Книга за джунглата (Маугли)

обикновено седеше Акела, и я закрепи с четири бамбукови колчета. Акела легна върху нея и извика старите думи на Съвета — „Гледайте, добре гледайте, о, вълци!“ — които някога бе извикал при първия преглед на Маугли.

Откак бяха махнали Акела, Глутницата бе останала без водач и ходеше на лов и се биеше, както си пожелаеше. Но когато чуха повика, вълците по навик се отзоваха: някои бяха осакатени от капаните, в които бяха попадали, други куцаха от куршуми в крака, трети бяха хванали краста от лоша храна, а мнозина направо липсваха. Но те дойдоха пред Скалата на съвета — всички, които бяха останали, и видяха шарената кожа на Шир Хан върху камъка и големите нокти, които се клатеха в краищата на празните увиснали лапи. Тогава Маугли съчини една песен без рими, една песен, която сама се изтръгна от гърлото му, и той високо я викаше, и скачаше по звънтящата кожа, и биеше такта с крак, докато не му остана дъх. Сивия брат и Акела виеха между стиховете.

— Гледайте добре, вълци! Не спазих ли думата си? — каза накрая Маугли и вълците излаяха „да!“, а един съвсем проскубан вълк нададе вой:

— Води ни пак, Акела! Води ни пак, Маугли, защото ни омръзна да живеем без Закон! Нека пак да бъдем Свободния народ!

— Не! — измърка Багира. — Това не може да стане! Като се наядете до насита, лудостта отново може да ви хване. Ненапразно ви казват Свободен народ! Вие искахте свобода, ето я! Яжте я сега, вълци, яжте свободата си!

— Човешката глутница ме изгони и Вълчата глутница ме изгони — каза Маугли. — Отсега нататък сам ще ходя на лов из джунглата!

— И ние ще ходим на лов с теб — извикаха четирите млади вълка.

И така Маугли от този ден тръгна на лов в джунглата със своите четирима братя. Той обаче не остана завинаги сам, защото по-късно пак стана Човек и се ожени.

Но това е вече приказка за възрастни.

ПЕСЕНТА НА МАУГЛИ,

която той изпя пред Скалата на съвета, докато танцуваше върху кожата на Шир Хан

Аз, Маугли, пея песента на Баугли! Нека джунглата чуе всичко, което направих!
Шир Хан казваше, че ще убие… че ще убие! Привечер край селската порта ще убие Маугли, жабата! Той се наяде и се напи. Добре се напий, Шир Хан — кога ли ще се напиеш пак? Спи и сънувай как убиваш! Аз съм сам из пасбищата. Ела, Сиви брате! Ела, Единако, едър дивеч се е задал.
Докарайте големите биволи, сивокожите биволи с гневни очи! Водете ги, както аз ви нареждам! Спиш ли спокойно, Шир Хан? Събуди се, ей, събуди се! Аз идвам заедно с моите биволи! Рама, царят на биволите, тропна с крак. Води на Вайнгунга, накъде отиде Шир Хан?
Той не е Яки, та да копае дупки, нито е Мао, паунът, та да лети. Не е Манг, прилепът, та да виси на клон. Малки бамбукови храсти, които пукате в тоя миг, кажете ми къде е избягал? О, той бил тук! Аху! Той бил тук! Под краката на Рама лежи Куция. Стани, Шир Хан! Стани и убивай! Виж колко прясно месо! Разкъсай биволските шии!
Шшт! Той е заспал. Не го будете, че е много силен. Лешоядите вече дойдоха да видят силата му. И черните мравки дойдоха да я видят. Голямо множество се е събрало в негова чест. Алала! Аз нямам дреха да се загърна. Лешоядите ще ме намерят гол. Срамно е да ги срещам така.
Заеми ми кожата си, Шир Хан! Заеми ми твоята весела, шарена кожа, да се явя с нея пред Скалата на съвета! В името на бивола, с който съм откупен, аз бях дал едно обещание. Аз бях дал едно малко обещание! Само кожата ми липсва, за да изпълня думата си. Със ножа — със ножа, който човеците използват, със ножа на ловеца, на Човека, аз коленича, за да взема своя дар. Води на Вайнгунга, вие сте свидетели, че Шир Хан ми дава от обич кожата си. Дърпай, Сиви брате! Дърпай, Акела! Тежка е кожата на Шир Хан. Човешката глутница се сърди. Тя хвърля камъни. Тя говори с бебешки думи. По устата ми тече кръв. Да се махаме! През нощта, през горещата нощ, тичайте с мен, мои братя! Ние ще оставим светлините на селото и ще отидем при спусналата се луна! Води на Вайнгунга, човешката глутница ме изгони. Аз не им сторих нищо лошо, но те се боят от мен! Защо? Вълчата глутница също ме изгони. За мен джунглата е затворена и селските порти са затворени. Защо?
Аз танцувам върху кожата на Шир Хан, но сърцето ми е натежало. Устата ми е наранена и разкъсана от камъните на селото, но сърцето ми е леко, понеже пак съм в джунглата. Защо?
Тия две неща се борят в мен, както змиите се борят напролет. Вода капе от очите ми и все пак се смея, докато капе. Защо?
Аз съм направен от двама Мауглевци, но кожата на Шир Хан е под краката ми.
Цялата джунгла знае, че убих Шир Хан. Гледайте, добре гледайте, вълци!
Ахе! Сърцето ми е натежало от неща, които не мога да разбера.

ВТОРА КНИГА

КАК ДОЙДЕ СТРАХЪТ

Пресъхва тинестият вир
и сключваме със всеки мир.
По двата бряга на реката
клечим безмълвни като братя
и нокти никой не изважда,
скован от палещата жажда.
Един до друг за първи път стоят сърнето и вълкът,
(а то си спомня как в нощта уби добрия му баща.)
И всеки ден сред адски зной събират се на водопой,
додето плисне дъжд и пак познае всеки своя враг.

(Стихотворението в началото на разказа „Как дойде страхът“ е преведено от Цанко Лалев.)

Тези, които са чели другите разкази за Маугли, вече знаят, че той бе прекарал голяма част от живота си в Сионийската вълча глутница, където учеше Закона от Балу, кафявата мечка. Закона на джунглата, който е по-стар от всички други закони на земята, е предвидил всичко, което може да се случи на Народа на джунглата. Времето и практиката са направили този Закон пълен и съвършен. И Балу казваше, когато на момчето му омръзваха постоянните заповеди, че Закона е като гигантска лиана, която обвива всеки и никой не може да се освободи от него.

— Когато живееш, колкото съм живяла аз, малко братче — казваше кафявата мечка, — ще видиш как цялата джунгла се подчинява на Закона. И това няма да ти е никак приятно.

Тези думи влизаха в едното ухо на Маугли и излизаха през другото. Защото момче, което прекарва времето си в сън и търсене на храна, се тревожи само ако се озове в беда. Но дойде година, когато думите на Балу се сбъднаха и Маугли видя как цялата джунгла се подчинява на Закона.