От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Липсваш ми
Липсвам (гл.) 1. Чувствам желание. 2. Не притежавам. 3. Усещам особено със съжаление — чувствам липса — напр. Липсваш ми.
Целувки: М
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Лош
Лош (прил.) 1. Труден, упорит, неприятен — напр. Лош късмет, не биваше да отиваш за цяла седмица на панаира на книгата. — Шега — 1. Нещо недодялано, което се прави или казва, за да предизвика смях, но има обратен ефект.
Целувки: Дждж
П.П. Аз също забелязах отсъствието ти с особено съжаление.
Десет минути по-късно Манодж отново позвъни.
— Обажда се братовчедка ти Беки, която прилича на теб, само че не е толкова чудесна, ако съдя по снимката на бюрото ти. Май иска да ти се лепне довечера, спомена нещо за „Пица Експрес“. Ако вие, дами, се нуждаете от мъжка компания, ще бъда щастлив да отменя заявката ви в агенцията за мъже придружители и доброволно да предложа услугите си. Ще приемете, или ще отклоните обаждането?
— Свържи ме с нея.
— Не, трябва да кажеш „приемам“.
Джоджо въздъхна.
— Приемам.
Глава 14
Повечето вече си бяха отишли вкъщи, когато Джоджо започна да попълва въпросника на „Литературни новини“.
Име
Възраст
Професионална биография
Кой е любимият ви аромат?
Джоджо потръпна, изпитвайки желание да го вдъхне точно сега.
Не, почакай, не можеше да напише това. Тя бързо задраска толкова много редове, че листът почти се прокъса. Какво бяха отговорили другите? Бърз преглед на предишните издания показа, че някакъв старчок с папийонка беше писал „прашният мирис на библиографската рядкост“. Друг, с още по-широка и провиснала папийонка бе посочил „уханието на прясно мастило от първото издание на писател дебютант“.
Ричи Гант (въобще без вратовръзка, кой ти носи такова нещо върху фланелка) беше написал „на парите“ и целият издателски свят одумваше безграничната му тъпота. Но Джоджо с неохота реши, че все пак се възхищава от откровеността му…
Следващ въпрос.
Какво ви потиска?
Спря за момент, после енергично го задраска.
Какво е мотото ви?
Не, и така не бива.
Иисусе, така отчаяно бе жадувала да я помолят да попълни този въпросник, а то се оказа далеч по- трудно, отколкото очакваше.
От кого най-силно се възхищаваш?
Кого най-отявлено презирате?
Кои хора определено не одобрявате?
Какво бихте променили в личен план?
Да спомене ли перфекционизма си, зачуди се тя. Ами упоритостта си? Не, помисли си, трябваше да са прасците й. Бяха прекалено плътни и кожени ботуши до коляното не бяха за Джоджо. Трудно се престрашаваше да сложи дори меки ботушки от мачкан лак. Звучеше банално, но на Джоджо нямаше да подхождат дори и боти до глезена. Най-лошото беше, че й се искаше прасците й да имат нежно оформени мускули. В резултат почти винаги носеше шити по поръчка костюми с панталони. Те бяха станали запазената й марка. (Още една, по дяволите.)
Как разпускате?
Какво ви кара да плачете?