— Зная, но стъжват живота на пушачите. Ако искам да пуша, докато съм на работа, трябва да изляза на улицата, а понякога мъжете ме взимат за проститутка.
Беки пое обилна глътка вино, после провери зъбите си. Бяха дребни, но не и черни.
— Чувствам се по-добре — сподели тя, — екстра е да изпуснеш парата. Сега е твой ред, Джоджо. Излей си душата.
— Ами, хубаво, от известно време не съм продала нищо. Нищо свястно не ми попада. Кръгла нула, а оня тъпчо Гант направи две големи сделки през последните два месеца и ще ми вземе хляба.
Беки размаха пръст.
— Я чакай, ти не сключи ли сделка миналата седмица? Заради която си купи портфейл „Марк Джейкъбс“?
— Какво? О, това беше за Иймън Фарел. Не говоря за настоящите ми автори. Трябва да продължа да увеличавам списъка си от клиенти. Ако работите ми не потръгнат скоро, тази година няма да получа премия.
— Ами портфейлът? Премия, глупости! Би трябвало да взимаш процент от сделките. Да станеш съдружник!
— Работя по въпроса.
— Как е новият ти помощник?
— Манодж ли? Млад, енергичен, сече му пипето, но… е, не е като Луиза. Защо й трябваше да забременява и да напуска?
— Ще се върне след четири месеца.
— Мислиш ли? Не смяташ ли, че обича бебето си прекалено много, за да го остави?
— Луиза ли? Малко вероятно.
Луиза беше мацка, свикнала да носи високи токове, да пие водка с мартини и с ум като бръснач. Спря коктейлите, когато забременя, но малко други неща се промениха.
— Наистина ми липсва — въздъхна Джоджо. — Сега няма с кого да си приказвам.
Луиза беше единственият човек в работата, която знаеше за нея и Марк.
— Как изглежда Манодж?
— А, не, Беки. Не, не и не. Тридесет и пет кила с мокри дрехи. Капризен дърдорко. Старае се да изглеждам добре, мисли, че това му е работата.
— Гей ли е?
— П.Г.
— Я пак?
— Почти гей. И както ти казах, умен е. Само две седмици и вече знаеше за мен и Ричи Гант.
— Знае ли за Марк?
— Не! Да не си луда?
— Кога се връща Марк от панаира на книгата?
— В петък. Слава Богу.
— Защо не замина с него? — попита Беки.
— И да пропусна цяла седмица работа, за да се мотая из някаква хотелска стая, докато го чакам да се върне от срещите? — Джоджо се опита да си придаде възмутен вид, но не й се удаде — Мили Боже, само помисли. Цели пет дни в леглото. Румсървис, филми, чисти чаршафи всеки ден, в хотелските чаршафи има нещо… Но мнозина от „Липмън Хай“ са отседнали в същия хотел. Все някой щеше да ни види — Джоджо малко тъжно загледа пицата си.
Беки демонстрира солидарността си, като й стисна ръката, но нямаше какво ново да каже. От самото начало преди около четири месеца бяха анализирали ситуацията толкова подробно, че добросърдечната Беки започваше да съжалява за съпричастието си. Разстройваше се.
Стигнаха до извода, че навярно нещо куца в брака на Марк, за да кръшка. Но беше различно, когато наистина са замесени чувства, разсъждаваше Джоджо. Няма как да не се срамуваш. Поне тя не можеше.
От друга страна, отдавна не беше харесвала мъж. Последният й приятел („Бедния Крейг“) беше наистина обеднял и когато тя скъса с него, замина да помага на Третия свят. Връзката с предшественика му беше потръгнала добре, но само докато въпросният („Ричард Чепа“) откри, че Джоджо печели повече от него и започна да й намира кусури — бързината, с която върви, навикът й да носи високи токове, въпреки че е метър и седемдесет и пет; защо никога не слага поли.
— Какво ти предстои до края на седмицата? — попита Беки.
— Утре вечер купон за представянето на новия роман на Миранда Инглънд.
— Ще ми вземеш ли един екземпляр, обожавам я. А какво ще правиш в сряда вечерта?
— Ох! — Джоджо скри лице в шепите си — Вечеря по случай излизането на биографията на Чърчил. Старците ще си припомнят Втората световна война, а аз ще си играя с храната и едва няма да заспя от скука.
— Защо ще ходиш? Не са твои книги.
— Дан Суон ме помоли.
— Но той не ти е шеф. Кажи му да си го начука.
Джоджо се разсмя, представяйки си как ще предложи на възрастния интелектуалец Дан подобно действие.
— Той е старши съдружник и определено се държи любезно с мен. Чест е да те помолят. В четвъртък вечер ще ходя на йога — кратко мълчание, — вероятно. В петък вечер ще ме хипнотизират и в събота ще се видя с Марк.
— Ела ми на гости в неделя. Анди казва, че не те е виждал от векове.
— По-малко от две седмици. Беки, не ви ли досаждам с Анди прекалено често? Само защото сте семейство и знаете за Марк, мога да приказвам, колкото си искам, вие не ми казвате да млъкна. Е, само понякога.
— Глупости. Много ни е приятно. Ела у нас и ще четем вестници, ще ядем сладолед и ще се оплакваме.
— За какво?
— За каквото искаш — гласеше великодушният отговор. — За времето, за работата ти, че яйцата със сметана ги правят по-малки. Каквото избереш.
Час по-късно, когато се целуваха за лека нощ, Беки попита:
— Черни ли са ми зъбите?
— Не. А моите?
— Не.
— Не пихме достатъчно. Жалко. Ще се видим в неделя.
Глава 16
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Липсваш ми
Да копнееш, чезнеш, желаеш, да искаш да й съблечеш дрехите и да легнеш с нея.
Целувки: М
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Лош
Упорит, груб, свиреп, строг, неприятен, непоносим в резултат на великата глупост да заминеш на панаир на книгата за цяла седмица.
Целувки: Дждж
