— Антон и аз възнамеряваме да се разделим.
Мнозина биха възкликнали:
— Какво? Ти и Антон! Та вие сте родени един за друг! Навярно преминавате през лош период!
Но Ирина замислено издиша няколко кълбета дим и сви рамене:
— Товай природата на любовта.
Феноменалният й песимизъм ми беше като пример и поощри собствения ми песимизъм, с който сега подхождам към всеки аспект от живота си. Тя ми даде възможността да осъзная пълния си провал. Нямаше място за фалшив оптимизъм, който да потуши безнадеждността. Ирина ме накара да прогледна. Чух се да казвам:
— Трябва да намеря къде да живеем с Ема.
— Има две свободни спални. Можеш да останеш при мен. Василий в Лондон не много често. Слава Богу. И все иска прави секс.
Тя се сепна и побърза да се поправи:
— Но когато срещнеш него, ще харесаш.
Апартаментът беше чудесен и аз се изкушавах. Но си представих как Ема и аз ще се озовем в ничията земя на войната между две руски банди, завързани на кухненски столове с лепенки на устата, заобиколени с облечени в избелели джинси мустакати мъже с имена като Леонид или Борис, които ни заплашват с ножове, за да им разкрием къде са парите.
Тя ми прочете мислите.
— Василий спазва закони.
— Така, ли? — Бях сигурна, че Ирина знае що е закон.
— Той преступник — гласът й прозвуча уморено. — То се знае, че преступник. Но не от мафия.
Ами тогава добре.
Какви бяха другите ми възможности? Замъкът на ужасите? Той щеше да се отрази на Ема по-зле от едно връзване за кухненския стол. Дори главната квартира на КГБ беше да предпочитане пред него.
Така че, щом Ирина ми направи това предложение, зарът беше хвърлен.
ДЖОДЖО
В петък вечерта Манодж помогна на Джоджо да отнесе кашоните си в таксито.
— Не мога да повярвам, че напускаш — запелтечи той.
— Не бъди като момиче — утеши го тя. — Веднага ще ти се обадя, щом се установя и работата потръгне.
Върховата точка на оттеглянето й беше отминала. Всичко стана прекалено бързо — във вторник започна да се обажда на авторите си, за да провери дали си струва да започва самостоятелна кариера. А днес бе едва петък.
През цялата седмица я терзаеше идеята да се изправи сама против системата. Щеше да превъзмогне сексизма, който я заобикаляше. Инцидентът я беше възпламенил, накара я да вярва, че правото е на нейна страна. Но като погледна разтрепераната брадичка на Манодж, изплува от света на мечтите, в който се носеше през цялата седмица, и се запита: Какво направих?
Беше напуснала „Липмън Хай“ и не възнамеряваше да се връща. Като осъзна това, сякаш петкилограмова торба с пясък падна отгоре й.
Никакво връщане. Към добре платеното й място на съдружник. Или в обятията на Марк.
Именно тя беше причината това да се случи.
Пътуването с таксито към къщи беше като лош сън. Какво вършеше — какво си беше причинила сама?
Мобилният й телефон иззвъня. Тя погледна дисплея — беше Марк — и го остави да напише съобщение. Пристигна в апартамента си, стовари кашоните и забеляза, че на телефонния й секретар има съобщения. Вече?
Първото беше от Джим Суийтмън.
— Джоджо, поласкан съм от предложението ти, но оставам в „Липмън Хай“.
По дяволите, помисли си тя. Какво пък. Щеше да намери друт медиен специалист — Олга все още бе под въпрос. Тя всъщност не беше потвърдила, когато Джоджо повдигна въпроса. Седеше с изражение на крайно изумление. Но не беше казала „не“ и засега Джоджо прецени, че е по-добре, отколкото окончателен отказ.
Второто съобщение беше от Марк.
— Добра си, наистина ме убеди. Но повече няма нужда да продължаваш, Джоджо. Скъсах заявлението ти за напускане, ела на работа в понеделник, все едно нищо не се е случило. Сега си съдружник, Джоджо. А колкото до теб и мен, ти си най-важният човек в живота ми, най-нужният, когото познавам, трябва да се съберем, Джоджо, защото алтернативата е немислима…
В този момент времето за съобщението беше свършило, но следващото съобщение отново беше от Марк и той продължаваше, все едно, че не са го прекъснали:
— Ти и аз, Джоджо можем да се сдобрим. Можеш да си получиш обратно старата работа, да бъдеш съдружник, всичко. Само кажи какво искаш и ще го получиш.
От шестте съобщения три бяха от него.
Отиде на гости на Беки и Анди за уикенда.
— Защото искаш да си сред онези, които те обичат — каза Анди топло, когато отвори вратата.
— Не, защото се обзалагам, че Марк ще довтаса в апартамента ми посред нощ и ще натиска звънеца, докато не го пусна да влезе.
— Пийни чаша вино, вдигни си краката на канапето и забрави за всичко поне за малко.
— Не мога. — В същия момент мобилният й телефон иззвъня. Тя провери дисплея. Този път не беше Марк. Тя натисна бутона за разговор.
— Здравей, Нейтън Фрей. Да, обаждах ти се. Ами виж, питах си дали ти се е обаждал Ричи Гант, който, как да го кажа, ти предлага целия свят.
Джоджо проведе разговора в коридора, разхождайки се напред-назад като буреносен облак. После се върна и се отпусна на канапето.
— Беше Нейтън Фрей. Изглежда Гант се е свързал с всичките ми автори. Поне с по-значимите. Ще трябва да прекарам уикенда, като ограничавам поразиите му и се опитвам да задържа писателите на своя страна.
Телефонът отново прояви признаци на живот, тя го грабна, провери дисплея и каза с пресилена веселост:
— Господин Иймън Фарел, как по дяволите сте?
Отново в коридора, кръстосваше от ъгъл до ъгъл с все по-голяма скорост. След което се върна:
— Мили Боже! Това е кошмар! Гант предлага такива ниски проценти, че едва ли ще спечели някакви пари. Прави го от чиста злоба.
Телефонът й отново оживя.
— Не му обръщай внимание — настоя Беки.
— Не мога. — Но когато погледна дисплея, захвърли апарата обратно на масата. — Пак е Марк.
Телефонът продължи да звъни, звучейки все по-силно и по-настойчиво с всеки изминал момент. Тримата го загледаха тревожно, после звънът престана и в стаята се възцари милостива тишина.
— Изключи го сега — помоли я Беки.
— Миличка, съжалявам, не мога. Все още чакам да ми се обадят… — тя преброи на пръсти… — осем автори. Оставила съм съобщения на най-важните от тях, за да разбера какво си е наумил Гант. Опитва се да ги плаши колко трудно ще ми е да работя отсега нататък, след като съм сама. Трябва да ги окуража.
Апаратът звънна веднъж, два пъти.
— Съобщение от Марк — установи Джоджо.
— Ще го прослушаш ли?
— Не ми е нужно. Ще каже, че ме обича и трябва да се съберем.
