защо?

— Какво ти казах?

ДЖЕМА

След като Оуен ме разкара, за моя огромна изненада, бях съкрушена. Макар да знаех, че е глупаво, плаках по целия път, докато на следващия ден карах към работата, плаках на работа, плаках същата вечер и вкъщи.

Беше много по-различно от момента, в който Антон ме остави — огорчих се и станах проклета, изцяло се промених. Но не наричах Оуен негодник и не си фантазирах как си го връщам обратно. Даже нямах и намерение да опитвам. Вместо да ме направи язвителна, фактът, че ме напусна, само отприщи някаква безмерна тъга.

Звъннах на Коуди и той ме заведе да пийнем и да поговорим.

— Никога не съм го приемала сериозно, но я си представи, че Оуен беше Подходящия?

Коуди изсумтя.

— Подходящия може да се яви във всякакви форми и размери! Често дори не разбираш, че е той, когато го срещнеш. Има една жена, която срещнала своя Подходящ, докато пътувала с кораб към Австралия, но на брега я чакал някакъв друг, но когато отишла при него, се разочаровала и разбрала, че всъщност мъжът от кораба бил Подходящия…

— Това майка ти ли го разправя?

— Мама я е познавала.

— Мили Боже, взима любовни съвети от розовите романи. Все едно да взимаш уроци по летене от Осама Бин Ладен.