— Четох от тази книга — каза тя почти жизнерадостно.
— Каква книга?
— „Церовете на Мими“. Беше чудесна.
— Така ли?
Изведнъж се изплаших. Не исках никой да я харесва.
— Веднага ме ободри. И да не ми кажеш, че е от Лили! Разбрах чак когато видях снимката й на гърба. Какво постижение, да напише книга.
После замислено продължи:
— Много харесвах Лили, винаги е била така мила.
— Я чакай малко! Тя ми отмъкна гаджето, не помниш ли?
— А, да. Е, написала ли е и други книги?
— Една — отсякох аз, — и не е публикувана.
— Защо не? — майка ми звучеше възмутено.
— Защото… защото никой не я хареса.
Проявявах жестокост. Неколцина литературни агенти май я бяха одобрили. Трябвало само да махне героя или да промени мястото на действието в Мейн или да я пренапише в сегашно време.
От години Лили пишеше и пренаписваше книгата — как й беше името? Нещо свързано с водата? О, „Кристално чиста“, ето как беше. Но дори и след като беше направила исканите промени, пак нищо не стана. Беше отхвърлена от не един, не дори двама, а от трима агенти и аз бях ужасно впечатлена от факта.
— Ще дам „Церовете на Мими“ на Кели — додаде майка ми. — Тя обича хубавото четиво.
Фактът, че майка ми хареса книгата на Лили, наново провокира безпокойството, което ужасната ми седмица бе успяла да притъпи. На следния ден при първа възможност позвъних на Коуди. Не си беше в офиса, така че го хванах на мобилния. Дишаше тежко, по което заключих, че е на пътечката за бягане. Или правеше секс.
— Как е книгата на Лили?
— Още не е предизвикала световна катастрофа.
— Слава Богу.
— Я се разкарай.
После, след кратко колебание, той попита:
— Ти чете ли я?
— Естествено! Едвам стигнах до края. А ти?
— Да.
— И?
Той помълча.
— Мисля… че всъщност е доста добра
Стори ми се, че долавям сарказъм, искам да кажа, това си беше Коуди.
После осъзнах, че не е така и едва не се поболях от страх. Ако Коуди, най-големият циник на планетата, мислеше, че е прекрасна, сигурно беше истина.
Глава 8
До: Susan_inseattle@yahoo.com
От: Gemma343@hotmail.com
Относно: Демоничното питие
В събота вечерта беше рождения ден на Коуди — да ти казвам ли повече? Купонът беше в „Мармозет“, най-новия ресторант в Дъблин, с двадесет от най-близките му приятели и той така се беше развилнял, че не можах да проявя организационните си умения. Всъщност, това е само защото, като изключим майка ми, се страхувам най-много от него. Както и да е, за мое облекчение сватбата на Давиния мина без особени гафове, които да увеличат напрежението от живота ми у дома, така че още съм с всичкия си.
Естествено се притеснявах как ще мине, така че си направих план, който да ме пази от глупости: реших да не пия вино, защото с непрестанното доливане не можеш да контролираш количеството. Вместо това пих водка с тоник и — ето ти хитрината — след всяко питие прехвърлях парченцето лимон в новата чаша. По този начин следях броя на питиетата, които поглъщах, докато чашата така се препълни с лимонови резенчета, че вече не можеше да се налее нищо. Остроумно, напи?
Май не.
Пристигнах с последните, не защото майка ми си измисляше причини да ми попречи да изляза, а защото „Мармозет“ е едно от онези презрени места, които дори не оповестяват съществуванието си — няма табела, няма номер на улицата, няма прозорци. Като всички свежарски места в Ню Йорк и Лондон преди петдесет години. Хубаво де, влизам аз и ето ти принцеса Коуди начело на масата, получава си подаръците. Имах проблем, защото този следобед мама за пръв път ме пусна да пазарувам, откакто започна историята с баща ми, и от вълнение толкова ми се завъртя главата, че не успях да реша откъде да започна и какво да купя. Така че вместо да купя подарък на Коуди, накрая си взех кофа за въглища. Не ме питай защо, нещо в нея ме привлече; минавах набързо покрай щанда за домакински изделия в „Дюн“, когато я видях и изведнъж страстно я пожелах. После — това обаче не го казвай на никого — отидох на щанда за играчки и си купих магическа пръчка. Покрита е с блещукащи звездички на мек люляков фон. Бях озадачена и засрамена от това колко много я искам, но реших, че понеже баща ми е избягал, ми е ограбил детството и това е опит да си го върна отново.
Както и да е, опитвам се да ти кажа, че остана време колкото да купя на Коуди бутилка шампанско и да и лепна една поздравителна картичка, която обаче застана накриво, сигурно съм я разместила при носенето, така че, когато му я подадох, той доби надутото, капризно изражение — негова запазена марка и ледено рече:
— Личи си, че си вложила много мисъл в подаръка.
Бях готова да се обърна кръгом и да отпраша към къщи, където да гледам „Стани богат“ с мама.
— Не съм длъжна да стоя тук и да ме обиждат — казах аз. — Мога да отида на сума ти други места.
Тогава той сви знамената, извини ми се и накара Тревър да стане, та аз да седна от дясната му страна.
Беше обичайната компания на Коуди: красива, забавна и много шумна. Мъжете имаха маникюр, а жените сякаш бяха току-що излезли от козметик, издокарани по последна мода. Бяха Силви и Дженифър и още няколко други, чиито имена не мога да си спомня в момента.
Отдадох се на развлечения и в общи линии си прекарвах чудесно. После споменах на Коуди колко ми е било забавно да си изям вечерята от чиния за вечеря, защото у майка ми вечеряхме в десертни чинийки — нали беше изпочупила всички нормални, а аз все нямах време да купя нови.
Коуди почука с ножа по чашата си (изпускайки стръкче пащърнак в шампанското си, без дори да забележи), помоли за тишина и ме накара да разкажа историята за дезертирането на татко. Тъй като бях на шестата си водка, вече не ми изглеждаше ужасно, по-скоро бе забавно да привлека вниманието на цялата маса, а те се гърчеха и задушаваха от смях, докато описвах новия вид на баща ми, пътешествието с линейката и многобройните посещения при аптекаря. После им разказах за седмицата, която преживях, за ставането в пет сутринта и прибирането ми от Килдеър в един през нощта. Как сутринта на сватбата доставените химически тоалетни се оказаха в ужасно състояние и никой не искаше да ги почисти, защото не им било работа, и как аз трябваше да запретна ръкавите на официалния си костюм и да хвана четката. И докато търках, едва придържах към главата си украсата си от паунови пера, защото нямаше чисто място, където да я оставя.
Колкото и да беше отвратително, по едно време долових смешната страна. Стана ми забавно. Толкова забавно, че в един момент установих, че едновременно хълцам от смях и сълзите ми текат. Силви и Реймънд ме заведоха в дамската тоалетна да ме поспретнат, после си поръчах нова водка с тоник и пак бях във форма.
Разказах на всички за шоколадчето с аромат на тирамису, даже на келнерките и на хората от другите
